Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

 

 

 

гр. Добрич, 04.01.2019г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, петнадесети състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

Председател: Мариана Момчева

 

 

при участието на секретаря Милена Александрова

разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 1163 по описа на Добричкия районен съд за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Свобода” АД, ЕИК *****, гр. Д., ул. „***, в качеството му на работодател срещу НП № 08 – 001047/345/13.08.2018г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 415 ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 415 ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице по чл. 416 ал. 2 от КТ, в присъствие на двама свидетели, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 22.06.2018г., т.е. преди изтичане на едногодишния срок по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН и в тримесечния срок от откриване на нарушителя, дори и да се приеме, че нарушителят не е открит на датата на изготвяне на протокола - 15.06.2018 г., а на 06.06.2018 г. – датата на която е била извършена проверката. Kасае се за т.нар. в теорията „продължено нарушение”, т.е. такова, което се извършва непрекъснато във времето и продължава до неговото прекратяване. Изпълнителното деяние на конкретното нарушение започва да се осъществява след изтичане на дадения срок, т.е. от 26.05.2018 г. и продължава до момента на изпълнение на предписанието или образуване на административнонаказателното производство.

Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган съобразно разпоредбата на чл. 416 ал. 2 от КТ и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено следното:

На 01.06.2018г. е извършена проверка от ***и в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич – С.И.Г. и Т.Н.А. на „Свобода” АД, стопанисващо кожухарска фабрика, находяща се в гр. Д., ул. „***.

До изпълнителния директор на дружеството С.Щ. по пощата е изпратена призовка изх. № 18065087/31.05.2018г., с която представляващият дружеството или негов упълномощен представител е следвало да се яви на 05.06.2018г. в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Добрич и да представи ведомости за заплати или други документи, удостоверяващи изпълнение на дадените предписания с протокол изх. № ПР 1815113/21.05.2018г. за извършена проверка.

Съобразно обратната разписка на „Български пощи” призовката е получена на 04.06.2018г., но на датата на призоваване – 05.06.2018г. в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Добрич не се е явил никой, както и не е получавано каквото и да било писмено обяснение от страна на дружеството за неявяването.

Поради изложеното „Свобода” АД, в качеството си на работодател не е изпълнил в срок до 25.05.2018г. задължително за изпълнение предписание по т. 6 от протокол изх. № ПР 1815113/21.05.2018г., а именно да изплати уговореното трудово възнаграждение за месец ноември 2015г. на описаните в т. 6 от протокола работници и служители.

Нарушението е установено на 05.06.2018г. и се потвърждава от данните, обективирани в призовка изх. № 18065087/31.05.2018г., обратна разписка № ИД PS 9300 00RMYK O, протокол изх. № ПР 1815113/21.05.2018г. за извършена проверка, покана за съставяне на АУАН изх. № 18068905/15.06.2018г. и протокол изх. № ПР1819100/15.06.2018г. за извършена проверка.

С посоченото жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 415 ал. 1 от КТ, предвид която, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.

От обективна страна визираната в чл. 415 ал. 1 от КТ отговорност е налице, когато не е изпълнено задължително предписание по спазване на трудовото законодателство, издадено от оправомощен за това орган. Предмет на нарушението не са дадените задължителни указания, а тяхното неизпълнение в срок, поради което настоящият състав не би могъл да се произнесе по законосъобразността им. Няма данни това предписание, издадено от контролен орган на инспекцията по труда, съобразно дадените му правомощия по чл. 404 ал. 1 т. 1 от КТ  да е оспорено по реда на чл. 405 от КТ и от него е възникнало задължението, което е негово съдържание. Неизпълнението на предписанието е юридически факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат.

Формата на изпълнителното деяние на процесното нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ е бездействие и се изразява в това, че „Свобода” АД не е изпълнило предписанието по т. 6 от протокол с изх. № ПР 1815113/21.05.2018 г. със срок на изпълнение 25.05.2018г., като не е изплатило уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месец ноември 2015г. на описаните в т. 6 от протокола работници и служители.

Съгласно & 1 от ДР към КТ по смисъла на кодекса „работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. „Свобода” АД гр. Д. се явява работодател. Т.е. субект на нарушението, за което е наказан.

Нарушението се състои в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган. Административнонаказателната отговорност за неизпълнение на предписанието е самостоятелна и независима от тази за неизплащане на трудовите възнаграждения, поради което обстоятелството дали вземанията за трудови възнаграждения са погасени поради изтичане на тригодишната давност по чл. 111 от ЗЗД е правно ирелевантно.

Законосъобразно, на основание чл. 415 ал. 1 от КТ, административнонаказващият орган е ангажирал имуществената отговорност на търговеца.

Съгласно чл. 416 ал. 5 от КТ наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица, съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите.

Нарушението се потвърждава от показанията на актосъставителя и свидетелите по АУАН, които съдът кредитира като последователни, логични и непротиворечиви, така и от приложените по делото писмени доказателства.

Неоснователно е направеното възражение от жалбоподателя, че е наложена многократно една и съща санкция, за едно и също нарушение, по следните съображения:

С наказателното постановление, предмет на настоящото производство на жалбоподателя е наложена имуществена санкция за това, че не е изпълнил предписанието по т. 6 от протокол с изх. № ПР 1815113/21.05.2018г. със срок на изпълнение 25.05.2018г., поради това, че в качеството си на работодател не е изплатил трудовите възнаграждения за месец ноември 2015г. на описаните в т. 6 от протокола работници и служители.

Всяко едно неизпълнение на останалите пунктове от предписанията от протокол с изх. № ПР 1815113/21.05.2018г. осъществява състав на отделно нарушение, като наложените наказания не подлежат на кумулиране, съобразно чл. 18 от ЗАНН. Нарушенията са отделни и различни, поради което са издадени отделни наказателни постановления по смисъла на чл. 18 от ЗАНН /Решение № 297/22.10.2015г. по к.а.н.д. № 494/2015г. по описа на Административен съд – гр. Добрич; Решение № 278/13.10.2015г. по к.а.н.д. № 493/2015г. по описа на Административен съд – гр. Добрич; Решение № 492/2015г. по описа на Административен съд – гр. Добрич; Решение № 264/19.10.2015г. по к.а.н.д. № 495/2015г. по описа на Административен съд – гр. Добрич/.

Съобразно разпоредбата на чл. 24 ал. 1 т. 6 от НПК не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление, респективно нарушение има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. Преклудирана е възможността срещу едно лице да се води производство за едно и също престъпление, респективно нарушение при две обобщени хипотези, а именно наличие на влязла в сила присъда или акт, с който производството е било прекратено.

Забраната „не втори път за същото” по чл. 24 ал. 1 т. 6 от НПК изисква влязлата в сила присъда или акт да е за „същото престъпление”, съответно за „същото нарушение”. Това изискване се отнася само до фактите на престъплението/нарушението/, а не и до тяхната правна квалификация, затова, за преценката дали се касае до „същото” престъпление /нарушение/ е от значение само фактическото съдържание на деянието, а не неговата правна квалификация.

Преценката дали се касае до същото деяние се основава само на фактическото му съдържание, без оглед на неговата квалификация и на квалификацията му като „престъпление” или „административно нарушение”.

Соченото от процесуалния представител на жалбоподателя Наказателно постановление е издадено за това, че в качеството си на работодател не е изпълнил задължението си да изплати трудовото възнаграждение за извършената работа за м. ноември 2015г. на поименно описаните работници и служители в т. 6 от протокол за извършена проверка с изх. № ПР1815113 от 21.05.2018 г. – нарушение по чл. 128 т. 2 от КТ. Докато предмет на настоящото производство е неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство.

В заключение липсва тъждество между двете деяния. Касае се за две различни деяния, подлежащи на отделно санкциониране.

Направеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателя, че не може да се извлече какво е конкретното нарушение, за което се налага наказанието, както и, че не става ясно по отношение на кои работници и в какъв размер е налице неизпълнение, съдът намира за неоснователно по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 415 ал. 1 от КТ, вменява в задължение на адресата на предписанието да изпълни същото, като при неизпълнение на задължителното предписание се налага имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв.

Както в АУАН, така и в НП е посочено, че „Свобода” АД в качеството си на работодател не е изпълнил в срок до 25.05.2018г. задължително за изпълнение предписание по т. 6 от протокол с изх. № ПР 1815113/21.05.2018г. да изплати уговореното трудово възнаграждение за м. ноември 2015г. на описаните в т. 6 от протокола работници и служители. В посочения, обаче протокол с изх. № ПР1815113/21.05.2018г., към който препраща АУАН и издаденото въз основа на него НП, са описани поименно работниците и служителите, както и дължимото им трудово възнаграждение. Препращането към протокола не е процесуално недопустимо, а и не представлява съществено процесуално нарушение, поради обстоятелството, че протоколът е бил връчен лично на представляващия дружеството, удостоверено с подписа му и който протокол се явява част от административнонаказателната преписка. Препращането към друг документ не е равнозначно на липса на описание на нарушението, след като в протокола се съдържат конкретните фактически обстоятелства по извършването му. В тази насока Решение от 22.03.2017г. по к.а.н.д. № № 29/2017г. на Административен съд – гр. Добрич.

При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни нарушения.

Наличието на специална правна уредба в КТ изключва прилагането на общата такава по ЗАНН, поради което и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима. В тази насока Решение от 03.07.2014г. по к.а.н.д. 339/2014г. на Административен съд – гр. Добрич.

В конкретния казус е неприложима разпоредбата на чл. 415в ал. 1 от КТ. Съгласно посочената разпоредба за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 50 до 100 лв.

Разпоредбата е озаглавена „Отговорност за маловажно нарушение” и регламентира критериите, по които следва да се определи дали едно административно нарушение е маловажно такова, като основание за налагане на санкция по привилегирования състав. По аргумент от разпоредбата на чл. 415в ал. 1 от КТ, за квалифицирането на нарушението като маловажно е необходимо кумулативното наличие на три предпоставки: извършено нарушение, нарушението да е било отстранено веднага след установяването му и от нарушението да не са произлезли вредни последици.

Налице е извършено нарушение по чл. 415 ал. 1 от КТ.

Относно вредните последици и дали такива са произлезли за работниците и служителите, съдът счита, че в настоящия случай се касае за неизпълнение на предписание, а същото само по себе си е формално нарушение.

Третата предпоставка – нарушението да е било отстранено веднага след установяването му по делото липсват доказателства, удостоверяващи, че както към датата на издаване на НП, така и към датата на проведеното съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, нарушението е било отстранено.

Наложеното наказание на жалбоподателя е в границите на предвиденото в разпоредбата на чл. 415 ал. 1 от КТ. При определяне размера на имуществената санкция административнонаказващият орган е отчел както характера и вида на нарушението, така и вината на нарушителя, като е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Наложената имуществена санкция в размер на 1 500.00 лв. е в минималния  предвиден в кодекса размер, съобразно разпоредбата на чл. 415 ал. 1 от КТ, поради което и не подлежи на преразглеждане от съда.

В тази връзка наложеното наказание е справедливо и съответства на извършеното нарушение. Същото е от естеството да окаже достатъчно превъзпитателно въздействие както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото, в изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И  :

          

ПОТВЪРЖДАВА НП № 08 – 001047/345/13.08.2018г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на „Свобода” АД, ЕИК *****, гр. Д., ул. „***, в качеството му на работодател за нарушение по чл. 415 ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ на основание чл. 416 ал. 5 във вр. с чл. 415 ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

                  

 

Председател:

/Мариана Момчева/