МОТИВИ

към Решение № 15 от 08.01.2019 г. по АНД № 1539/2018 г. по описа на ДРС

 

Съдебното производство по АНД № 1539/2018 г. по описа на ДРС е образувано въз основа на Постановление на Добричка районна прокуратура, с което се прави предложение:

Г.Н.Г. ЕГН ********** да бъде признат за виновен за това, че на 04.12.2018 г. в гр. Добрич като извършител в съучастие с А.К.А. ЕГН ********** (подбудител и помагач), противозаконно си служил с официален документ - лична карта № * издадена на 19.07.2016 г. от ОД на МВР Добрич за друго лице - А.К.А., представяйки я пред длъжностно лице – Р*В*Б*, главен специалист при Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Д*, с цел да заблуди Б* на теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление за МПС, че именно той е лицето А.К.А. престъпление по чл. 318, вр. чл. 20, ал. 2 НК, да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание „Глоба” на основание чл. 78а от НК, както и

А.К.А. ЕГН ********** да бъде признат за виновен за това, че на ***г. в гр. Д* като подбудител и помагач в съучастие с Г.Н.Г., ЕГН ********** (извършител), умишлено склонил (чрез приятелска молба) и улеснил (чрез предоставяне на лична карта № *, издадена на 19.07.2016 г. от ОД на МВР Д* на името на А.К.А., и освен това чрез разяснения кога и къде ще се проведе теоретичен изпит за придобиване на правоспособност зауправление за МПС) Г. противозаконно да си служи с официален документ - лична карта № *, издадена на *** г. от ОД на МВР Д* за друго лице - А.К.А., като Г. представил документа пред длъжностно лице – Р*В*Б*, главен специалист при Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Д*, с цел да заблуди Б* на теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление за МПС, че именно той е лицето А.К.А. - престъпление по чл. 318, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 НК, да бъде освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание „Глоба” на основание чл. 78а от НК.

РП – Добрич е редовно призована за датата на съдебното заседание, но не изпраща представител.

Обвиняемите са редовно призовани за съдебното заседание, не се явяват, като се представляват от редовно упълномощения си защитник – адв. Кр. И. - ДАК.

От името на подзащитните си адв. И. изразява съгласие с описаните в постановлението на ДРП факти, заявява, че обвиняемите признават вината си, не оспорват повдигнатото обвинение и не желаят да бъдат събирани други доказателства по делото.

По пренията редовно упълномощеният защитник пледира обвиняемите да бъдат освободени от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК, като им бъде наложено административно наказание в минимален размер.

След преценка на събраните в хода на съдебното следствие доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

През 2018 г. обвиняемият А. имал желание да придобие правоспособност да управлява МПС и през месеците октомври и ноември 2018г. три пъти се явявал на теоретичен изпит, но и трите пъти не успявал да вземе изпита, като не му достигали малко точки. Поради това за следващата определена дата - ***г., А. решил да склони свой приятел - обвиняемия Г., да отиде с неговата лична карта, да се представи за него и евентуално успешно да издържи теоретичния изпит. А. знаел, че самият Г. наскоро успешно бил издържал теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление за МПС. Отначало Г. не се съгласил, но тъй като били добри приятели, все пак склонил.

Сутринта на **г. обв. А. се обадил на Г. и двамата се срещнали на центъра на с. К*, общ. Д*. Там А. дал на Г. личната си карта с № *, издадена на * г. от ОД на МВР Д* и му казал, че трябва да се яви в 14,30 часа в Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Д*.

Обвиняемият Г. се явил на указаните време и място.

За организирането и провеждането на теоретичния изпит отговаряла свидетелката Р*В*Б* - главен специалист при Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Д*. Около 14,30 часа на * г. св. Б* поканила кандидатите и поискала от тях лични карти за проверка на самоличността им и за извършване на лицева идентификация. Обв. Г. предоставил на св. Б* личната карта на обв. А.. При проверка с техническо средство се оказало, че лицето, дошло на изпита (обвиняемият Г.) не съвпада с лицето от личната карта. Поради това Г. не бил допуснат на изпита, а за случая бил отправен сигнал до ОД на МВР Д*.

На място дошли полицейски служители, които отвели Г. в полицията за изясняване на случая. Била установена самоличността му, а Г. дал обяснения, в които признал за постъпката си. Малко по-късно А. ***, като също дал подробни обяснения, с които потвърдил гореописаната фактическа обстановка.

Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от приобщените в хода на съдебното следствие по надлежния ред доказателства - Протокол за доброволно предаване от 04.12.2018 г.; Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка занеотклонение от 05.12.2018 г.; Протокол за разпит на обвиняем от 07.12.2018 г. на лицето Г.Н.Г.; Протокол за разпит на лицето Г.Н.Г. от 05.12.2018 г.; справка за съдимост рег. № 2974/05.12.2018 г.; справка от УИС на Прокуратурата на република Бълщгария към 04.12.2018 г.; справка – характеристични данни за лицето Г.Н.Г. от 05.12.2018 г.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 05.12.2018 г.; протокол за разпит на обвиняем от 07.12.2018 г.; протокол за разпит на обвиняем от 05.12.2018 г.; справка за съдимост рег. № 2975/05.12.2018 г.; справка от УИС на Прокуратурата на Република България към 04.12.2018 г.; справка – характеристични данни за лицето А.К.А. към 05.12.2018 г.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние; Протокол за разпит на свидетел Рая Василева Бакларова към 04.12.2018 г.; Протокол за разпит на свидетел Стефан Димитров Милев към 05.12.2018 г.; Протокол за разпит на лицето Жеко И. Белев от 06.12. 2018 г.; Протокол за техническа експертиза на документ № 140/06.12.2018 г.; приемо – предавателен протокол от 05.12.2018 г.; длъжностна характеристика; допълнително споразумение от 30.03.2017 г.; заповед № РД-06-29/20.11.18 г.; протокол за жребий, изтеглен на 04.12.2018 г.; протокол № 1170/04.12.2018 г.; снимки – 2 бр.; протокол № 1137/26.11.2018 г.; снимки – 2 броя; протокол № 1114/19.11.2018 г.; снимки – 2 броя; справка от УИС на Прокуратурата на Република България към 06.12.2018 г.; справка от УИС на Прокуратурата на Република България към 06.12.2018 г.

При обсъждането на събрания доказателствен материал съдът не констатира наличието на противоречия, тъй като събраните доказателства представят последователно, логично и безпротиворечиво изложение на възприетите от съда фактически обстоятелства по делото.

За да изгради вътрешното си убеждение въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът взе предвид следното:

            На първо място, от съществено правно значение за разкриване на обективната истина по делото се явяват обясненията на обвиняемите, дадени в досъдебното производство. Пред разследващия орган двамата дейци са изложили с подробности и в детайли как са взели решението обв. Г. да се яви на теоретичния изпит вместо обв. А., който го е снабдил с личната си карта /истински документ/ и му е казал къде ще се проведе изпитът, както и обстоятелствата около самото явяване на Г. на провеждането на изпита, като насочват безпротиворечиво към определени фактически обстоятелства, отнасящи се времето и мястото, където е бил провеждан изпитът, респ. представянето на личната карта на А. от Г. с намерението да заблуди служителката, че се явява не друг, а самият А.. Съдът намира, че в обясненията на обвиняемите, дадени в досъдебното производство липсват съществени и непреодолими противоречия относно релевантните за предмета на спора факти като - време и място, където е извършено престъплението и участието на всеки един от тях двамата в него. Разгледани на плоскостта на останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства, обясненията на обвиняемите не стоят изолирано, а намират доказателствена опора в тях и се подкрепят. От това следва, че за разкриване на обективната истина и установяване на действителната фактическа обстановка на отделните престъпления, обясненията на обвиняемите не следва да бъдат разглеждани и ценени изолирано и самостоятелно, а в светлината на другите събрани по делото доказателствени източници.

            На следващо място, от правно значение за разкриване на обективната истина по делото се явяват показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели *****. Тези гласни доказателствени средства съдът намери за вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и взаимнодопълващи се, доколкото от тях съдим по безпротиворечив начин за времето и мястото, където е бил проведен изпитът и е установено, че обв. Г. се е явил вместо обв. А., представяйки личната карта на последния пред служителя. Черпим информация още и за поведението на Г. към този момент. От съществено значение за разкриване на обективната истина и установяване на фактическата обстановка на отделните престъпни деяния, се явяват най-вече показанията на св. Р*Б*, която първа е възприела обв. Г., усъмнила се е и е предприела действия по извършване на проверка на представената й лична карта.

            В заключение следва да се обобщи, че изложените от свидетелите релевантни за предмета на спора фактически обстоятелства, допринасят в значителна степен за изясняване действителна фактическа обстановка на престъпните деяния и установяване на обективната истина.

Гореописаното дава повод на съда да приеме, че показанията на свидетелите разпитани в хода на досъдебното са последователни, логични, достоверни и непротиворечиви, като в тях обективно и правдиво са възпроизведени възприетите от свидетелите факти, който са относими към предмета на доказване. В частност, относно конкретно възприетите и възпроизведени от тези свидетели факти, имащи значение за изясняване обективната истина по делото и които са приети за безспорно установени, съдът не констатира никакво вътрешно противоречие в показанията на нито един от посочените свидетели, поради което и изцяло ги кредитира.

Съдът изцяло дава вяра и на събраните чрез писмени доказателствени средства доказателства, тъй като са надлежно оформени и удостоверяват извършените при спазване на съответните процесуални изисквания процесуални действия.

            Предвид всичко гореизложено съдът приема, че всички събрани по делото доказателства – обясненията на обвиняемите, показанията на свидетелите и приобщените по надлежния ред писмени доказателства формират еднозначен извод за съпричастността на двамата обвиняеми в инкриминираните престъпни деяния, залегнали в постановлението на прокурора.

            Същевременно, съдът намира за необходимо да посочи още, че в проведеното съдебно следствие не бяха събрани доказателства, които да компрометират и разколебават описаната от прокурора фактическа обстановка на престъпните деяния, осъществени от обвиняемите.

Настоящият състав дава изцяло вяра на изготвените от компетентни вещи лица, притежаващи необходимите умения и знания в своите области и при използване на съвременни научни методи, обективни и пълни заключения на изготвените по делото експертизи.

При така изяснената фактическа обстановка и след анализ на събрания доказателствен материал съдът приема за установено от ПРАВНА СТРАНА следното:

Обв. Г.Н.Г. е ****, ЕГН **********.

При изложената фактическа обстановка, след анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема, че обв. Г. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 318, вр. чл. 20, ал. 2 НК, като на * г. в гр. Д*като извършител в съучастие с А.К.А. ЕГН ********** (подбудител и помагач), противозаконно си служил с официален документ - лична карта № *, издадена на 19.07.2016 г. от ОД на МВР Добрич за друго лице - А.К.А., представяйки я пред длъжностно лице - ****, главен специалист при Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Д*, с цел да заблуди Б* на теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление за МПС, че именно той е лицето А.К.А..

От обективна страна, Г. извършил престъплението като извършител в съучастие с А. като подбудител и помагач. Г. осъществил изпълнителното деяние чрез действие, като противозаконно си послужил с официален документ - лична карта № *, издадена на *г. от ОД на МВР Д* на името на А.К.А., ЕГН: **********. Г. представил личната карта пред **** - главен специалист при Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Добрич, с цел да заблуди Б*, че самият той е А.К.А.. Б* била длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1,6. „а“ НК, тъй като към процесната дата изпълнявала срещу заплата постоянна служба в държавно учреждение.

От субективна страна Г. действал при форма на вината пряк умисъл. В интелектуалния момент на същия се включвало познание от страна на дееца за всички елементи от обективната страна на състава на престъплението, описани по-горе. Освен това обвиняемият съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал общественоопасните му последици и искал тяхното настъпване.

При извършването на деянието обвиняемият Г. е бил подпомогнат от обвиняемия А., който му предоставил за целта личната си карта, разяснил му кога и къде точно ще се проведе изпитът и какво трябва да направи. Налице е общност на умисъл, тъй като всеки от обвиняемите е бил наясно с действията на другия и са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са общественоопасните последици и са искали настъпването на общественоопасните последици.

Причини за извършване на престъпното деяние е ниската правна култура на извършителя и явното незачитане на правовия ред в страната.

Обвиняемият Г. не е осъждан до момента, няма данни за други водени срещу него наказателни производства, както и няма постъпили сигнали до органите на МВР за нарушаване на обществения ред. Съвкупната преценка на изложените обстоятелства свързани с дееца и деянието и моралната му укоримост сочат за по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на престъпления от този вид. Воден от изложените съображения, съдът прие, че с деянието си обв. Г. е осъществил състава на престъпление по чл. 318, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и при наличните предпоставки на чл. 78а от НК, следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание „глоба” в посочените от законодателя предели.

Предпоставка за приложението на института „Освобождаване от наказателна отговорност” по реда на чл. 78а от НК с налагане на административно наказание”, застъпен в глава двадесет и осма от НПК се явяват чистото съдебно минало на обвиняемия, който до момента не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел от НПК, предвиденото наказание за извършеното от дееца престъпление по чл. 318, вр. чл. 20, ал. 2 от НК е лишаване от свобода до две години или пробация, или глоба от сто до триста лева, както и това, че от престъплението няма причинени и невъзстановени имуществени вреди.

