Д О Б Р И Ч К И     Р А Й О Н Е Н  С Ъ Д      

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ ...

гр.Добрич, 06.02.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добрички районен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на

четвърти февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:    

                      Съдия - Веселин Стефанов Монов  

                   при  участието на съдебен  секретар Мария Атанасова,

 разгледа  А.Н.Д.№ 1524 по описа на ДРС за 2018 г.

 

          Производството е по реда на чл.59, ал.І във вр. с чл.63,ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.М.Г., с ЕГН ********** срещу наказателно постановление №18-0851-002376 от дата 27.11.2018 година на Началник Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР-гр.Добрич.

С обжалваното наказателно постановление за извършено адм. нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя на основание чл.174,ал.3,пр.1-во от ЗДвП са наложени - адм.наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 24  /двадесет и четири / месеца.

С жалбата се моли за отмяна изцяло на наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно и прилагане на по-благоприятна разпоредба спрямо въззивника. Релевират се претенции за допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, довели до ограничаване на правото на защита. Излагат се и доводи за обективно несъответствие между отразената в НП фактическа обстановка и действителната, съществувала към момента на извършване на проверката на жалбоподателя.  

В съдебно заседание процесуалния представител - адв.Х.Х. ***, поддържа искането за отмяна изцяло на НП на посочените в жалбата правни основания. Застъпва тезата, че в хода на съдебното следствие няма събрани убедителни и безспорни доказателства, които да доказват виновното поведение на жалбоподателя. Приема за недостоверни показанията пред съда на вписаните като свидетели в АУАН длъжностни лица, доколкото е налице пряка заинтересованост за отстояване на изложената фактическа обстановка и обвинителна теза.

            Въззиваемата страна не се представлява от процесуален представител. Изложено е бланкетно писмено становище във връзка с подадената жалба, с което се моли същата да се остави без уважение, а наказателното постановление да се потвърди изцяло.

След съвкупен анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съобразно обхвата и пределите на въззивната проверка, очертани с  разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК,съдът намери за установено следното от фактическа страна:     

          На 06.11.2018 година, около 00.40 часа свидетелите Й.С.К. и Д.Д.Б. / служители на Първо РУ „Полиция” към ОД на МВР-Добрич/ изпълнявали редовно дежурство по наряд с патрулен автомобил в поверения им за наблюдение район от град Добрич. В полицейския автомобил заедно с тях пътувал и св.Н.  Ж.К. /зводен командир/, който извършвал проверка и следял за изпълнението на поставените задачи по дежурство. При движението на патрулния автомобил по обходния околовръстен път на град Добрич от кръговото движение на изхода за гр.Балчик и в посока на ж.к.”Балик”, в района на бензиностанция „Атанасов груп” длъжностните лица забелязали да се движи пред тях с твърде ниска скорост и да криволичи по пътя лек автомобил –марка „Опел Зафира”, с рег. № ТХ 3427 АН. Действията на водача и начина, по който управлявал автомобила, криволичейки по пътя направили силно впечатление на органите на реда. В изпълнение на поставените им задачи по охрана на обществени ред и с оглед установяване самоличността на водача, полицаите решили веднага да последват описания по-горе автомобил. Първоначално не предприели действия по спирането му, а карали непосредствено след него, като целта им била да го спрат на безопасно място, избягвайки по този начин вясакаква предпоставка за възникване на ПТП. Следвайки неотлъчно движещият се пред тях и криволичещ по пътя автомобил, дл.лица изчакали същият да завие в района на бл.№1 на ж.к.”Балик” и да продължи движението си по ул.”Орфей”,  след което при подаден светлинен и звуков сигнал е бил спрян. След спирането му на място л.а.„Опел Зафира” св.Д.Б. приближил до него, с намерение да извърши проверка на водача, при което установил, че той пътува сам в автомобила. През това време, виждайки идването на органите на полицията и спрелия в близост патрулен автомобил, водачът се преместил от шофьорската седалка на съседната дясна седалка и заключил вратите. С приближаването си св.Д.Б. видял, че прозорците на автомобила са леко отворени, при което установил словесен контакт с водача и го подканил да представи документ за самоличност. Въпреки отправеното му  разпореждане да отвори вратите на автомобила, за да му бъде  извършена проверка деецът така и не изпълнил, а най-безцеремонно отвърнал: „Чакам водача”. Впоследствие подал на контакт с ключа, като повдигнал прозорците на автомобила и по този начин отказал въобще да разговаря повече с изчакващите отвън длъжностни лица.

