М О Т И В И

 

към

 

присъда № 56/21.11.2018г. по н.о.х.д. № 1118 по описа на Добричкия районен съд за 2018г.

 

Производството по н.о.х.д.1118 по описа на Районен съд – гр. Добрич за 2018г. е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247 ал. 1 т. 1 от НПК обвинителен акт от Районна прокуратура – гр. Добрич по досъдебно производство № 380/2018г. по описа на Първо РУ на МВР – гр. Добрич срещу обвиняемия Ж.Х.Д. ЕГН **********.

Районна прокуратурагр. Добрич е повдигнала обвинение на Ж.Х.Д. за това, че на 13.04.2018г. около 00.30 часа в град Д., при условията на опасен рецидив, като съизвършител с неустановено по делото лице, от частен дом, находящ се на адрес: ул. „*** отнел чужди движими вещикафява дамска чанта маркаЛуи Вюитонна стойност 59.00 лева, мобилен телефонен апарат марка “LG” модел „К 10“ на стойност 245.00 лева, СИМ – карта за мобилен телефонен апарат на стойност 9.78 лева, кафяв силиконов калъф за телефонен апарат на стойност 9.00 лева, златен пръстен маркаШанел“ /3 грама/ на стойност 55.00 лева и парисумата от 1 000 /хиляда/ евро, равняващи се на 1 955.83 лева от владението на С.Р.И. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, а така също и кожен портфейл на цвят бордо на стойност 18.00 лева, чифт мъжки маратонки марка „Зара“, бели на цвят на стойност 45.00 лева от владението на В.А.Й. от гр. Д. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, а така също и газова бутилка с вместимост 5 литра на стойност 20.00 лева от владението на Н.А.Д. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като общата стойност на всички отнети вещи възлиза на 2 416.61 лева – престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а“ във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.

В хода на съдебните прения по време на откритото съдебно заседание, проведено на 21.11.2018г. по н.о.х.д. № 1118/2018г. по описа на Районен съд –  гр. Добрич, представителят на Добричката районна прокуратура изразява своята позиция, че е безспорно доказана обективната и субективната съставомерност на извършеното от подсъдимия Ж.Х.Д. престъпление, поради което и представителят на държавното обвинение моли съда да постанови осъдителна присъда. Предлага съдът да наложи на подсъдимия Д. наказание около средния към максималния размер, а именно три години лишаване от свобода, което по реда на чл. 58а от НК да бъде редуцирано с една трета и да се определи наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Прави се искане на основание чл. 59 ал. 1 т. 1 от НК да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от момента на фактическото му задържане от 13.04.2018г. Поддържа се искане на основание чл. 189 ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимия да бъдат възложени сторените по делото разноски.

Служебният защитник на подсъдимия Д. – адвокат Д.В. моли съдът да наложи минимално по размер наказание "лишаване от свобода" на неговия подзащитен.

Подсъдимият Ж.Х.Д. се присъединява към становището на своя защитник адвокат Д.В..

В предоставената на основание чл. 297 ал. 1 от НПК последна дума, подсъдимият изразява съжаление за извършеното престъпно деяние.

Преди даване ход на съдебното дирене процесуалният представител на подсъдимия е направил искане за разглеждане на съдебното производство по реда на глава Двадесет и седма от НПК, което като процесуално допустимо, е прието от съда, като по делото е проведено съкратено съдебно следствие.

В съдебно заседание, съдът на основание чл. 372 ал. 1 от НПК разясни на подсъдимия Ж.Х.Д. правата му съобразно чл. 371 от НПК, както и обстоятелството, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените самопризнания по реда на чл. 371 т. 2 от НПК ще се ползват от съда при постановяване на присъдата.

Подсъдимият заяви, че признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

          Съдът като намери, че са налице предпоставките за това допусна провеждането на съкратено съдебно следствие, като след изслушване самопризнанията на подсъдимия, като констатира, че самопризнанията се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

След преценка на събраните по делото относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

1.ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА

Въз основа на събраните по делото доказателства, безспорно се установява следната фактическа обстановка:

Свидетелката Н.А.Д. ***.

В съседство живеел подсъдимият Ж.Х.Д..

Свидетелката С.Р.И. живеела на семейни начала със свидетеля В.А.Й.. Последните двама пребивавали в чужбина, като на 11.04.2018г. се завърнали в РБългария.

Вечерта на 12.04.2018г. срещу 13.04.2018г. И. и Й. били в дома на свидетелката Н.А.Д. /майка на свидетелката С.И./. Портата на двора към къщата на Н.Д. била заключена, но входната врата на къщата била оставена отворена.

На 13.04.2018г. около 00.30 часа подсъдимият Ж.Д. проникнал в двора на къщата на свидетелката Н.Д.. От там отнел газова бутилка с вместимост 5 литра, собственост на Н.А.Д..

През входната врата на къщата, която била оставена отворена, влязъл в антрето, след това и в една от стаите, като отнел следните вещи: кафява дамска чанта марка ‚Луи Вюитон“, мобилен телефонен апарат марка „LG“ модел „К 10“, СИМ карта за мобилен телефонен апарат, кафяв силиконов калъф за телефонен апарат, златен пръстен марка „Шанел“ /3 грама/ и пари – сумата от 1 000 евро, които били собственост на свидетелката С.Р.И., както и кожен портфейл на цвят бордо, чифт мъжки маратонки марка „ЗАРА“, бели на цвят, които били собственост на В.А.Й..

В момента, в който излизал от къщата, преминавайки през антрето, подсъдимият бил забелязан от свидетелката Н.Д., която извикала на глас. В този момент свидетелят В.Й. станал и тръгнал след подсъдимия, който междувременно побягнал навън. В.Й. успял да хване подсъдимия преди да напусне двора на къщата, но преди това подсъдимият успял да предаде намиращите се у него вещи на неустановено по делото лице, което изчаквало от външната страна на оградата.

В двора на къщата излезли и свидетелите Н.Д. и С.И.. Последните разпознали подсъдимия като техен съсед. В този момент подсъдимият успял да се отскубне от ръцете на В.Й. и избягал.

Съобразно заключението на вещото лице по назначената съдебно – стокова /оценителна/ експертиза е установена общата стойност на подлежащите на оценяване инкриминирани вещи.

До приключване на разследването били върнати част от отнетите от подсъдимия движими вещи, а именно: кафява дамска чанта марка „Луи Вюитон“ на свидетелката С.И. и чифт мъжки маратонки марка „ЗАРА“, бели на цвят на В.А.Й.. Имуществените вреди не били репарирани в пълен размер.

Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от самопризнанията на подсъдимия, които се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства, които съдът директно може да ползва съобразно разпоредбата на чл. 373 ал. 3 от НПК.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин и от приложените по делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото, преценени от съда, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, които налагат следния обоснован ПРАВЕН ИЗВОД:

2. ОТНОСНО ДЕЯНИЕТО И ИЗВЪРШЕНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

При изложените фактически констатации и съображения, съдът намира за доказано, че Ж.Х.Д. е  осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а“ във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК, като на 13.04.2018г. около 00.30 часа в град Д., при условията на опасен рецидив, като съизвършител с неустановено по делото лице, от частен дом, находящ се на адрес: ул. „*** отнел чужди движими вещи – кафява дамска чанта марка „Луи Вюитон“ на стойност 59.00 лева, мобилен телефонен апарат марка “LG” модел „К 10“ на стойност 245.00 лева, СИМ – карта за мобилен телефонен апарат на стойност 9.78 лева, кафяв силиконов калъф за телефонен апарат на стойност 9.00 лева, златен пръстен марка „Шанел“ /3 грама/ на стойност 55.00 лева и пари – сумата от 1 000 /хиляда/ евро, равняващи се на 1 955.83 лева от владението на С.Р.И. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, а така също и кожен портфейл на цвят бордо на стойност 18.00 лева, чифт мъжки маратонки марка „Зара“, бели на цвят на стойност 45.00 лева от владението на В.А.Й. от гр. Д. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, а така също и газова бутилка с вместимост 5 литра на стойност 20.00 лева от владението на Н.А.Д. *** без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като общата стойност на всички отнети вещи възлиза на 2 416.61 лева.

Обект на престъпното деяние по чл. 196 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 194 ал. 1 от НК са обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване на правото на собственост върху движими вещи.

От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, което се изразява в прекратяване на фактическата власт върху вещта, собственост на пострадалия и установяване на фактическа власт върху нея от страна на подсъдимия.

