Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр. Добрич, 30.01.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публично съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева

 

при участието на секретаря Стоянка Петрова, разгледа докладваното от Съдията АНД № 1347 по описа на Добричкия районен съд за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Е.Г.Е. ЕГН ********** *** срещу Наказателно постановление /НП/ № 15-0851-000361, издадено на 26.03.2015 г. от Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР гр. Д*, с което на Е.Г.Е. ЕГН ********** *** за нарушение по чл. 315, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ /отм./, на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. С жалбата се иска отмяна наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, не се явява, не се представлява. Същият не е намерен на посочения в жалбата адрес, като делото е разгледано при прилагане хипотезата на чл. 61, ал. 2 от ЗАНН.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законен или процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, Добричкият районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения 7-дневен срок от връчването на оспорваното наказателно постановление.

Независимо от липсата на основания, посочени от въззивника за отмяна на обжалваното НП освен, че не е съгласен с наложеното му наказание, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в присъствие на жалбоподателя и един свидетел /свидетел при констатиране на нарушението/. АУАН съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН и е надлежно връчен на нарушителя.

Съдът намира, че при издаването на АУАН и на НП са спазени законовите срокове, а относно обстоятелството, че НП е връчено на нарушителя след повече от три години от установяване на нарушението, счита, че въпреки това са спазени правото на защита, гарантирано от закона, еманация на което право е и депозираната пред съда жалба по настоящото производство. Нужно е да се отбележи още, че не е изтекла и предвидената в закона давност за наказателно преследване за извършеното нарушение. АУАН е съставен в определените от закона срокове. Тези срокове са два и започват да текат от два различни момента – от откриване на нарушителя и от извършване на нарушението. Сроковете, съобразно задължителната съдебна практика /Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС/ са давностни и тяхната продължителност зависи от вида на нарушението, като тя е три месеца от откриване на нарушителя и една година от извършване на нарушението, в общия случай по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. В процесния случай нарушението е констатирано при извършена проверка на *** г. Тогава е открит и нарушителят. Актът за установяване на административно нарушение е съставен същия ден.

НП е издадено в рамките на регламентирания в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок, връчено е на нарушителя и съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН гласи, че по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Наказателния кодекс, както и правната доктрина приемат два вида давност, която се прилага: давност, която изключва наказателното преследване и давност, която изключва изпълнението на наказанието. Закона за административните нарушения и наказания регламентира в чл. 82 единствено давностния срок за изключване на изпълнението на наказанието. Такъв текст се съдържа и в чл. 82 от НК. Доколкото тази давност е специално уредена в ЗАНН, се прилага чл. 82 от ЗАНН. В ЗАНН не е уреден въпросът за погасяване на наказателното преследване за нарушения по давност. В случая при липса на уредба в ЗАНН, следва да намери приложение чл. 11 от ЗАНН във връзка с чл. 79, 80 и чл. 81 от НК.

Съгласно чл. 79 от НК давността по т. 2 е обстоятелство по НК, което изключва както наказателното преследване, така и изпълнението на наказанието и което на осн. чл. 11 от ЗАНН във връзка с чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК, следва да изключи и административнонаказателното преследване по ЗАНН. В случая абсолютната давност за погасяване на наказателно преследване по ЗАНН е четири години и половина / чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК/. В настоящия казус за дата на извършване на нарушението в АУАН е отразена *** г. и считано от тази дата срокът от четоро години и шест месеца, представляващ абсолютна погасителна давност по чл. 81, ал. 3 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН не е изтекъл, поради което съдът не приема наведеното възражение в жалбата.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно във формално-правен аспект.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

На *** г. около *** ч. свидетелите М.И.В. и Г.Л.Д. – полицейски служители в Сектор „ПП” към ОД на МВР – Д* спрели за проверка движещият се по ул. „*” в посока бул. „Д*а” в гр. Д*, лек автомобил „*** с рег. № ***, управляван от жалбоподателя. След проверка нa документите на автомобила и нa водача се установило, че жалбоподателят управлява автомобила без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към часа и датата на проверката.

Предвид констатираното по време на проверката, св. В. образувал административно-наказателно производство срещу жалбоподателя, като в присъствието и на св. Д. му съставил АУАН № * Серия *, бл. № *-за извършено административно нарушение по чл. 315, ал. 1 от КЗ.

Въз основа на акта, за санкциониране на извършителя предвид констатираното по-горе нарушение, на * г. било издадено обжалваното Наказателно постановление № *** от Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР гр. Д*, в обстоятелствената част на което административно-наказващият орган възприел описаната в акта фактическа обстановка. В диспозитива на атакуваното наказателно постановление, за нарушението на чл. 315, ал. 1 от КЗ, жалбоподателят бил санкциониран, на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ с административно наказание „глоба” в размер на 400 лв.

В съдебно заседание бяха приложени и изискани следните справки:

- от интернет-сайта на Гаранционен фонд, видно от която управляваният от жалбоподателя автомобил не е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” към *** г., като такава е била сключена на *** ч. с начална дата на покритие *** ч. Следователно застраховката е била сключена след извършване на установеното нарушение.

- справка за собственост на процесния автомобил, видно от която негов собственик е „*” ООД ЕИК 1*, а от служебно извършена от съда справка в търговския регистър, който е обществено достъпен, се установява, че към процесната дата едноличен собственик на ООД са други лица – Г.Е.Е. и Р*А*М*. Жалбоподателят е управлявал процесното МПС и за него е възникнало задължение преди да го използва да провери налице ли са всички изискуеми от закона документи, вкл. и сключена застраховка ГО.

- справка от Сектор „ПП” при СДМВР, видно от която процесният автомобил не бил спрян от движение към датата и часа на установеното нарушение, т. е. на *** г. е бил в движение. Т. е за процесния автомобил се е дължала застраховка.

Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните в хода на съдебното дирене доказателства, а именно: показанията на свидетелите В. и Д., кредитирани от съда като обективни и непротиворечиви, както и приобщените по делото писмени доказателства - Наказателно постановление № *** г.; справка картон на водача Е.Г.Е.; проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“; справка от централна база на АИС КАТ по история на регистрацията за л. а. „*“, с рег. № *; справка от централна база на АИС КАТ, за собственика на МПС с рег. № *** г.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на съдебното производство безспорно се установи, че констатираното в АУАН нарушение е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разглеждайки делото по същество, ДРС установи чрез допустимите от закона доказателства административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, което обуславя извода, че атакуваният административен акт не противоречи на буквата и духа на материалния закон. Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно и е основание за реализирането на административно-наказателната му отговорност. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. От обективна страна, осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение.

Гореописаната фактическа обстановка води съда до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 315, ал. 1 от КЗ /отм./ „Лице, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл. 249, т. 1 или 2 или което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва”.

В т. 1 към същата разпоредба е предвидено наказание „глоба от 400 до 600 лв. - за физическо лице”. В настоящия случай административно-наказващият орган е санкционирал жалбоподателя, като му е наложил административно наказание глоба в минимален размер, а именно - 400 лв.

Извършвайки служебна проверка за съответствието на наказателното постановление с материалния закон, съдебният състав, имайки предвид нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН намира, че след отмяната на Кодекса за застраховането, действал към момента на извършване на нарушението е последвал по-благоприятен за нарушителя закон, по следните съображения:

Междувременно, в ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г. е обнародван Кодекс за застраховането, влязъл в сила от 01.01.2016 г. Аналогично задължение със задължението по чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ е предвидено в действащия към момента чл. 638, ал. 3 от КЗ, съгласно която разпоредба, лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. Следователно, наказуемостта на деянието не е отпаднала, като инкриминираното деяние не е декриминализирано, а само е преуредено в друг нормативен текст, като е включено в състава на нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ.

Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. В настоящия случай, наказанието, предвидено с влезлия в сила на *** г. КЗ е по-благоприятно за нарушителя, тъй като размера на наказанието глоба е законоустановен – 400 лв., за разлика от чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./, който предвиждаше глоба в размер от 400 до 600 лева, т. е. наказание глоба с по-висок максимум. Както вече бе посочено, административно-наказващият орган е санкционирал жалбоподателя, като му е наложил административно наказание глоба в минимален размер, съобразно разпоредбата на чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./, а именно - 400 лв. Така наложеното на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ наказание глоба в размер на 400 лв. съответства на законоустановеното наказание глоба в размер на 400 лв., визирано в нормата на действащия към момента чл. 638, ал. 3 от КЗ, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Съдът намира, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално правна норма обществени отношения. Това е така, защото управлението на моторно превозно средство е правно регламентирана дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци. Няма спор в настоящия случай, че жалбоподателят е правоспособен водач /видно от приложената по делото справка за нарушител от региона/, преминал през съответното обучение, обуславящо отлично познаване на нормативната уредба, регламентираща извършваната от него дейност, поради което не може да става и дума за маловажен случай на административно нарушение. Обстоятелството, че автомобилът е бил управляван инцидентно от жалбоподателя не променя този извод.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на съдебното производство безспорно се установи, че констатираното в АУАН нарушение е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разглеждайки делото по същество, ДРС установи чрез допустимите от закона доказателства административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, което обуславя извода, че атакуваният административен акт не противоречи на буквата и духа на материалния закон. Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно и е основание за реализирането на административнонаказателната му отговорност. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. От обективна страна, осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение.

При определяне на административното наказание наказващият орган е наложил санкция в законоустановения размер - 400 лв.

Така мотивиран, съдът намира, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***, издадено на *** г. от Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР гр. Д* с което на Е.Г.Е. ЕГН ********** *** за нарушение по чл. 315, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ /отм./, на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/Галя Митева/