През това време, докато чакали на място полицаите отправили нееднократно  покани на водача, като му разпоредили да отвори вратите и излезе от автомобила за да му се извърши проверка, но той така и не ги изпълнил. Нещо повече. Без да се съобрази с даденото полицейско разпореждане, извадил мобилно устройство и започнал да борави най-демонстративно с него. По този начин манифестирал поведение, с което искал да покаже, че повече няма да обърне внимание на застаналите до автомобила му полицаи. Междувременно, последните подали сигнал към ОДЧ на Първо РУ на МВР-гр.Добрич, за да им бъде оказано съдействие от дежурен служител по КАТ, който да извърши проверка на място с помощта на техн.средство на водача за наличие на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта. На място на проверката своевременно се отзовал св.Д.Д.Ж. - „мл.автоконтроьор” в СПП към ОД на МВР-Добрич, който предвид на факта, че водачът не желаел да изпълни дадените му разпореждания да излезе от автомобила, така и не могъл да го тества с помощта на техн. средство.

При това стечение на обстоятелствата, след направени многократни безуспешни опити да изкарат водача от автомобила и да извършат проверка на самоличността му, полицаите решили да не настояват повече с покани към него.Приели, че следва да изчакат удобен момент, когато сам излезе от автомобила и тогава да го задържат. След сформиран „скрит пост” издебнали удобен момент, когато водачът излязъл от превозното средство и се отдалечил от него на известно разстояние, при което е бил задържан и веднага отведен в Първо РУ на МВР-Добрич. В районното управление на МВР е установена самоличността на жалбоподателя  - Г.М.Г.. При последвала покана в районото управление да бъде тестван от дежурния служител по КАТ /св.Д.Д./ с помощта на техн.средство за наличие на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта, жалбоподателят Г.М.Г. категорично отказал. Пред полицаите същият заявил, че той не е управлявал автомобила като водач, а друго лице.

 Съобразявайки изложените фактически обстоятелства от проверката св.Д.Д., в съответствие с предоставените му властнически правомощия привлякъл отговорността на жалбоподателя Г.М.Г. с Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл.№ 0699214/06.11.2018 година, предвид осъществен състав на адм.нарушение по текста на чл.103 от ЗДвП, във вр. с чл.171,т.1,б.”б” от ЗДвП. В обстоятелствената част на АУАН актосъставителят изложил ясно и точно описание на адм.нарушение, като изрично посочил датата, часа и мястото, където е установено нарушението, както и данните на управляваното от жалбоподателя МПС – респ. вид , модел, марка и  рег. номер. Длъжностното лице отразило в акта и обстоятелството по изземване от водача на СУМПС и АУАН №352508. Като „свидетели -очевидци” присъствали при установяване на нарушението и съставянето на акта са вписани извършилите проверката дл.лица на Първо РУ на МВР-Добрич – свидетелите Й.С.К. и Д.Д.Б..

След последвалия отказ от жалбоподателя да му бъде извършен тест с помощта на техническо средство на същия е издаден талон за мед.изследване с бл.№0003852/ 06.11.2018 година, след което веднага е бил приведен в ЦСМП към МБАЛ-Добрич от св.Й.К. и св.Д.Б. за изпълнение медицинското предписание. Там на място, в здравното заведение Г. отказал да му вземат биологична проба за химически лабораторен анализ.