Субектът на престъплението – е пълнолетно и вменяемо физическо лице, което е било в състояние да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си към датата на извършване на престъплението.

От субективна страна – подсъдимият е извършил престъплението при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2 пр. 1 от НК, като е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Престъплението предмет на настоящото производство е извършено от подсъдимия при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал. 1 б. „а” от НК.

3. ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО НА ПОДСЪДИМИЯ

При определяне наказанието на подсъдимия за извършените престъпления, съдът взе предвид следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 373 ал. 3 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т. 2 във вр. с чл. 372 ал. 4 от НПК, съдът е длъжен да определи наказанието на подсъдимия за извършените от него престъпления при приложение на разпоредбата на чл. 58а от НК.

Подсъдимият Ж.Х.Д. е ***. Деянието, предмет на настоящото производство е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал. 1 б. „а“ от НК.

Деянието е извършено от подсъдимия при превес на отегчаващи вината обстоятелства – предходни ***ия, доколкото повишават при това значително обществената опасност на дееца и лоши характеристични данни.

В конкретния случай, съдът отчита като отегчаващо вината обстоятелство престъпните деяния, които не попадат в кръга от деяния, обуславящи наличието на опасния рецидив и които престъпления още повече свидетелстват за изключително разнообразната престъпна дейност на подсъдимия и красноречиво демонстрират трайното му пренебрежително отношение към установения правов ред в Република България.

Като смекчаващо вината обстоятелство, съдът отчете единствено изразеното съжаление от страна на подсъдимия за извършеното престъпно деяние, доколкото направеното самопризнание по време на съдебното следствие не следва в конкретния случай да се приема като смекчаващо вината обстоятелство /в този смисъл т. 7 от ТР № 1 от 06.04.2009г., постановено по тълк. дело № 1 от 2008г. на ОСНК на ВКС/, доколкото формалното волеизявление по чл. 371 т. 2 НПК, с което подсъдимият признава фактите в обвинителния акт, не трябва обаче да се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията, съобразно изискванията на чл. 373 ал. 2 НПК, тъй като благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена от закона /чл. 373 ал. 2 НПК/, поради което то не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение.

Предвиденото наказание за извършеното престъпление по чл. чл. 196 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а“ във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК е лишаване от свобода от две до десет години.

Изложените обстоятелства, преценени спрямо тежестта на процесното деяние и обществената опасност на подсъдимия, мотивираха съда да приеме, че относимо и справедливо към извършеното от Ж.Х.Д. престъпление ще бъде налагането му на наказание лишаване от свобода в съответствие с разпоредбата на чл. 58а от НК, поради което, съдът на основание чл. 196 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а“ във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК определи наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ и намали така определеното наказание с една трета, като наложи на подсъдимия Ж.Х.Д. наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

На основание чл. 57 ал. 1 т. 2 буква "б" от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното наказание.

На основание чл. 59 ал. 1 от НК, съдът постанови да се приспадне от размера на така определеното наказание, времето през което по отношение на подсъдимия Ж.Х.Д. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража” по настоящото производство, считано от датата на първоначалното фактическо задържане от 13.04.2018г. до влизане в сила на присъдата.

При определяне на наказанието: съдът прецени отношението на подсъдимия Ж.Х.Д. към извършеното, намерило отражение в поведението му след престъплението; прецени и поведението му в съдебната зала, направените пълни самопризнания и сериозният му принос за разкриване на обективна истина по делото, критичното отношение към извършеното;  прецени тежкия социален статус.

Съдът намира, че определеното наказание ще окаже необходимото поправително и възпитателно въздействие по отношение на осъдения и ще допринесе за неговото поправяне.

Съдът намира, че така определеното наказание напълно ответства на тежестта на деянието и обществената опасност на самия извършител и ще изпълни целите на генералната и личната превенция, визирани в чл. 36 от НК - да се поправи и превъзпита подсъдимият към спазване законите и добрите нрави; да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

В този смисъл, съдът определи наказанието като справедливо, респ. съответно на престъплението.

4. ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК на подсъдимия Ж.Х.Д. ЕГН ********** следва да бъде възложено да заплати направените по делото разноски в размер на 82.11 лв. по сметка на Първо РУ на МВР – гр. Добрич.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

 

Председател:

                                                                             /Мариана Момчева/