Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

Град Д., 28.02.2019 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Д. РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав в публично съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година в следния състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА

 

         при секретаря Р.Р., като разгледа докладвано от районния съдия гр. дело № 4172 по описа на ДРС за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „А.-П.“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Д., ж.к. „Д.“, бл.**, вх. **, ет. **, ап. ** с ЕИК **,  представлявано от управителя В.Д.Б., чрез упълномощения адвокат М.Г., с която срещу „Е.“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „И.В.“ № **, ет.** с ЕИК **,  представлявано от управителя К.З.Щ., са предявени кумулативно обективно съединени искове по чл. 79 ал.1, предл.1 и по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: - сумата от 292,80лв., представляваща  неплатена      цена по фактура   № **/04.08.2016г. за извършена услуга, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване; - сумата от 1306,80лв., представляваща неплатена       цена по фактура       № **/14.09.2016г. за извършена услуга, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване; - сумата от 78,29лв., представляваща обезщетение за забава при изплащането на главното парично задължение по фактура № **/04.08.2016г. върху сумата от 1792,80лв., изчислено в размер на законна лихва, считано от 05.08.2016г. до 23.08.2016г.; върху сумата 792,80лв. за периода от 24.08.2016г. до 29.09.2016г. и върху сумата 292,80лв. за периода от 30.09.2016г. до 15.10.2018г. и сумата от 276,27лв., представляваща обезщетение за забава при изплащането на главното парично задължение по фактура № **/14.09.2016г, върху сумата от 1306,80лв, изчислено в размер на законна лихва, считано от 15.09.2016г. до 15.10.2018г.

Претендират се сторените по делото разноски.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства: Страните са в търговски взаимоотношения. Ищецът /като изпълнител/ твърди да е изправна страна по сключен с ответника /като възложител/ договор за осъществяване на услуги с автокран на обекти на ответника съгласно фактури № **/04.08.2016г. на стойност 1792,80лв. и № **/14.09.2016г. на стойност 1306,80лв. Към датата на подаване на исковата молба ответникът е извършил частични плащания по фактура № **/04.08.2016г., както следва: на 23.08.2016г.- 1000лв. и на 29.09.2016г. - 500лв. Между страните са водени многократни разговори ответникът да заплати доброволно остатъка от задълженията си. Поради забавата на ответника ищецът претендира реално изпълнение, ведно с обезщетение за забава, дължимо от деня, следващ извършването на услугата.

С определение №2405/19.10.2018г. по искане на ищеца съдът е допуснал обезпечение на предявените искове чрез налагане на обезпечителната мярка “запор” върху банковата сметка на ответника „Е.“ ЕООД в „Т. б.“ АД  до размера на исковата претенция от 1954,16 лева.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа исковата молба.

Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК, редовно уведомен, не е подал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание, ответното дружество, чрез законния си представител, заявява, че исковата претениця е частично основателна. Между страните са водени преговори ищцовото дружество да закупи от ответната страна собствения му автокран срещу цена от 7000 лв. Ответникът предложил на ищеца от продажната цена да приспадне дължимата по процесните фактури сума и да му заплати остатъка. „А.-П.“ ЕООД се отказало да закупи автокрана. Ответникът предал вещта на пунк за вторични суровини за сумата от 4590 лв., от където ищецът впоследствие я закупил за сумата от 6000 лв. По този начин ответникът бил ощетен със сумата от 1410 лв. Признава осчетоводяването на фактурите и извършените частнични погашения по тях.

Д. районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал.1, предл. 1 във вр. с чл. 266, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

По делото не е спорно, че между страните е възникнало валидно договорно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да предостави услуги с автокран в обем, необходим за извършване на определена работа, срещу заплащането на определена цена. Не се спори, че ищецът е извършил точно - в срок и в цялост възложената му работа. За така извършената работа ищецът е издал две фактури  - фактура № **/04.08.2016г. на стойност 1792,80лв. и фактура № ***/14.09.2016г. на стойност 1306,80лв. Фактурите са подписани от представители и на двете страни. Не се спори, че ответникът е извършил частични плащания по фактура № **/04.08.2016г., както следва: на 23.08.2016г. е заплатил 1000 лв., на 29.09.2016г. – 500 лв., като към датата на подаване на исковата молба незаплатеният остатък възлиза на сумата от 292,80 лв. Ответникът признава осчетоводяването на процесните фактури.