Към момента на съставяне на АУАН и предявяването му жалбоподателят отказал да го подпише и получи препис от него - обстоятелство, което е скрепено с подписа на св. Н.Ж.К. /служител на Първо РУ на МВР-Добрич/.

Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя Д.Ж.Д. и свидетелите Й.С.К., Д.Д.Б.  и Н.Ж.К., както и събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, приобщени от съда по предвидения  процесуален ред.

Въз основа на АУАН административнонаказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление №18-0851-002376/27.11.2018 година, с което е ангажирал отговорността на въззивника за извършено адм.нарушение по чл.174,ал.3 от ЗДвП, като му наложил горепосочените адм.санкции. Обективираната в АУАН фактическа обстановка на процесното нарушение е залегнала изцяло и в наказателното постановление.

В законоустановения срок на чл.59, ал.2 от ЗАНН жалбоподателят като  легитимирана страна с правен интерес, оспорва законосъобразността на наказателното постановление, при което жалбата му се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна.

/ По приложимия административнонаказателен закон/

С разпоредбата на  чл. 174, ал. 3 от ЗДвП  /в редакцията й към датата на извършване на нарушението/ се предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000 лева. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За да бъде законосъобразно ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в  чл. 174, ал. 3 от ЗДвП административни наказания, следва да е налице установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му. От изложеното следва, че цитираната разпоредба съдържа като хипотези два алтернативни способа и отказ, при наличието на който и да било от тях, при липса на отчетен резултат,ще е налице осъществен състава на едно и също адм.нарушение. Изложеното налага извода, че независимо от факта, чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на дадено предписание за медицинско изследване, водачът  винаги осъществява едно и също нарушение - по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП година. Безспорно, че основната цел на законодателя е чрез въведената забрана за отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на медицинско предписание за изследване, да се ограничи всякаква  възможност на водачите на МПС да избегнат извършвания спрямо тях контрол за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества.

Събраните в хода на съд.следствие доказателства са еднопосочни и безпротиворечиви и от тях съдим по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят като „водач” на МПС първоначално е отказал да бъде тестван с помощта на техн.средство от служителя на СПП-КАТ, когато е бил приведен в районното управление на МВР – гр.Добрич. Впоследствие, след като му е бил издаден по надлежния ред талон за медицинско изследване не е изпълнил  и даденото медицинско предписание в ЦСМП към МБАЛ-Добрич, за да му бъде взета билогична проба за химически лабораторен анализ за употреба на алкохол. По отношение на сочените релевантни за предмета на спора фактически обстоятелства не се води спор. С лансираната защитна теза се оспорва факта, че жалбоподателят въобще е осъществил управление на описания по-горе автомобил на посочената дата и час в НП. Приема се, че отказа си да бъде тестван с помощта на техн.средство в районното управление, а впоследствие и да изпълни даденото му медицинско предписание в здравното заведение, жалбоподателят не е бил осъществил неправомерни действия, които подлежат на санкциониране по адм.ред съгласно разпоредбата на чл.174,ал.3 от ЗДвП.Сочените доводи съдът не споделя и отхвърля като несъстоятелни и правно неиздържани по следните съображения:

