Д О Б Р И Ч К И     Р А Й О Н Е Н  С Ъ Д      

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ ...

гр.Добрич, 16.01.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Добрички районен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на

Седми януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:    

                      Съдия - Веселин Стефанов Монов  

                   при  участието на съдебен  секретар Мария Атанасова,

 разгледа  А.Н.Д.№ 1325 по описа на ДРС за 2018 г.

 

          Производството е по реда на чл.59, ал.І във вр. с чл.63,ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба на Г.Д.Г., с ЕГН:********** срещу наказателно постановление №18-0851-001870 от дата 17.09.2018 година на Началника на Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР-Добрич.

С обжалваното наказателно постановление за извършени административни нарушения по чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП и чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП  на жалбоподателя са наложени следните адм.наказания:

1/ За нарушение по чл174,ал.3 от ЗДвП на основание чл.174,ал.3,пр.1-во от ЗДвП са наложени адм.наказание „глоба” в размер на 2000 / две хиляди/ лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 24  /двадесет и четири / месеца;

2/За нарушение на чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП  на основание чл.183,ал.1, т.1, пр.2-ро от ЗДвП е наложено адм.наказание „глоба” в размер на 10  /десет/ лева;

3/За нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3-то от ЗДвП е наложено адм.наказание” глоба” в размер на 10 /десет/ лева;

С настоящата жалба се моли за отмяна на наказателно постановление като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при  съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила.Алтернативно се моли, съдът да намали размера на наложените адм.санкции.

В съдебно заседание процесуалния представител - адв.М. В. ***, поддържа искането за отмяна изцяло на атакуваното НП на посочените основания в жалбата. Излага доводи за несъстоятелност на обвинителната теза, както и за липса на безспорни доказателства, доказващи виновното поведение на жалбоподателя в конкретния случай. Счита, че НП е издадено при спорна и неизясненя фактическа обстановка. Алтернативно пледира за намаляване размера на наложените адм.наказания.

            Въззиваемата страна не се представлява от процесуален представител. Изложено е бланкетно писмено становище, с което се моли съдът да остави жалбата без уважение и потвърди изцяло НП.

След анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съобразно обхвата и пределите на въззивната проверка, очертани с  разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, настоящият съдебен състав намери за установено следното от фактическа и правна страна:     

          На 23.08.2018 година, около 21.24 часа е получен сигнал чрез тел.№ 112, че микробус / без да са посочват рег.номера/ се движи с несъобразена и висока скорост по ул.”„***“” в гр.Добрич. Сигналът е предаден от ОДЧ в 21.30 часа до изпълняващ дежурство по наряд автопатрул на Първо РУ на МВР-Добрич, намиращ се в същия район на града. С оглед на подадения сигнал и с цел да установят самоличността на водача, намиращите се в патрулния автомобил длъжностни лица - св.С.Н.Д. и св.Р.М.К., които се намирали в непосредствена близост до ул.”Мрагарита” поели веднага към нея. При навлизане в улицата, която е без изход, същите възприели лично как в същия момент, въпросният автомобил /микробус/ спира на около 200 метра пред от тях. Добрата осветеност на улицата и не далечното разстояние не са попречили на длъжностните лица да възприемат пряко и непосредствено фигурата на водача и облеклото му, при слизането от автомобила. След спирането на микробуса, водачът слязъл бързо от него и избягал в посока на близкото дере. Действията му и факта, че превозното средство останало със светещи габарити след спирането му, както и с отворени прозорци, породили съмнение у полицаите, че вероятно се касае за противозаконно отнемане на ППС и извършителят се опитва да избяга от местопрестъплението.

След спирането си до микробуса полицаите предприели действия по установяване самоличността на собственика, както и тази на избягалия водач. На място провели разговор със свидетеля П.К., който по това време идвал към тях, но от друга посока. От него разбрали, че превозното средство се управлявало обичайно от жалбоподателя Г.Д.Г., както и че същото е спряно пред домашния му адрес. Жалбоподателят е бил потърсен от полицаите на домашния му адрес, но така и не е бил открит. Няколко минути след това, встрани от мястото на проверяващите и от страна на посоката на дерето, се появил жалбоподателят Г.Д.Г.. Същият бил с окървавена вежда и кръв по лицето. Дъложонсттине лица забелязали, че е деецът е бил облечен само с потник, като в ръцете си е държал същата блузка, която преди това длъжностните лица били възприели като облекло, при слизането му от автомобила.

След като дошъл до органите на реда, на Г. е поискано да представи документ за самоличност. Вместо да покаже документ, деецът отговорил, че не бил управлявал микробуса, както и че не бил спиран за проверка, и не му е била показвана „стоп-палка”! Отговорът учудил полицаите, при условие, че те въобще не били отправили към него такъв въпрос,респ. дали е управлявал или не въпросния автомобил. След като представил документ за самоличност, жалбоподателят отрекъл категорично да е управлявал автомобила. Изтъкнал като довод, че друго лице е било водач на превозното средство и същото го било оставило там,пред дома му.

При тези обстоятелства на жалбоподателя е предоставена възможност да се обади на въпросния „водач” и незабавно да установи контакт с него. Въпреки предоставената му възможност жалбоподателят така и не могъл да се свърже чрез мобилния си телефон с въпросния „водач”. В хода на разговора, освен нелогичните отговори, които деецът давал на зададените му въпроси, на проверяващите им направило впечатление, че също бил лъхнал на алкохол. В хода на проведения разговор, след като не могъл да се свърже с посочения от него „водач”, от жалбоподателя е изискано да представи ключовете на превосното средство. Първоначално Г. отрекъл да има ключове за микробус, но впоследствие по нареждане ги извадил от джоба си / същите се подавали от джоба му/.С тях изгасил светещите габарити и заключил превозното средство. Междувременно, с ключовете отворил жабката на автомобила, след което представил оттам СРМПС, както и СУМПС като водач.   

Изложените обстоятелства и факта, че деецът лъхнал на алкохол мотивирали длъжностните лица да поискат съдействие от дежурния по  КАТ, който да извърши тест за наличие на алкохол или друго упойващо вещество с помощта на техническо средство. След привеждането на жалбоподателя в КАТ-Добрич, св.Д.С.И. –дежурен служител на длъжност „мл.автоконтрольор”, предложил на водача да му извърши тест с помощта на техническо средство „Дрегер- Алкотест”, но последният отказал. След отказа на водача е бил издаден талон за кръвна проба, но и там на място, в Спешни кабинети на МБАЛ- Добрич той отказал да му бъде взета биологична проба за химически лабораторен анализ.

При това стечения на обстоятелствата св. Д.С.И., в качеството си на длъжностно лице, притежаващо необходимите  властнически правомощия привлякъл отговорността на жалбоподателя с Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл. №0700669/23.08.2018 година за извършени нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП, чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП и чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП. В обстоятелствената част на АУАН дл.лице изложило ясно описание на инкриминираните нарушения, като посочило конкретно датата, часа и мястото където е установено нарушението и извършена проверката, както и  данните на управляваното от жалбоподателя МПС - вид, модел, марка и  рег. номер. В АУАН като „свидетели -очевидци”, присъствали при установяване на нарушението са били вписани извършилите проверката дл.лица на ОД на мВР-Добрич– св.С.Д. и св.Р. К..  

При предявяване на АУАН жалбоподателят отказал да го подпише и да получи препис от него. Това обстоятелство е скрепено с подписа на  друг свидетел - Пламен Н.С./служител на Първо РУ на МВР-Добрич/.

Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя Д.С.И. и свидетелите С.Д., Р. К., отчасти показанията на св.П.К., както и събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, приобщени от съда по предвидения  процесуален ред.

Въз основа на АУАН наказващият орган е издал поднадзорното наказателно постановление №18-0851-001870 от дата 17.09.2018 година, с което е ангажирал отговорността на въззивника за извършени административни нарушения по чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата, чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП и чл.100,ал.1,т.2 от. Отразената в АУАН фактическа обстановка на адм.нарушения е залегнала изцяло и в поднадзорното НП.

В законоустановения преклузивен срок на чл.59,ал.2 от ЗАНН жалбоподателят в качеството на легитимирана страна с правен интерес, оспорва законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление, при което жалбата му се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, единствено в частта, отнасяща се за описаните в пункт втори и трети на НП нарушения, а именно- чл.183,ал.1,т.1,пр.3-то от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

/ По приложимия административнонаказателен закон/

С описаното в пункт първи от НП адм. нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП е прието, че като водач на лек автомобил жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, както и че не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване  на концентрацията на алкохол в кръвта му. Изложеното описание на фактическата обстановка, при която е извършено процесното нарушение и развитата обвинителна теза, съдът намира за доказани по несъмнен начин, доколкото същите се основават на безспорни  доказателства, събрани в хода на административнонаказателното производство.

 От легалния прочит на цитираната разпоредба- чл.174,ал.3 от ЗДвП е видно, че всеки водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози , подлежи на санкциониране по административен ред с адм.наказание „лишаване от право да управлява МПС, трамвай  или самоходна машина” за срок от две години, както и с „глоба” в размер на 2000 лева. Безспорно, че за съставомерността на деянието е необходимо да бъдат установени въздигнатите от законодателя две предпоставки, като елементи на фактическия състав - установен отказ от страна на водача да му бъде извършена проверка с помощта на техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и неизпъление на дадено предписание за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване.

Събраните в хода на съд.следствие доказателства са еднопосочни и безпротиворечиви и от тях съдим по категоричен начин, че жалбоподателят първоначално е отказал да бъде тестван с помощта на техн.средство „Дрегер” в СПП към ОД на МВР-Добрич, кагато е бил приведен в КАТ. Вполследствие същият не е изпълнил и дадено предписание, да му бъде взета билогична проба за употреба на алкохол в ЦСМП към МБАЛ-Добрич, въпреки при наличие на надлежно издаден талон за медицинско изследване. По отношение на сочените фактически обстоятелства, които са от съществено значение за предмета на спора не се води спор. От страна на защитата се оспорва изцяло обвинителната теза и описана фактическа обстановка, като се твърди, че жалбоподателят не е осъществявал управление на въпросния микробус на посочените в НП дата, час и място, доколкото това е бил друг водач, който е напуснал мястото на проверката и не е бил установен. Според защитата, жалбоподателят правилно бил отказал да го тестват с техн.средство, а впоследствие и да изпълни даденото му мед.предписание, тъй като не е бил управлявал. Съдът не споделя лансираната теза и изложените несъстоятелни доводи по следните съображения:

Преди всичко, изложените доводи в насока, че деецът не е управлявал описаното в НП превозно средство –лек автомобил „Форд Торнео” с рег.№ ****не кореспондират и противоречат на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства. От съществено и първостепенно значение за разкриване на обективната истина съдът приема, че се явяват най-вече показанията на двете длъжностни лица - св. С.Д. и св.Р.К.. Правилно тези лица са вписани в АУАН и като „свидетели-очевидци”, присъствали при установяване на нарушението, тъй като са възприели пряко и непосредствено съществени за предмета на спора обстоятелства, доказващи виновното поведение на жалбоподателя. Така например, от показанията им научаваме, че след подадения сигнал и пристигането си на ул.”„***“” те са възприели поради добрата осветеност и сравнително недалечно разстояние от тях фигурата на жалбоподателя и дрехите, с които е бил облечен, при слизането му от автомобила. Заявяват недвусмислено, че към този момент жалбоподателят е бил облечен със синьо-зелена тениска и дънки, както и че след слизането от автомобила, същият се е скрил в храстите на близкото дере.Твърдят като факт още, че по-късно, след няколко минути той е излязъл страни от мястото, но пак от дерето. Дават подробно и безпротиворечиво описание на жалбаподателя като заявяват, че при излизането си деецът той вече е бил само по потник и е държал свита в ръка същата тениска - синяо-зелена на цвят. Направеното безпротиворечиво детайлно описание на фактическата обстановка на нарушението, пълното  описание на външния вид на жалбоподателя, общото му психическо състояние и поведение към момента на проверката, налагат за съда да приеме, че показанията на свидетелите Д. и К. се явяват правдиви и обективни. Нещо повече. В хода на съдебното следствие не бяха събрани никакви доказателства, които да опровегават показанията на посочените свидетели, а оттам и развитата обвинителна теза. Следва да се отбележи още, че посочените две дл.лица са възприели пряко отказа на водача да бъде тестван с помощта на тхен.средство, както и впоследствие, при превеждането му в МБАЛ-добрич да изпълни даденото му мед. предписание.

Съдът намира за необходимо да посочи още , че значителна част от фактите, които посочените вписаните като „свидетели- очевидци” заявяват пред съда, че лично са възприели и пресъздават безпротиворечиво /най-вече  общото състояние и външен вид на жалбоподателя, спряното МПС и някои обстоятелства по проверката/ се потвърждават изцяло и от показанията на друг разпитан по искане на защитата свидетел – П. Н. К.. Пред съда последният потвърди изнесените факти от св.Д. и св.К., даващи описание на външния вид на жалбоподателя и общото му психическо състояние. Според св.Костов жалбоподателят е бил под влияние на поетия от него алкохол: „Аз бях в трезво състояние, Г. беше пийнал, но беше на крака”/. Свидетелят Костов потвръждава и направеното описанието от св.Д. и св.К. за външния вид на дееца към този момент, а именно, че е имал кръв по лицето: ”Беше ударен, имаше кръв, имаше цепнато, беше с някакви дънки, сякаш да беше облечен...”. Свидетелят посочи безпротиворечиво и друго съществено обстоятелство, твърдяно от св.Д. и св.К. и от което може да се заключи, че жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил „Форд Торнео” с рег.№ *** паркиран пред жилището му. Св.Костов твърди, че жалбоподателят е извадил ключа на автомобила от джоба си, с който го е заключил. Особено съществено за разкриване на обективната истина е твърдението на св.Костов, че не е бил виждал същата вечер колегата на жалбоподателя, който друг път е карал микробуса:”Когато той почива/ има предвид жалбоподателя/ го кара друг човек, колегата му, записан е в пътната книжка. Нея вечер не съм го виждал този човек” .

В заключение съдът намира за необходимо да отбележи, че между показанията на свидетелите Диамндиев и К. от една страна и тези на св.П.К. няма съществени различия по отношение на конкретни факти, отнасящи се за времето, мястото където е протекла проверката на водача, общото му психическо състояние и външен вид, вида на превозното средство, както и това, че същото е било оставено отворено пред дома на извършителя. Единственото и то несъществено различие между показанията на изброените свидетели съдът намира  в соченото обстоятелствво, отнасящо се за посоката, от която се е появил жалбоподателят, когато дл.лица са провеждали разговарял със св.Костов. В показанията си последният твърди, че деецът е идвал от страната на „Идалго” към момента, когато е разговарял с полицаите, докато последните твърдят, че се е появил от храстите и дерето, където преди това се е бил скрил.Съдът намира, че не следва да кредитира  показанията на св.Костов в тази част, тъй като по всяка вероятност се касае за вече избледнял спомен в паметта му, с оглед изминалия период от време. Само по себе си обаче, соченото не съществено обстоятелство не компрометира обвинителната теза и описана фактическа обстановка на нарушението в НП .

 

От изложените съждания следва, че процесното нарушение по чл.174,ал.3 от ЗДвП се доказва от наличието на безспорни гласни доказателства, явяващи се изцяло в подкрепа на развитата обвинителна теза и описана фактическа обстановка. Правилно при ангажиране отговорността на дееца по този текст от Закона наказващият орган преди да се произнесе по административнонаказателната преписка е осъществил в пълен обем предоставените му с разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН властнически правомощия. След като е проверил законосъобразността и обосноваността на АУАН е изискал от актосъставителя докладна записка за обстоятелствата, при които е привлякъл отговорността на нарушителя. Поставил е на преценка и възраженията на жалбоподателя и е достигнал до извод, че по преписката няма неизяснени и спорни обстоятелства, които да налагат допълнително разследване по тях. В контекста на изложените съображения, съдът не приема и отхвърля като неиздържани и несъстоятелни претенциите на защитата, че НП е издадено при спорна и неизяснена фактическа обстановка.

 Несъстоятелно се претендира от защитата и в насока, че допуснатата техническа грешка  при изписване на регистрационния номер на автомобила „Форд Торнео” / същият погрешно вместо ре.№ *** е посочен в НП с начални букви №****/, е довела до ограничаване правото на защита и неяснота. Съдът приема, че сочената несъществена техническа грешка по своето естество не поставя привлечения към отговорност субект в обективна невъзможност да се защити, като изгради  защитната си теза в пълен обем,при условие, че е налице пълно описание и в НП , и в АУАН на вида, модела и марката на превозното средство.

         Като несъстоятелни съдът намира и претенциите на защитата, че показанията на свидетелите Д. и К. са изцяло недостоверни, доколкото се твърди за наличие на храсти по дерето, в които деецът се е скрил след спирането на автомобила, а след това и излязъл от тях. Представения на вниманието на съда снимков материал не променя позицията на съда за направеното достоверно описание на местността от  свидетелите, при условие, че в близост до жилищния блок на нарушителя в действителност има дере, градинки и по което може да се предполага за израсли храсти през летния сезон към датата на нарушението 28.08.2018 година.

           Неправилни и правно неиздържани са и претенциите на защитата, че посочения час на извършване на нарушението в НП / там е посочено около 23.00 часа/  не съвпада с изложените факти от свидетелите-очевидци, извършили проверката. Изнесените факти от св.Д. и св.К. са за извършена от тях проверка, при която е установена  самоличността на дееца на мястото, където е бил спрян автомобилът /оставен със светнати габартни светлини и отворени прозорци/ , след бягството на водача. Самата проверка с техн.средство за тестване на жалбоподателя е била извършена около 23.00 часа, когато същият е бил приведен от полицаите при дежурния по КАТ. За това съдим и от данните в талона за медицинско изследване, издаден непосредствено след първоначалния отказ да бъде тестван с техн. средство. Именно в талона за мед. изследване е отбелязано, че водачът отказва в 23.00 часа на 23.08.2018 год. да бъде тестван с техн. средство. Последвалия отказ да му бъде взета проба в МБАЛ -Добрич също е малко след 23.00 часа, поради което правилно в АУАН актосъставителят е отразил като час за извършване на нарушението около 23.00 часа, когато е последвал отказ от водача да бъде тестван, а не 21.30 часа – времето на пристигане на автопатрула на място до микробуса и са отпочнати действия по установяване самоличността на избягалия водач.

          На следващо място, неправилно се приема от защитата, че след като е отбелязано в протокола за медицинско изследване , че водачът е без мирис на алкохол и със запазена кординация, което опровергава изцяло показанията на свидетелите „очевидци” на нарушението - Д. и К., че при разговора с тях е лъхнал на алкохол. За състоянието на дееца, който е бил силно повлиян от алкохол съдим и от показанията на св.П.К.. Пред съда свидетелят потвърди, че жалбоподателя е бил подпийнал, но е могъл да се държи на краката си /л.12 от делото,ред последен/. За това, че водачът е лъхал на алкохол съдим и от показанията на актосъставителя Д. Дончев, установил пряк контакт с него /”Видимо лъхаше на алкохол”/. Ето защо, несъстоятелно се твръди и поддържа становище от защитата, че по делото нямало безспорни доказателства за това, че жалбоподателят е бил повлиян от алкохол и в състояние, отразяващо това му състояние.

          Несъстоятелни са и доводите, че в АУАН са вписани като свидетели очевидци длъжностните лица, а не е вписан св.П.К. -  присъствал по време на проверката. Правилна е преценката на актосъставителя да впише в акта длъжностните лица – св.Д. и св.К., като  „очевидци” при установяване на нарушението, доколкото същите са възприели лично отказа на водача в КАТ, да бъде тестван с помощта на техн.средство, а впоследствие и в здравното заведение - МБАЛ-Добрич, където е отказал да му бъде взета проба за лабораторен химически анализ. Посочените факти св.К. не е възприел, тъй като е присъствал само при пристигането на полицаите до автомобила и при действията на последните,предприети във връзка с установяване самоличността на жалбоподателя. Факти, отнасящи се до отказа на водача да бъде тестван с техн.средство, както и отказа да изпълни дадените му мед.предписания в здравното заведение този свидетел не е въприел, поради което правилно  не е бил вписал в АУАН като свидетел, „очевидец” на нарушението.        Обстоятелствата по удостоверяване самия отказ на жалбоподателя да подпише АУАН при предявяването му, както и да получи препис от него са закрепени в съответствие с процесуалните изисквания на чл.43,ал.2 от ЗАНН и са закрепени с подписа на  един свидетел и неговия адрес /респ. св.П. Н. С./. Всъщност, за отказа да подпише АУАН съдим най-вече от безпротиворечивите показанията на актосъставителя Д.И. изложени пред съда, а така също и от показанията на св.Д. и св.К.. От това следва извода, че несъстоятелна и правно неиздържана е позициата на защитника, че АУАН е съставен в нарушение на процесуалните правила на ЗАНН, което е довело до ограничаване на правото на защита.       

В заключение съдът намира за необходимо да посочи, че със защитната теза не се излагат доказателства и факти, които да компрометират развитата обвинителна теза и описана фактическа обстановка на нарушението, и които да налагат правен извод, различен от този, до който е достигнал наказващият орган, при ангажиране отговорността на нарушителя. Голословните твърдения на въззивника, че не е управлявал въпросния автомобила на посочената дата, час и място в НП, както и че намерените у него ключове са му били предадени от друго лице /”водач”/, съдът отхвърля изцяло и ги приема, като естествена и защитна реакция срещу вмененото му във вина нарушение. С оглед на изложените мотиви и правни съображения, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил виновно вмененото му адм. нарушение по чл.174,ал.3 от ЗДвП, поради което в тази част /пункт първи/ НП следва да се потвърди като законосъобразно и правилно.

В допълнение следва да се отбележи, че нарушението не съставлява „маловажен случай” на адм. нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН – в каквато насока са и претенциите на защитата. Процесното адм. нарушение не представлява по-ниска степен на обществена опасност и не се отличава от обичайните адм. нарушения от този род. Ето защо, макар и да не са изложени конкретни съображения от наказващия орган защо не приема, че нарушението съставлява „маловажен случай”, само по себе си това процесуално нарушение е несъществено и не води незаконосъобразност на НП, която да налага неговата отмяна.

С наказателното постановление на жалбоподателя са вменени във вина и други две нарушения - по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП  и чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП, изразяващи се съответно в не носене от водача на контролния талон от СУМПС и СРМПС, което управлява. В хода на съдебното производство изложените факти не бяха оспорени от защитата, въпреки претенциите с жалбата, че вменените във вина адм.нарушения не са осъществени от жалбоподателя. От събраните доказателства по делото съдим, че жалбоподателят при проверката не е носил контролния талон към СУМПС. Това обстоятелство правилно е констатирано при проверката на документите в КАТ от актосъставителя и посочено като адм.нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП. Съгласно този текст от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелството за управление на МПС от съответната категория и контролния талон към него. В случая жалбоподателят е представил пред контролните органи само СУМПС, но не и контролния талон към него, поради което правилно е санкциониран на осн.чл.183, ал.1, т.1, пр.2-ро от ЗДвП, като му е наложено адм.наказание „глоба” в размер на 10 / десет / лева.

Що се отнася обаче, до описаното в пункт трети от НП адм.нарушение по чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП, изразяващо се в не носене на свидетелство за регистрация на моторно превозно средство, съдът намира за недоказано. От показанията на св.Р.К. съдим по безпротиворечив начин, че жалбоподателят, след като е извадил ключовете от джоба си, е отворил жабката на автомобила и оттам е представил документите на микробуса. Или с други думи, няма безспорни доказателства, от които да заключим, че превозното средство е било управлявано от дееца без СРМПС към момента. При тези обстоятелства, за съда възниква задължение да отмени като незаконосъобразно НП в частта на пункт трети, отразяваща извършено от жалбоподателя нарушение по чл.100, ал.1,т.2 от ЗДвП.

 При извършената служебна проверка на НП и АУАН в обхвата и пределите на разпоредбата на чл.314,ал.1 от НПК, независимо от основанията сочени на защитата, съдът прие, че двата акта са съставени при спазване на всички изискуеми срокове и процедури, както и че съдържат задължителните ревизити, посочени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както НП, така и АУАН са съставени от компетентни длъжностни лица и в кръга на предоставените им властнически правомощия, а за наказващия орган – делегирани със Заповед на Министъра на вътрешните работи №8121з-515/14.05.2018 година.Процесните административни нарушения са индивидуализирани в степен, нарушителят да разбере за какво е привлечен да отговаря и по кой текст следва да се брани. Конкретно са посочени  нарушената материално-правна норма, датата и мястото, където е установено нарушението, както и други обстоятелства от значение за предмета на административно-наказателния спор. Гореизложеното формира еднозначен извод, че правото на защита на санкционирания субект не е било ограничено в степен, че същият да не може да се защити и да изгради защитната си теза в пълен обем - както е сторил това с настоящата жалбата пред съда.

Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А наказателно  постановление №18-0851-001870 от дата 17.09.2018 година на Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-гр.Добрич, с което на Г.Д.Г., с ЕГН:********** за извършено административно нарушение по чл.174,ал.3 от Закона за движението по пътищата на основание чл.174,ал.3, пр.1-во от  Закона за движението по пътищата са наложени:административно наказание „глоба” в размер на 2000/две хиляди / лева и адм.наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 / двадесет и четири / месеца, както и в частта, с която за извършено нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от Закона за движението по пътищата на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.2-ро  от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 /десет/ лева.

Потвърждава наказателното постановление в частта, с която на основание наредба№ NІз-2539 на МВР на водача се отнемат общо 12 / дванадесет / контролни точки.постановлението

О Т М Е Н Я наказателното постановление в частта, с която за  извършено от Г.Д.Г., с ЕГН: ********** адм.нарушение на чл.100, ал.1,т.2 от Закона за движението по пътищата на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3-то  от Закона за движението по пътищата е наложено адм. наказание „глоба” в размер на 10 /десет/ лева.

          Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от уведомяването на страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс.

 

                                                                                              Съдия :