РЕШЕНИЕ №….

гр. Добрич, 16.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      Добричкият районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

                      

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ

 

при участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №929 по описа за 2019 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

      Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

     Образувано е по молба на К.Д.Д. с ЕГН ********** със съгласието на нейната майка и законен представител Т.З.А. с ЕГН **********,***, по чл.5 от Закона за защита от домашното насилие за налагането на мерки за защита от домашно насилие, упражнено от Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** – неин баща. В молбата и приложената декларация са изложени твърдения за упражнено домашно насилие на 26.02.2019 г. в дома на бащата в село ***, общ. Добричка. Тогава ответникът нанесъл няколко удара по лицето на молителката; счупил нейния телефон, блъскайки го в земята; забранил на К.Д.Д. да ходи на училище и да излиза от дома; забранил на детето да комуникира със своята майка. Настоява се да бъдат наложени на ответника следните мерки по чл. 5 ал.1 от Закона за защита от домашното насилие (доуточнени в началото на първото съдебно заседание) - задължаване на извършителя да се въздържа от извършването на домашно насилие; забрана на извършителя да приближава пострадалото лице К.Д.Д.; нейното жилище, което се намира  в село ***, Добричка община, улица „Четвърта“ №4;  училището, в което детето учи  – ***, общ. Кайнарджа, обл. Силистра, както и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице за максималния срок, който предвижда закона – 18 месеца; да бъде определено временно местоживеенето на детето при родителя, който не е извършил насилието, а именно неговата майка Т.З.А. ***, за същия максимален срок от 18 месеца.

      Между насрочването и първото съдебно заседание ответникът чрез своя процесуален представител е представил писмено възражение, в което е посочил, че молбата за защита от домашно насилие е необоснована, неоснователна и следва да бъде отхвърлена. На него е предоставено упражняването на родителските права върху детето на страните. Разрешавал е на детето да контактува свободно с майка си. Описаното домашно насилие не е осъществено; според него детето е манипулирано по най-грозния начин да не завърши училище; детето е в риск при своята майка; желае отхвърлянето на молбата.   

     В последното съдебно заседание молителката чрез своя пълномощник е посочила, че от показанията на разпитаните свидетели и приетите писмени доказателства по категоричен начин е доказан осъщественият на 26.02.2019 г. физически и психически тормоз; бащата в социалния доклад сам е направил признание, че е действал под влияние на емоциите и съжалява за случилото се; по-рано бащата и бабата по бащина линия са осъществявали психически тормоз над детето във връзка с възпрепятстване на контактите му с неговата майка; за нанесените шамари свидетели са единствено детето и бащата; при изслушването си детето е обяснило всичко станало съвсем ясно; настоява за налагане на исканите мерки.  

      В писмената си защита ответникът чрез своя процесуален представител е посочил, че в производството по Закона за защита от домашното насилие съдът не следва да разрешава спорове за родителски права и за мерките за личните отношения на другия родител с детето; няма очевидци на осъщественото домашно насилие, поради което същото не е доказано; желае отхвърлянето на молбата и присъждането на направените разноски.

   Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:  

    Молбата по Закона за защита от домашното насилие е подадена в законоустановения едномесечен срок, от легитимирано лице, пред компетентния съд и е процесуално допустима.

    Разгледана по същество, тя е основателна.

    Видно от представеното по делото удостоверение за раждане ответникът Д.Д.Д. е баща на молителката К.Д.Д..  Освен от декларацията по чл.9 ал.3 от Закона за защита от домашното насилие на детето със съгласието на неговата майка и законен представител описаната в молбата случка се потвърждава от казаното от детето при изслушването му в последното съдебно заседание на основание на чл.15 от Закона за закрила на детето, както и от свидетелските показания на ангажираните от молителката свидетели ***. Нещо повече – при изготвянето на социалния доклад от ДСП – Добрич самият ответник Д.Д.Д. при посещението му в отдел „Закрила на детето“ към ДСП – Добрич на 08.05.2019 г. е заявил пред социалния работник „…поведението на детето го изнервило и ядосало, поради което се стигнало до случката на 26.02.2019 г. Д.Д. е изразил съжаление за случилото се, но е бил силно притеснен за дъщеря си, защото според него нейната майка не влияе добре…“. При тези изрични признания на бащата са неоснователни твърденията на неговия процесуален представител за липсата на доказателства за осъществения акт на домашно насилие. Въпреки предоставената му възможност ответникът не е ангажирал доказателства, обосноваващи основателността на поддържаната от него теза за липсата на упражнено насилие. 