Преди всичко, защитната теза, че жалбопозателят не е управлявал  л.а.„Опел Зафира”, с рег. № ТХ 3427 АН не кореспондира и е в драстично противоречие със събраните по делото безспорни гласни доказателства,  доказващи  виновното му поведение като „водач” на МПС. От първостепенно значение за установяване на соченото релевантно обстоятелство, че жалбоподателят е управлявал като „водач”  описания по-горе автомобил съдим най-вече от показанията на извършилите проверката длъжностни лица на МВР -  св.Й.К. и св.Д.Б.. Същите правилно са вписани от актосъставителя за „свидетели-очевидци”, доколкото са присъствали при установяване на нарушението и съставяне на АУАН, и пряко и непосредствено са възприели всички съществени за предмета на спора фактически обстоятелства. Пред съда тези свидетели заявиха като факт, че неотлъчно са следвали движещия се пред тях  автомобил до момента на неговото спиране, след като са му подали светлинен и звуков сигнал. Твърдят безпротиворечиво, че непосредствено са възприели ниската скорост на автомобила, както и това, че е криволичел и по двете пътни платна. Именно сочените фактически обстоятелства според свидетелите К. и Б. са послужили като мотив, веднага да последват автомобила, с намерение да извършат проверка на водача. Като хронология на фактите, свидетелите сочат още, че след спирането на автомобила на място са установили, че жалбоподателят е бил зад волана, сам в автомобила. Твърдят още, че веднага щом е видял идващите към него полицаи жалбоподателят се е преместил от шофьорската седалка, където е стоял до момента, на съседната предна дясна. Заключил е вратите на автомобила и  най-демонстративно е отказал да излезе, за да му бъде извършена проверка. По отношение на даденото полицейско разпореждане и неизпълнението му свидетелите сочат, че жалбоподателят е бил поканен нееднократно да представи документ за самоличност, но той така и не го изпълнил. В показанията си свидетелите К. и Б. описват с подробности и демонстрираното от жалбоподателя пренебрежително и арогатнто поведение, както първоначално, при отказа да представи документ за самоличност, така и впоследствие, при задържането му.Според показанията им е отказал да се подчини, което е наложило спрямо него да бъде упражнена физическа сила и помощни средства /белезници/.

От особено съществено значение за предмета на спора са всички фактически обстоятелства, които свидетелите К. и Б. излагат във връзка с отказа на дееца да му бъде извършен  тест с помощта на техн.средство „Дрегер-Алкотест” в Първо РУ на МВР -Добрич, както и впоследствие, при  отказа да изпълни  даденото му медицинско предписание, когато е бил приведен в ЦСМП на МБАЛ-Добрич, респ. да му бъде взета кръвна проба за хим.лабораторно изследване. Тези фактически обстоятелства св.К. и св.Б. са възприели лично и непосредствено, поради което правилно законосъобразно са вписани от актосъставителя в АУАН като „свидетели-очевидци”, присъствали при установяване на адм.нарушение. 

За изложените безпротиворечиви обстоятелства, отнасящи се за начина, по който е бил спрян автомобилът на жалбоподателя и направен безуспешен опит да му бъде извършена проверка съдим и от правдоподобните и логични показания на св.Н.К.. Както бе посочено по-горе в мотивите, този свидетел е пътувал в патрулния автомобил заедно със двете длъжностни лица /св.К. и св.Б./ и също е възприел действията и начина, по който жалбоподателят е управлявал автомобила си, криволичейки по пътя. Следва да се отбележи, че именно св.Н.К. е осъществил „скрит” пост, изчаквайки излизането на жалбоподателя от автомобила, след което лично е участвал и в задържането му. Свидетелят Н.К. сочи в показанията си пред съда, че е установил  силното повлияване на водача при неговото задържане. Подчертава също, че силна миризма на алкохол го е била лъхнала още при първоначалния контакт с водача, когато е разговарял през прозореца на автомобила. Изнесените фактически обстоятелства от св.Н.К. кореспондират изцяло с направеното от св.К. и св.Б. описание за общото психическо състояние на жалбоподателя, който е бил толкова силно повлиян от алкохола,че едва се е държал на краката си. От показанията на св.Н.К. съдим и за друго обстоятелство, отразено изрично от актосъставителя, а именно - за отказа на нарушителя да подпише съставения пред него АУАН.

Съдът приема, че между изнесените фактически обстоятелства в показанията на свидетелите К., Б. и К. няма разминавания и различия относно времето и мястото, където са били предприети действията по спиране на автомобила за проверка на водача, проявеното от последния  неподчинение и нежеланието му да изпълни полицейското разпореждане да излезе от автомобила и представи документ за самоличност. Направеното безпротиворечиво, подробно и с детайли описание на фактическата обстановка на нарушението и общото психическо състояние на жалбоподателя налагат за съда да приеме, че по своята същност показанията на свидетелите Й.К., Д.Б. и Н.К. се явяват правдиви,еднопосочни и логични. Ето защо, няма никакво основание съдът да не дава вяра на показанията на посочените свидетели, макар и те да са длъжностни лица от системата на МВР, при условие, че се явяват трети лица, незаинтересовани пряко от изхода на делото и без очевидно проявено субективно отношение към жалбопадателя по повод на вмененото му във вина адм.нарушение. В този смисъл, съдът счита за несъстоятелни и отхвърля изцяло претенциите на защитата в насока, че доколкото свидетелите Й.К., Д.Б. и Н.К. са били дл.лица на МВР, те са имали личен интерес да поддържат изложената от наказващия орган фактическа обстановка и обвинителна теза.

А колкото до показанията на сочения от защитата свидетел - Веселин Димов Парушев, съдът намира за неправдоподобни и несъстоятелни. Твърдението на свидетеля, че той е управлявал автомобила  „Опел Зафира”, с рег. № ТХ 3427 АН на посочената в НП дата и час е недостоверно и се компрометира изцяло от  безспорно установени доказателствени факти, изложени от свидетелите Й.К., Д.Б. и Н.К.. Несъстоятелно свидетелят Парушев сочи, че след като е спрял автомобила е бил поставил ключа в задния джоб на  жалбоподателя, при което жалбоподателят, който е бил слино повлиян от алкохола е останал да спи вътре в превозното средство. Тези твърдения на свидетеля не само , че не кореспондират с показанията на св.К. и св.Б., но и драстично им противоречат. Последните двама недвусмислено заявиха пред съда, че след като са следвали неотлъчно автомобила, лично са видели как е спрял след подадения светлинен и звуков сигнал, след което жалбоподателят, който е стоял зад волана веднага се е преместил на дясната седалка и е заключил вратите, отказвайки да излезе. Ако приемем версията на св.Парушев,че е управлявал автомобила и е бил слязъл от него след спирането му, то тогава няма логично обяснение  защо не е бил забелязан и спрян за проверка веднага на място от длъжностните лица. Още повече, че патрулният автомобил е карал непосредствено след нарушителя и е спрял встрани от него, на близко разстояние. Предвид факта, че показанията на св.Парушев са повлияни от съществуващите  близки, приятелски отношения между него и жалбоподателя, съдът счита, че е налице очевиден интерес на  свидетеля от последващ благоприятен изход на делото, при който да бъде оневинен нарушителят. По тези причини и съображения, съдът отхвърля показанията на сочения от защитата свидетел Веселин Димов Парушев, като неправдоподобни и нелогични.

Като несъстоятелни съдът намира и претенциите на защитата, че в хода на административното производство, при издаване на НП и съставяне на АУАН са били допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. При извършената служебна проверка на НП и АУАН в обхвата и пределите на разпоредбата на чл.314,ал.1 от НПК, независимо от основанията сочени от страна на защитата, съдът прие, че двата акта са съставени при спазване на всички изискуеми срокове и процедури, както и че съдържат задължителните ревизити, посочени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както НП, така и АУАН са съставени от компетентни длъжностни лица и в кръга на предоставените им властнически правомощия, а за наказващия орган – делегирани със Заповед на Министъра на вътрешните работи №8121з-515/14.05.2018 година. Описаното в НП административно нарушение е индивидуализирано в степен, нарушителят да разбере за какво е привлечен да отговаря и по кой текст следва да се брани. Направено е пълно и ясно описание на изпълнителното деяние и фактическите обстоятелства, при които е извършено, като са посочени конкретно нарушената материално-правна норма, датата и мястото, където са установено нарушението, вида, марката , модела и рег. номер на автомобила, както и други обстоятелства, от значение за предмета на спора. Така направено описанието на административното нарушение не води до неяснота на обвинителната теза и не ограничава правото на защита на привлечения към отговорност нарушител.