При определяне размера на наказанието „глоба” съдът прие, че следва да се ръководи от степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и наличните смекчаващи вината обстоятелства – направено самопризнание и оказано съдействие на разследващите органи за разкриване на обективната истина, добрите характеристични данни по местоживеене, и имотното състояние на дееца, който е безработен и не реализира трудови доходи. Съдът, след като съобрази наличните смекчаващи обстоятелства, при които е осъществено деянието прие, че справедливо и съответно се явява определяне на административното наказание „глоба” в самия специален минимум – 1000 /хиляда/ лева.

Съдът счита, че така определено по размер административно наказание „глоба” ще изиграе своя възпитателен и поправителен ефект по отношение на дееца към спазване на законите и добрите нрави, а едновременно с това, с него ще се въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите членове от обществото – в каквато насока са тъй нар. „специална” и „генерална” превенция на закона, посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.

 

Обв. А.К.А. е **** ЕГН **********.

При изложената фактическа обстановка, безспорно установена от събраните по делото доказателства, съдът приема, че с деянието си, от обективна и субективна страна обв. К* е осъществил състава на престъпление по чл. 318, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 НК, като на *г. в гр. Д* като подбудител и помагач в съучастие с Г.Н.Г., ЕГН ********** (извършител), умишлено склонил (чрез приятелска молба) и улеснил (чрез предоставяне на лична карта № *, издадена на *** г. от ОД на МВР Д* на името на А.К.А., и освен това чрез разяснения кога и къде ще се проведе теоретичен изпит за придобиване на правоспособност зауправление за МПС) Г. противозаконно да си служи с официален документ - лична карта № ***, издадена на *** г. от ОД на МВР Д*за друго лице - А.К.А., като Г. представил документа пред длъжностно лице - ***, главен специалист при Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Д*, с цел да заблуди Б* на теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление за МПС, че именно той е лицето А.К.А..

От обективна страна А. извършил престъплението като подбудител и помагач в съучастие с Г. като извършител. А. умишлено склонил (чрез приятелска молба) Г. да извърши престъплението. Освен това улеснил извършването на същото чрез предоставяне на собствената си лична карта и чрез разяснения кога и къде следва да се проведе теоретичният изпит.

От субективна страна А. действал при форма на вината пряк умисъл. В интелектуалния момент на същия се включвало познание от страна на дееца за това, че предоставя личната си карта на Г. с цел последният да заблуди длъжностно лице при Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Д*. Обвиняемият А. съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал общественоопасните му последици и искал тяхното настъпване.

Причини за извършване на престъпното деяние е ниската правна култура на извършителя и явното незачитане на правовия ред в страната.

Обвиняемият А. не е осъждан до момента, няма данни за други водени срещу него наказателни производства, както и няма постъпили сигнали до органите на МВР за нарушаване на обществения ред. Съвкупната преценка на изложените обстоятелства свързани с дееца и деянието и моралната му укоримост сочат за по-ниска степен на обществена опасност от обичайните случаи на престъпления от този вид. Воден от изложените съображения, съдът прие, че с деянието си обв. А. е осъществил състава на престъпление по чл. 318, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК и при наличните предпоставки на чл. 78а от НК, следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание „глоба” в посочените от законодателя предели.

Предпоставка за приложението на института „Освобождаване от наказателна отговорност” по реда на чл. 78а от НК с налагане на административно наказание”, застъпен в глава двадесет и осма от НПК се явяват чистото съдебно минало на обвиняемия, който до момента не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел от НПК, предвиденото наказание за извършеното от дееца престъпление по чл. 318, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК е лишаване от свобода до две години или пробация, или глоба от сто до триста лева, както и това, че от престъплението няма причинени и невъзстановени имуществени вреди.

При определяне размера на наказанието „глоба” съдът прие, че следва да се ръководи от степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и наличните смекчаващи вината обстоятелства – направено самопризнание и оказано съдействие на разследващите органи за разкриване на обективната истина, добрите характеристични данни по местоживеене, и имотното състояние на дееца, който е безработен и не реализира трудови доходи. Съдът, след като съобрази наличните смекчаващи обстоятелства, при които е осъществено деянието прие, че справедливо и съответно се явява определяне на административното наказание „глоба” в самия специален минимум – 1000 /хиляда/ лева.

Съдът счита, че така определено по размер административно наказание „глоба” ще изиграе своя възпитателен и поправителен ефект по отношение на дееца към спазване на законите и добрите нрави, а едновременно с това, с него ще се въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите членове от обществото – в каквато насока са тъй нар. „специална” и „генерална” превенция на закона, посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.

            На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди всеки от обвиняемите да заплати една втора от сторените по делото разноски в размер на по 13,40 лв. по сметка на ОД на МВР гр. Добрич.

По изложените съображения, съдът постанови Решението си.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                            /Галя Митева/