МОТИВИ

към

Решение № 23/14.01.2019г. по АНД № 1359 по описа на Добричкия районен съд за 2018 г.

 

Срещу обвиняемия Я.Ж.Ж., ЕГН ********** Районна прокуратура – гр. Добрич е внесла в Районен съд – гр. Добрич Постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършено от него престъпление по чл. 343в ал. 3, вр. ал. 1 от НК за това, че:

- на * г. в с. В*, общ. Д* по ул. „П*а“, до разклона за с. *, в посока гр. * управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „* peг. № * в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство - ЗППАМ № *** г. на Началника на РУ-МВР, гр. П*, връчена на * г., влязла в сила на ** г.

В съдебно заседание представител на ДРП не се явява и не изразява становище.

Процесуалният представител на обвиняемия прави искане за налагане на наказание в минимален размер. Самият обвиняем се солидаризира със защитника си, като заявява, че признава фактите, описани в постановлението на прокурора, признава се за виновен и моли за минимално наказание.

След преценка на събраните по делото относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На *** г. обв. Ж. ***, управлявайки лично лек автомобил марка*“ с peг. *, като знаел, че не притежава СУМПС, тъй като му била наложена административна мярка за временно отнемане на СУМПС, защото му били отнети всичките 39 контролни точки.

На връщане Ж. минал през гр. Д*в посока гр. Д*.

Същия ден, съгласно утвърден от Началника на Второ РУ на МВР гр. Д* график № ***г. в района на с. В* била проведена специализирана полицейска операция. Около ** часа свидетелите ***** изградили установъчен пункт в с. В*, до разклона за с. *, общ. Д*.

Минавайки край с. В*, общ. Д*, обв. Ж. бил спрян за проверка от горепосочените полицейски служители, който в хода на проверката установили самоличността на водача на автомобила, а именно обвиняемия Я.Ж.Ж., който не представил СУМПС.

От направената справка било установено, че Ж. е неправоспособен водач и че спрямо него има наложена ЗППАМ № *** г. на Началника на РУ на МВР, гр. П*, влязла в сила на *** г., тъй като след като му били отнети всички контролни точки, Ж. е загубил правоспособност и съгласно чл. 157, ал. 4 ЗДвП е бил длъжен да върне СУМПС в съответната служба на МВР. Неизпълнението на това му задължение е имало за последица издаване на Заповед по чл. 171, т. 4 ЗДвП, с която му била наложена принудителна административна мярка — временно отнемане на СУМПС. На обвиняемия Ж. бил съставен АУАН № *** г.

Видно от приложеното по делото копие на ЗППАМ № **** г. на Началника на РУ на МВР, гр. П*, същата е връчена на Ж. на **** г. Обвиняемият Ж. е алвал заповедта пред Административен съд гр. Варна. ЗППАМ № *** г. на Началника на РУ-МВР, гр. П* била потвърдена от АС — гр. Варна с Решение № 1439/04.07.2018 г. и същата е влязла в сила на 22.07.2018 г.

Следователно на **** г. обвиняемият Ж. е управлявал МПС в срока на отнемане на СУМПС със ЗППАМ № *** г. на Началника на РУ-МВР, гр. П*.

Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото доказателства – самопризнанието на обвиняемия Я.Ж.Ж. под формата на признаване на вина и на фактическата обстановка, описана в постановлението на Районна прокуратура – Д* гласните доказателства, обективирани посредством показанията на разпитаните по бързото производство свидетели, както и от останалите приложени по бързо производство № 308/2018 г. по описа на Второ РУ на МВР – Д* писмени доказателства: протокол за разпит на свидетеля *** от *** г.; протокол за разпит на свидетел *** г.; протокол за разпит на свидетел *** г.; постановление за привличане на обвиняем от * г.; протокол за разпит на обвиняем от * г.; справка за съдимост рег. № 2498/17.10.2018 г.; резултати от УИС на Прокуратурата на република България към ** г.; Справка – характеристични данни за лицето Я.Ж.; копие от Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0324-000051/29.01.2018 г.; копие от свидетелство за регистрация; АУАН от 16.10.2018 г.; справка за нарушител/водач на Я.Ж.Ж.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Я.Ж.Ж.; постановление за привличане на обвиняем от * г.; протокол за разпит на обвиняем от * г.; препис от решение № 1439/04.07.2018 г. по адм. дело № 978/2018 г. по описа на АдмС Варна; справка от УИС на Прокуратурата на република България към *** г., приобщени по приключване на съдебното следствие и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:

При изложените фактически констатации и съображения, съдът намира за доказано, че обвиняемия Ж. като на на г. в с. В*, общ. Д* по ул. „*“, до разклона за с. *, в посока гр. ***, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „**** в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство - ЗППАМ № *** г. на Началника на РУ-МВР, гр. П*, връчена на *** г., влязла в сила на ** г., е осъществил състава на престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав. Обективираните в акта за установяване на административно нарушение данни сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното деяние, още повече, че същият съобразно нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДв.П има доказателствена сила за изложената в него фактическа обстановка. Със свидетелките показания и приобщените писмени доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че на посочената дата и място обв. Ж. е управлявал МПС, след като със ЗППАМ на Началника на РУ - МВР – гр. П* му е била наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС.

От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия виновно при форма на вината – пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 1 пр. І от НК, тъй като обвиняемия е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Причините за извършване на деянията се изразяват в незачитане на правилата за движение и законоустановения ред в страната.

При определяне наказанието на обвиняемия за извършеното престъпление, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от него деяние и данните за личността му и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността му:

Обвиняемият Я.Ж.Ж., ЕГН ********** ***с:***.

Обвиняемият Ж. е неосъждан, не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ от Общата част на НК. В пряк и непосредствен резултат от инкриминираното деяние не са настъпили имуществени вреди.

Съдът намира, че деянието е извършено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – липса на образувани други наказателни производства, както и чистото съдебно минало на обвиняемия.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете наличието на други нарушения на правилата за движение по пътищата, за които обвиняемият е бил наказван по административен ред.

В санкцията на правната норма на чл. 343в ал. 3 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до три години и наказание глоба от двеста до хиляда лева.

С оглед наличието на материално-правните предпоставки, визирани в чл. 78а ал. 1 от НК, съдът намира, че следва да освободи Ж. от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание “глоба” в минималния, предвиден от законодателя, размер, което би изпълнило целите на административно-наказателната репресия, визирани в чл. 12 от ЗАНН, предвид факта, че обществената опасност както на деянието, така и на самия извършител са невисоки - спрямо Ж. не са били образувани други наказателни дела на производство, с добри характеристични данни по местоживеене, които обстоятелства мотивираха съда да приеме, че се касае за инцидентна противоправна проява и поправяне и превъзпитание на обвиняемия би се постигнало ефикасно и с налагане на минимално по размер административно наказание “глоба”.

Ето защо, на основание чл. 78а ал. 1 от НК, съдът постанови по отношение на Я.Ж.Ж. освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба” в размер на хиляда лева.

В този смисъл, съдът определи административното наказание като справедливо, респективно съответно на извършеното.

По изложените съображения, съдът постанови решението си.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                                        /Галя Митева/