Вземайки предвид, отразяването на фактурите в счетоводството на ответното предприятие и извършеното частично погашение на сумата, дължима по фактура № **/04.08.2016г., настоящият състав намира, че ищецът успя по безспорен начин да установи, че е извършил договорените услуги в твърдения обем и на посочените във фактурите стойности.

Релевираните от ответника в първото по делото съдебно заседание възражения не следва да бъдат обсъждани – отношенията между страните по повод преговори за сключване на договор за покупко-продажба са извън предмета на настоящото дело. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е предявил насрещен иск и/или възражение за прихващане с предмет насрещно вземане към ищеца.

С оглед изложеното, следва да се приеме, че ищецът, като изпълнител, е изправна страна и ответникът, като възложител, му дължи уговореното възнаграждение в претендирания размер, ведно със законната лихва от датата да подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Следва да се приеме, че ответното дружество е изпаднало в забава от датата, следваща издаването на фактурите /чл. 327 от ТЗ/. Поради това и на основание чл. 86 от ЗЗД ответникът следва да заплати на своя кредитор и обезщетения за забава в размер на законната лихва, както следва: сумата от 78,29лв., представляваща обезщетение за забава при изплащането на главното парично задължение по фактура № **/04.08.2016г. върху сумата от 1792,80лв., изчислено в размер на законна лихва, считано от 05.08.2016г. до 23.08.2016г.; върху сумата 792,80лв. за периода от 24.08.2016г. до 29.09.2016г. и върху сумата 292,80лв. за периода от 30.09.2016г. до 15.10.2018г. и сумата от 276,27лв., представляваща обезщетение за забава при изплащането на главното парично задължение по фактура № **/14.09.2016г, върху сумата от 1306,80лв, изчислено в размер на законна лихва, считано от 15.09.2016г. до 15.10.2018г.

Относно отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да понесе изцяло отговорността за разноските по производството.

Ищецът доказва разноски в общ размер от 623,98 лева, от които: 113,98 лв. – държавна такса и 510 лв. – адвокатско възнаграждение.

 

 Така мотивиран, Д. районен съд:

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „И.В.“ № **, ет.** с ЕИК **,  представлявано от управителя К.З.Щ., да заплати на „А.-П.“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Д., ж.к. „Д.“, бл.**, вх. **, ет. **, ап. ** с ЕИК **,  представлявано от управителя В.Д.Б., на осн.  чл. 79, ал.1, предл. 1 във вр. с чл. 266, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, следните суми: - сумата от 292,80лв., представляваща  неплатена      цена по фактура       № **/04.08.2016г. за извършена услуга, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба /18.10.2018г./ до окончателното погасяване; - сумата от 1306,80лв., представляваща неплатена      цена по фактура №**/14.09.2016г. за извършена услуга, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба /18.10.2018г./  до окончателното погасяване; - сумата от 78,29лв., представляваща обезщетение за забава при изплащането на главното парично задължение по фактура № **/04.08.2016г. върху сумата от 1792,80лв., изчислено в размер на законна лихва, считано от 05.08.2016г. до 23.08.2016г.; върху сумата 792,80лв. за периода от 24.08.2016г. до 29.09.2016г. и върху сумата 292,80лв. за периода от 30.09.2016г. до 15.10.2018г. и сумата от 276,27лв., представляваща обезщетение за забава при изплащането на главното парично задължение по фактура № **/14.09.2016г, върху сумата от 1306,80лв, изчислено в размер на законна лихва, считано от 15.09.2016г. до 15.10.2018г.

ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „И.В.“ № **, ет** с ЕИК **,  представлявано от управителя К.З.Щ., да заплати на „А.-П.“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Д., ж.к. „Д.“, бл.**, вх. ***, ет. **, ап. ** с ЕИК **,  представлявано от управителя В.Д.Б., на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 623,98 лева – съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Д. окръжен съд в двуседмичен срок, който тече от датата на връчването му на страните.

 

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: