Р Е Ш Е Н И Е

гр. Добрич, 04.01.2019 г.

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Добричкият районен съд, наказателна колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на седми декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Данчо Димитров

 

При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа докладваното от съдия Димитров АНД № 1357 по описа на Добричкия районен съд за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А.И.С. ***, срещу наказателно постановление № ИРЕ-29/04.10.2018 г., издадено от Кмета на Община град Добрич, с което на А.И.С. с ЕГН ********** ***, за нарушение по чл. 22, ал. 2, т. 1 от Наредба за търговската дейност на територията на Община град Добрич (НТДТОД), на основание чл. 35, ал. 1 във вр. с чл. 22, ал. 2, т. 1 от НТДТОД е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100.00 /сто/ лв.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа жалбата си.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало на 19.07.2018 г. с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 0273221, Серия Д. АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта нарушителят се е възползвал от правото си на обяснения и възражения, като е изписал: „имам една лична фирма” /цитат/. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е било депозирано писмено възражение по акта. В акта изрично /чрез подчертаване/ е посочено, че свидетелят Д.А.Д. е очевидец, присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса, като липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В действителност в АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля Д.А.Д., но това не е съществено процесуално нарушение, тъй като е посочен адрес по местоработата му и установяването на самоличността му от наказващия орган и съда е гарантирано. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/. Същото е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 47, ал. 1, б. „а” от ЗАНН във вр. с чл. 38, ал. 2 от НТДТОД, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Описаните в АУАН и в обжалваното НП фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение за извършено административно нарушение по чл. 22, ал. 2, т. 1 от Наредбата за търговската дейност на територията на Община град Добрич /НТДТОД/. Направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочена е и съответната законна разпоредба, за която се твърди, че е нарушена - чл. 22, ал. 2, т. 1 от НТДТОД, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.

Описаното в АУАН и в НП нарушение – извършване на търговска дейност на открито без издадено разрешение от Общината и без платена такса е подведено под санкционната разпоредба на чл. 35, ал. 1 във вр. с чл. 22, ал. 2, т. 1 от НТДТОД, като в същото време е определено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв., съответстващо на санкционната разпоредба на чл. 35, ал. 2 от НТДТОД.

Няма спор в случая, че е налице несъответствие между посочената санкционна норма и наложеното административно наказание, но очевидно в случая се касае за техническа грешка в изписването на съответната алинея от нормата на чл. 35 от НТДТОД /изписана ал. 1, вместо ал. 2/, която техническа грешка обаче не води до заблуда и неяснота за жалбоподателя в какво точно нарушение е обвинен. Допуснатата грешка следва да се преценява в контекста на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от които се установява категорично, че се касае за извършване на търговска дейност на открито без издадено разрешение от Община град Добрич и без платена такса – нарушение по чл. 22, ал. 2, т. 1 от НТДТОД и за което нарушение, предвиденото в чл. 35, ал. 2 от НТДТОД наказание за физическо лице е глоба в размер на 100 лева. Важното в случая е, че всички елементи от описанието на нарушението съвпадат, като правилно съобразно нормата на чл. 35, ал. 2 във вр. с чл. 22, ал. 2, т. 1 от НТДТОД е определено и съответното наказание, поради което защитата на нарушителя не е ограничена. Подавайки жалбата и организирайки защитата си в хода на съдебното производство, адресатът на НП е бил наясно за какво нарушение е ангажирана отговорността му. В този смисъл погрешното изписване на съответната алинея от нормата на чл. 35 от НТДТОД /изписана ал. 1, вместо ал. 2/ не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяната на НП на това основание. Касае се за неточност, която не влияе върху законосъобразността на НП и не засяга правото на защита на нарушителя, което е осъществено в пълен обем. В тази насока е и константната съдебна практика

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 2, т. 1 от НТДТОД се забранява извършването на търговска дейност на открито без издадено разрешение от Общината и без платена такса.

За нарушение на тази императивна разпоредба, на виновните лица се налага административно наказание глоба в размер на 100 лева, а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер на 500 лева /чл. 35, ал. 2 от НТДТОД/.

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 19.07.2018 г. около 13:45 часа в гр. Добрич, по бул. „25-ти септември”, срещу училище по туризъм, продава балони и детски играчки, без издадено разрешение от Община град Добрич и без платена такса – нарушение по чл. 22, ал. 2, т. 1 от Наредба за търговската дейност на територията на Община град Добрич (НТДТОД).

Актосъставителят и наказващият орган са приели, че е нарушена разпоредбата на чл. 22, ал. 2, т. 1 от НТДТОД, като на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100.00 лева.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на А.И.С. и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от разпитаните в съдебно заседание свидетели – С.Н.Д. и Д.А.Д., които потвърждават констатациите в акта и в наказателното постановление. Същите са категорични, че при извършената от тях проверка на 19.07.2018 г. около 13:45 часа в гр. Добрич, по бул. „25-ти септември”, срещу училище по туризъм е установено, че А.И.С. извършва търговска дейност на открито, като продава балони и детски играчки, без издадено разрешение от Община град Добрич и без платена такса.

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите С.Н.Д. и Д.А.Д., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити в хода на извършената от тях проверка и чиито показания са последователни, логични и безпротиворечиви, като липсва индиция за тяхната заинтересованост. Няма основания да не се дава вяра на тези свидетели, нито да се счита, че техните показания не са достатъчни за несъмнено установяване на обективната истина.

Така установената фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя. Същият в съдебно заседание навежда доводи, че е извършил нарушението, тъй като се е нуждаел от парични средства, за да закупи необходимите му лекарства.

Изложената фактическа обстановка, отразена в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите С.Н.Д. и Д.А.Д., които показания кореспондират и с обясненията на жалбоподателя, дадени в съдебно заседание.

С оглед изложеното, съдът намира така описаното нарушение по чл. 22, ал. 2, т. 1 от НТДТОД за доказано, поради което законосъобразно административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя.

Наложеното административно наказание глоба в размер на 100.00 /сто/ лв. е законоустановено и не подлежи на преразглеждане от съда.

Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен случай по следните съображения:

Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. Т.е., маловажността е конкретна преценка на степента на обществена опасност на нарушението от страна на съда, респективно на административнонаказващия орган, в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая извършеното нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид. Обстоятелството, че не са налице вредоносни последици за обществените отношения не е основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. В конкретния казус се касае до така нареченото в теорията „формално нарушение”. Фактът, че жалбоподателят е извършвал търговска дейност на открито без издадено разрешение от Община град Добрич и без платена такса, осъществява състава на съответното нарушение, поради което не е необходимо да има или да няма вредни последици. В действителност липсват доказателства, че жалбоподателят е извършил и други нарушения, за които да е бил санкциониран по административен ред, поради което следва да се приеме, че нарушението е първо по рода си. Изхождайки от това съображение обаче не може да се говори, че се касае до по-ниска степен на обществена опасност, налагаща приложението на чл. 28 от ЗАНН. При подобно тълкуване на закона, всяко нарушение на съответния текст от НТДТОД, респективно, всяко първо нарушение при формално осъществяване на деянието на която и да е императивна норма, би следвало да е маловажен случай, което се явява превратно възприемане идеята на законодателя за този вид деяния. Липсват и други обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, като например наличието на обективни причини, довели до извършване на нарушението. Обстоятелството, че жалбоподателят е в тежко материално положение, както и влошеното му здравословно състояние се явяват смекчаващи отговорността обстоятелства, които биха имали значение при индивидуализацията на наказанието при норма с относително определена санкция /с определен минимум и максимум/, каквато санкционната норма на чл. 35, ал. 2 от НТДТОД не е, но не и основание за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Освен това естеството на обществените отношения, които се засягат с извършеното нарушение, изключват приложението на чл. 28 от ЗАНН, поради което случаят не може да бъде квалифициран като маловажен.

По горните съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление ИРЕ-29/04.10.2018 г., издадено от Кмета на Община град Добрич, с което на А.И.С. с ЕГН ********** ***, за нарушение по чл. 22, ал. 2, т. 1 от Наредба за търговската дейност на територията на Община град Добрич (НТДТОД) е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100.00 /сто/ лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

Районен съдия:                                                                                         

                             /Данчо Димитров/