Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр. Добрич, 30.01.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публично съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТЕВА

 

при участието на секретаря Стоянка Петрова, разгледа докладваното от съдията АНД № 1439 по описа на Добричкия районен съд за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Ю.Г.М. ЕГН ********** *** срещу НП № ***г., издадено от Началник Сектор „Пътна Полиция” към ОД на МВР – гр. Д*, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането, на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява, не се представлява. Същият не е намерен на посочения в жалбата адрес, като делото е разгледано при прилагане хипотезата на чл. 61, ал. 2 от ЗАНН.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. В тази насока материално-правната компетентност на наказващия орган и на длъжностното лице, възбудило административно-наказателното производство произтичат от Заповед на Министъра на вътрешните работи, служебно известна на съда. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. В графа „обяснения/възражения” нарушителят собственоръчно е изписал „Просрочил съм срока на вноската”. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление относно свидетелите на нарушението, тъй като съобразно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели на съставянето на акта, а не на нарушението и не са очевидци на самото нарушение. Нещо повече в чл. 40, ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.

При извършената проверка на атакуваното НП в санкционната му част съдът установи наличие на допусната техническа грешка при изписване на закона, на основание на който е наложено наказанието – посочен е ЗДвП. Очевидно обаче в случая се касае за техническа грешка, която не води до заблуда и неяснота за жалбоподателя в какво точно нарушение е обвинен. Допуснатата грешка следва да се преценява в контекста на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от които се установява категорично, че АУАН и НП са издадени за нарушение, изразяващо се в управление на МПС от неговия собственик без сключена застраховка „ГО” – нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и за което нарушение предвиденото в чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ наказание за физическо лице е глоба в размер на 250 лева. В подкрепа на този правен извод се явява обстоятелството, че в ЗДвП /Закона за движение по пътищата/ няма разпоредба /член/ с такъв пореден номер – 638 и наложената с НП санкция от 250 лева отговаря точно на описаната в съответния член в Кодекса за застраховането санкция, поради което защитата на нарушителя не е ограничена. Подавайки жалбата и организирайки защитата си в хода на съдебното производство, адресатът на НП е бил наясно за какво нарушение и на какво основание е ангажирана отговорността му. В този смисъл погрешното изписване в НП на „ЗДвП” вместо на „КЗ” /Кодекс за застраховането/ не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяната на НП на това основание. Касае се за неточност, която не влияе върху законосъобразността на НП и не засяга правото на защита на нарушителя, което е осъществено в пълен обем. В тази насока е и константната съдебна практика /Виж: Решение от 09.11.2016 г. по к.адм.д. № 370/2016 г. на АдмС- Добрич, Решение № 474 от 30.11.2017 г. по к.адм.д. № 382/2017 г. на АдмС- Добрич, Решение от 06.03.2018 г. по к.адм.д. № 80/2018 г. на АдмС- Добрич/.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно във формално-правен аспект.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На ** г. около ** ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил „*** по пътя от с. О* в посока с. Д*. На около 100 м. преди отбивката за с. Б*, обл. Д* свидетелите В.П.Г. и М.Б.К. – полицейски служители в Сектор „ПП” към ОД на МВР – Д*, спрели управляваният от жалбоподателя автомобил за проверка. След проверка нa документите на автомобила и нa водача се установило, че жалбоподателят управлявал автомобила без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към часа и датата на проверката.

Предвид констатираното по време на проверката, св. Г. образувал административно-наказателно производство срещу жалбоподателя, като в негово присъствие и на св. К. му съставил АУАН № *, Серия Д, бл. № ***за извършено административно нарушение по чл. 483, ал. 1 от КЗ.

Въз основа на акта, за санкциониране на извършителя предвид констатираното по-горе нарушение, на 22.12.2017 г. било издадено обжалваното Наказателно постановление № 17-0851-002448 от Началника на Сектор „ПП към ОД на МВР гр. Добрич, в обстоятелствената част на което административно-наказващият орган възприел описаната в акта фактическа обстановка. В диспозитива на атакуваното наказателно постановление, за нарушението на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, жалбоподателят бил санкциониран, на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от ЗДвП /като е допусната техническа грешка и ЗДвП следва да се чете КЗ/ с административно наказание „глоба” в размер на 250 лв.

От изисканата и приложена по делото справка за собственост на процесния автомобил /л. 17/ е видно, че негов собственик е Ю.Г.М. ЕГН **********.

По делото беше приложена справка от интернет-сайта на Гаранционен фонд /л. 12/, видно от която управляваният от жалбоподателя автомобил не е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” към 12,40 ч. на 26.11.2017 г., като такава е била сключена на 27.11.2017 г., с начален час на покритие 11.29 ч. Следователно застраховката е била сключена след установяване на описаното в АУАН и НП нарушение.

От същата справка е видно, че преди датата на нарушението за автомобила е била сключена задължителна застраховка Гражданска отговорност с дата на сключване *** г., която обаче е била прекратена предсрочно на *** г. в 00,00 ч.

От справка от Сектор „ПП” при ОД на МВР - Добрич /л. 18/ е видно, че след първоначалната регистрация на автомобила няма отбелязване в историята същата да е била прекратявана.

Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните в хода на съдебното дирене доказателства, а именно: показанията на свидетелите Г. и К., кредитирани от съда като обективни и непротиворечиви на писмените доказателства по делото - наказателно постановление № 17-0851-002448/22.12.2017 г.; АУАН № 2448/26.11.2017 г.; справка картон на водача на името на Ю.Г.М.; проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“; справка за собственост и справка от история на регистрацията на ПС с рег. № **, изготвена от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Д*.

Така описаната фактическа обстановка и анализът на събраните доказателства навеждат съда на следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на *** г. около * часа по пътя от с. О*в посока с. Д*-, на 100 м. преди отбивката за с. Б*, обл. Д* управлява лек автомобил ***” с рег. № ***, като няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на проверката.

Съобразно разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ ”Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: 1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор;”

Съобразно разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ „На лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага: 1. глоба от 250 лв. – за физическо лице;”

В хода на проведеното съдебно производство по делото не се установи различна фактическа обстановка от описаната в процесния АУАН и НП. Безспорно се установи чрез гласни доказателства, че именно жалбоподателят е управлявал, процесното МПС на 26.11.2017 г. По безспорен начин се установи, посредством събраните писмени доказателства, че към датата на проверката управляваното от жалбоподателя МПС е негова собственост, регистрирано е на територията на Република България и не е спряно от движение, но жалбопдоателят не е изпълнил задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, валидна към датата и часа на проверката.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на съдебното производство безспорно се установи, че констатираното в АУАН нарушение е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разглеждайки делото по същество, ДРС установи чрез допустимите от закона доказателства административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, което обуславя извода, че атакуваният административен акт не противоречи на буквата и духа на материалния закон. Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно и е основание за реализирането на административнонаказателната му отговорност. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. От обективна страна, осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение.

Административно-наказващият орган при квалифициране на нарушението не е изложил съображения за възможността за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, от което следва, че е преценил, че не са били налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

При преценка на възможността за приложение на тази разпоредба следва да се вземе в предвид, че настоящият случай по никакъв начин не се отличава от другите случаи на извършено такова административно нарушение и в този смисъл и съдът не намира основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН. От фактите по делото не се установява липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства деянието да представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Нарушението е на формално извършване и за реализация на състава не е необходимо настъпването на определен резултат. Формалния характер на нарушението сочи, че законодателят е окачествил обществените отношения, свързани с уреждането на гражданската отговорност при пътнотранспортни произшествия, като нуждаещи се от особена закрила.

Съдът намира, че определеното спрямо жалбоподателя наказание по чл. 638 ал. 1, т. 1 от КЗ за водача, който притежава моторно превозно средство и няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, е в съответствие с обществената опасност на деянието и дееца, на подбудите и другите отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, съгласно разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като е определено в предвиденото от закона за извършеното нарушение наказание в абсолютен размер, тъй като за това нарушение е предвидено наказание глоба от 250 лева.

Ето защо, съдът счита, че административнонаказващият орган е определил справедливо наказание в предвидения от закона размер, поради което не може да се приеме, че са налице основания за отмяна или изменение на обжалваното НП.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 17-0851-002448 от 22.12.2017 г., издадено от Началник Сектор „Пътна Полиция” към ОД на МВР – гр. Добрич.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/Галя Митева/