 А що се отнася до дадената от актосъставителя правна квалификация на нарушението - по чл.103 от ЗДвП, във вр. с чл.171,т.1,б.”б” от ЗДвП, същата не е задължителна за наказващия орган. В този смисъл, правилно последният е квалифицирал нарушението като съставомерно по текста на чл.174, ал.3 от ЗДвП вместо първоначално дадената от актосъставителя правна квалификация в акта, съобразявайки изложената фактическа обстановка в акта и събраните по преписката писмени доказателства. Не става ясно обаче, защо в жалбата се претендира за изписана правна квалификация ....чл.62,ал.2 от ЗМВР, при условие, че такава въобще няма в АУАН! Изложените правни  съображения налагат за съда да приеме, че претенциите на защитата за наличие на противоречива фактическа обстановка в АУАН , несъответстваща на описанието на изпълнителното деяние на нарушението се явяват несъстоятелни и неправилни. Тъкмо обратното. Липсата на допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила формират еднозначен извод у съда, че правото на защита на санкционирания субект не е било ограничено в такава степен, че да не може да се защити и да изгради в пълен обем защитната си теза, както е сторил с настоящата жалба.

          Изцяло несъстоятелни са и претенции, че липсва подпис на свидетеля, посочен под №2 в АУАН. Видно от представения по делото оригинален екземпляр  на АУАН с бл.№ 0699214/06.11.2018 година свидетелят Д.Д.Б. е положил надлежно подпис. Положеният подпис е ясно отчетлив и се разграничава визуално от останалите поставени подписи в АУАН – този на актосъставителя и свидетеля Й.С.К. / вписан под №1/.

В заключение съдът намира за необходимо да посочи, че със защитната теза не се излагат доказателства и факти, които да компрометират развитата обвинителна теза и описана фактическа обстановка, които да налагат правен извод, различен от този, до който е достигнал наказващият орган с издаване на поднадзорното постановение. С оглед на изложените съображения и мотиви, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил виновно вмененото му във вина адм. нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради което издаденото НП следва да се потвърди изцяло, като законосъобразно и обосновано.

В допълнение следва да се отбележи, че правно неиздържано в жалбата се сочи и поддържа от защитата, че осъщественото от дееца нарушение съставлява  „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Съдът споделя изцяло преценката на наказващия орган, че разглежданото административно нарушение не може да се подведе под хипотезиса на правната норма на чл.28 от ЗАНН, очертаваща тъй нар. „маловажен случай” на адм. нарушение, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните  административни нарушения от този род. Ето защо, макар и да няма изрично изложени съображения от наказващия орган, защо счита, че нарушението не съставлява „маловажен случай”, само по себе си това обстоятелство не е съществено процесуално нарушение и не може да послужи като основание, за отмяна на НП на това правно основание.

Съгласно  чл.174,ал.3 от ЗДвП, която се явява едновременно и материална и санкционна норма, на водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се налага административно наказание "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 2 години и административно наказание "Глоба" в размер на 2 000 лв. В случая правилно административнонаказващият орган е приложил относимата санкционна норма на  чл. 174,ал.3, предл. първо от ЗДвП, която  съответства изцяло на установеното адм.нарушение. Посочените от законодателя в кумулативна даденост две административни наказания –„лишаване от право да управлява МПС” за срок от две години и „глоба” в размер на 2000 лева са конкретно определени по размер, което изключва всякаква възможност да се коментира по този въпрос.

 Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А изцяло наказателно  постановление №18-0851-002376 от дата 27.11.2018 година на Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-гр.Добрич, с което на Г.М.Г., с ЕГН ********** за извършено адм. нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата на основание чл.174, ал.3, пр.1-во от Закона за движението по пътищата са наложени административно наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди / лева и адм.наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 / двадесет и четири / месеца.

          Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от уведомяването на страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс.

 

                                                                                              Съдия :