Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

гр. Добрич, 18.01.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, Петнадесети състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Председател: Мариана Момчева

 

 

при участието на секретаря Милена Александрова

разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 770 по описа на Добричкия районен съд за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д.С.Ж. ЕГН ********** срещу НП № 18 – 0851 - 001171 от 13.06.2018г., издадено от Началника на сектор ПП към ОД на МВР – гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 25 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 179 ал. 2 във вр. с чл. с чл. 179 ал. 1 т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа подадената жалба.

Въззиваемата страна, редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. В тази насока материалноправната компетентност на наказващия орган и на длъжностното лице, възбудило административнонаказателното производство произтичат от МЗ № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, служебно известна на съда. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43 ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление относно свидетелите на нарушението, тъй като съобразно чл. 40 ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели на съставянето на акта, а не на нарушението и не са очевидци на самото нарушение. Нещо повече в чл. 40 ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.

В административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на наказаното лице.

Издаденото НП е незаконосъобразно, по следните съображения:

При съставянето на АУАН и при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение. При сравняване на датата на нарушението, посочена в АУАН и датата на нарушението, посочена в НП се установява съществено разминаване. В АУАН, като дата на извършване на нарушението е посочена 09.05.2018г., докато в НП е посочена различна дата – 17.05.2018г. Датата на извършване на нарушението е съществен елемент от съдържанието на АУАН и НП, поради което несъответствие от категорията на констатираното такова е недопустимо, тъй като както за нарушителя, така и за съда остава неясна действителната дата на извършване на вмененото нарушение.

Налице е несъответствие и това несъответствие, препятства както нарушителя, така и съда да узнаят на коя точно дата е извършено нарушението – тази посочена в АУАН или тази в НП. В този смисъл, така констатираното несъответствие съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива, които ограничават правото на защита на лицето привлечено към административнонаказателна отговорност.

Следва също да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. АУАН и НП не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани, нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити, в частност датата на извършване на нарушението. В този смисъл, докато в АПК /чл. 62, ал. 2/ е предвидена възможност за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, то в НПК, който на основание чл. 84 от ЗАНН е субсидиарно приложим в административнонаказателното производство, такава възможност за поправка на очевидни фактически грешки не е предвидена. В контекста на изложеното е и Решение № 278/13.10.2015г. по описа на Административен съд – гр. Добрич по адм. дело № 493/2015г.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 17.05.2018г. около 18.40 часа в гр. Д. на ул. „***” на кръстовището с ул. „***” в посока ул. „***”, като водач на лек ***, извършвайки маневра десен завой по ул. „***” в посока ул. „***”, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за ***, който се движи след него и преминава покрай него от дясната му страна и се сблъскват, като с това допуска ПТП с материални щети. АУАН е съставен по разпореждане.

С оглед установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че с допускането на процесното ПТП по време на маневрата – завой на дясно, жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение на чл. 25 ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно цитираната законова разпоредба, водач на ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност, за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

Разпоредбата на чл. 25 ал. 1 от ЗДвП съдържа състави на нарушения, чиито елементи, отнасящи се до обективната им страна, не съответстват на словесно посочените такива в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него НП. Видно от така цитираната разпоредба, същата визира предписания за поведение на водач на ППС по време на движение, без обаче посочената разпоредба да визира хипотеза, при която следва да е причинено ПТП в резултат на маневрата. Ето защо съдът счита, че в случая фактическият състав на описаното в АУАН и в обжалваното НП нарушение и санкцията за това същото едновременно се съдържат в разпоредбата на чл. 179 ал. 2 от ЗДвП, предвиждаща наказание глоба от 100,00 до 200,00 лв. за водач, който поради неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 (в случая по т. 5) причини ПТП, ако деянието не съставлява престъпление. В случая и актосъставителят, и административнонаказващият орган неправилно са приложили материалния закон като са квалифицирали допуснатото от жалбоподателя ПТП като нарушение на чл. 25 ал. 1 от ЗДвП.

Според показанията на актосъставителя в съдебно заседание, лекият автомобил е предприел съответната маневра, но автобусът не е изпълнил задължението си при потегляне да се убеди, че в момента на неговото потегляне не го изпреварва, респективно не го заобикаля друг автомобил. След като е потеглил, лекият автомобил вече се е намирал от лявата му страна и от маневра заобикаляне се превръща в маневра изпреварване. Автобусът ускорява движението си, като не пропуска лекият автомобил, не му оставя достатъчно място да се прибере, след което като е подал мигач за завиване не го е и пропуснал.

Поради това, не може да се вмени административно нарушение по чл. 25 ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя Ж., защото същия нито е бил длъжен, нито е можел да предвиди, че водачът на автобуса ще извърши нарушение. С отпадане виновността на жалбоподателя, отпада и съставомерността на административното нарушение и същото повече не може да се квалифицира като противоправно деяние. Вън от горното Ж. не създава опасност от предприетата маневра, а такава опасност се създава от другия водач, който е започнал неправилна маневра. Ж. по никакъв начин не е създал опасност за участниците в движението по пътищата, тъй като неговото поведение не е противоправно.

Предвид изложеното, съдът намира атакуваното наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

          

ОТМЕНЯ НП № 18 – 0851 - 001171 от 13.06.2018г., издадено от Началника на сектор ПП към ОД на МВР – гр. Добрич, с което на Д.С.Ж. ЕГН ********** за нарушение по чл. 25 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 179 ал. 2 във вр. с чл. с чл. 179 ал. 1 т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

Председател:

/Мариана Момчева/