    Предишните отношения между страните не са предмет на разглеждане в настоящото производство, но характеризират ответника като личност с добри характеристични качества, който е отглеждал грижливо своето дете.  

   По смисъла на чл.2 от Закона за защита от домашното насилие, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В конкретния случай Д.Д.Д. около 18.30 часа на 26.02.2019 г. в своя дом в село Овчарово, общ. Добричка е осъществил спрямо молителката физическо и психическо насилие - нанесъл няколко удара (шамари) по лицето на молителката; счупил нейния телефон, блъскайки го в земята; забранил на К.Д.Д. да ходи на училище и да излиза от дома; забранил на детето да комуникира със своята майка.  

   Следва да се отбележи средният интензитет на въздействие върху психиката на пострадалото лице, тъй като осъщественото насилие е било едновременно физическо и психическо, но според изготвения социален доклад е стресирало детето за сравнително кратък период; представените данни по делото в същото време характеризират ответника като личност с добри характеристични данни, който по-рано се е грижил добре за детето. По изложените причини наложените мерки за защита срещу домашното насилие следва да бъдат предвидените в чл.5 ал.1 т.1 от Закона за защита от домашното насилие задължаване на извършителя да се въздържа от извършването на домашно насилие; предвидените в чл.5 ал.1 т.3 от Закона за защита от домашното насилие забрана на извършителя да приближава пострадалото лице К.Д.Д.; нейното жилище, което се намира  в село Лясково, Добричка община, улица „Четвърта“ №4;  училището, в което детето учи  – Професионална гимназия по механизация на селското стопанство „Никола Йонков Вапцаров“ - село Средище, общ. Кайнарджа, обл. Силистра, както и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице за срок от 6 месеца. Съгласно чл.5 ал.3 от Закона за защита от домашното насилие исканата мярка “временно определяне на местоживеенето на детето при пострадалия родител” не се налага при висящ съдебен спор между родителите по упражняване на родителските права, по определяне на местоживеенето на детето или режима на личните отношения, а според извършената справка в съдебно – деловодната система на ДРС (на лист 67 - 68 от делото) между страните има висящ спор относно упражняването на родителските права, по който е образувано гр. дело №1262/2019 г. по описа на ДРС. Наложената глоба в полза на държавата с оглед на обстоятелството, че намаляването на отрицателното въздействие от постъпката му върху молителката и обществото се постига основно с мерките по чл.5 ал.1 т.1 и т.3 от Закона за защита от домашното насилие, следва да бъде в минимално предвидения в чл.5 ал.4 от Закона за защита от домашното насилие размер от 200 лева.

    С оглед изхода от спора и постъпилото искане още в първоначалната молба ответникът следва да бъде осъден да заплати на молителката направените от нея разноски в размер на 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

    На основание на чл.11 ал.2 от Закона за защита от домашното насилие  във връзка с чл.16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът трябва да бъде осъден да заплати по сметка на ДРС дължимата държавна такса в размер на 25 лева.  

     Водим от горното, Добричкият районен съд

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

РЕШИ:

 

      НАЛАГА следните мерки за защита от домашно физическо и психическо насилие, упражнено над К.Д.Д. с ЕГН ********** *** от Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** – неин баща:

       ЗАДЪЛЖАВА Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** да се въздържа от извършването на домашно насилие по отношение на К.Д.Д. с ЕГН ********** ***. 

      ЗАБРАНЯВА на Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** да приближава пострадалото лице  К.Д.Д. с ЕГН **********; нейното жилище, което се намира  в село ** Добричка община, ***4;  училището, в което детето учи  – *** обл. Силистра, както и местата за социални контакти и отдих на детето, за срок от 6 месеца, считано от постановяването на решението.

      НАЛАГА на Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** глоба в размер на 200 (двеста) лева.

      ОСЪЖДА Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на К.Д.Д. с ЕГН ********** *** със съгласието на нейната майка и законен представител Т.З.А. с ЕГН **********,***, направените от нея разноски по гр. дело №929/2019 г. по описа на ДРС в размер на 400 (четиристотин) лева.

      ОСЪЖДА Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** да заплати дължимата държавна такса по гр. дело №929/2019 г. по описа на ДРС в размер на 25 (двадесет и пет) лева по сметка на ДРС.

      ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, която да се връчи на страните и органите на ІІ РУ на МВР – гр. Добрич.

      РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добричкия окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните, като обжалването не спира изпълнението на заповедта.

 

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: