Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр. Добрич, 18.01.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, Петнадесети състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Председател: Мариана Момчева

 

при участието на секретаря Милена Александрова

разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 346 по описа на Добричкия районен съд за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Ф.М., роден на ***г. в Ш. с лична карта № ******* срещу НП № 18 – 0851 - 000318 от 09.03.2018г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 150 от ЗДвП на основание чл. 177 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя.

Въззиваемата страна, редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. В тази насока материалноправната компетентност на наказващия орган и на длъжностното лице, възбудило административнонаказателното производство произтичат от Заповед № 8121з - 952/20.07.2017г. на Министъра на вътрешните работи, служебно известна на съда. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43 ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление относно свидетелите на нарушението, тъй като съобразно чл. 40 ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели на съставянето на акта, а не на нарушението и не са очевидци на самото нарушение. Нещо повече в чл. 40 ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.

По същество на нарушението:

На 09.03.2018г. в 17.10 часа в гр. Д. на бул. „***” в посока КПП Б. след кръстовище с ул. „***”, жалбоподателят Ф.М. управлява лек ****, след като е лишен да управлява МПС по реда на чл. 177 ал. 1.

Административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 150 от ЗДвП.

Съобразно разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152 ал. 1 т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152 ал. 1 т. 4.

 

От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред, представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява извършеното нарушение, в каквато насока са и показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН, които са еднопосочни и безпротиворечиви, се кредитират изцяло от съда и които доказателства установяват по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, с оглед на което следва да бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Съобразно разпоредбата на чл. 177 ал. 1 т. 2 от ЗДвП, наказва се с глоба от 100 до 300 лева, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157 ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171 т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно – процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

С оглед попълване на делото с необходимия доказателствен материал, съдът е изискал справка от Сектор „Пътна Полиция” при ОД на МВР – гр. Добрич за извършени нарушения по Закона за движение по пътищата от Ф.М., роден на ***г. в Ш., с лична карта № *******, съставени АУАН, респективно влезли в сила наказателни постановления, издадени заповеди за налагане на принудителни административни мерки, както и справка към датата на установяване на нарушението – 09.03.2018г. Ф.М. лишен ли е бил от право да управлява моторно превозно средство по реда на чл. 177 ал. 1 от ЗДвП.

Видно от справка от Сектор „Пътна Полиция” при ОД на МВР – гр. Добрич СУМПС № 004353265005, издадено на Ф.М. е отнето на 15.04.2013г. към ЗППАМ № 705/2013г. и към настоящия момент се съхранява в картотеката на сектора, тъй като същият не е правил постъпки за получаване на отнетото свидетелство. Към справката са приложени заверени копия на НП № 18 – 0851 – 000317 от 16.02.2018г., НП № 705/13 от 16.04.2013г.

По първото Наказателно постановление - НП № 18 – 0851 – 000317 от 16.02.2018г.:

Състав на Районен съд – гр. Добрич е изменил НП, като е отменил същото в частта на наложеното наказание по чл. 177 ал. 1 т. 2 от ЗДвП и го е потвърдил в останалата част. Касаторът е обжалвал НП само в частта на наложеното на основание чл. 174 ал. 1 т. 2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП.

Така с Решение № 392/04.10.2018г. по к.а.н.д. № 471/2018г. по описа на Административен съд – гр. Добрич е оставено в сила Решение № 230/12.06.2018г. по а.н.д. № 347/2018г, по описа на Районен съд – гр. Добрич.

По второто Наказателно постановление - НП № 705/13 от 16.04.2013г.:

С Решение № 206/28.05.2018г. по а.н.д. № 348/2018г. по описа на районен съд – гр. Добрич е отменено НП № 705/13 от 16.04.2013г. на Началника на сектор Пътна Полиция при ОД на МВР – гр. Добрич.

Решението е влязло в сила на 13.06.2018г.

Т.е. към датата на установяване на нарушението – 09.03.2018г., съобразно справка от Сектор „Пътна Полиция” при ОД на МВР – гр. Добрич СУМПС № 004353265005, издадено на Ф.М. е било отнето на 15.04.2013г. към ЗППАМ № 705/2013г. и се е съхранявало в картотеката на сектора, тъй като същият не е правил постъпки за получаване на отнетото свидетелство.

При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни нарушения.

В настоящия случай, съдът намира, че наложеното предвидено от законодателя в нормата на чл. 177 ал. 1 т. 2 от ЗДвП наказание „глоба”, чийто размер е индивидуализиран в размер около средния, при определяне на което именно административно наказание, съдът намира, че се явява завишено с оглед данните за личността на жалбоподателя.

Ето защо, настоящият състав намира, че административното наказание „глоба” следва да бъде определено в размер на минималния, а именно: глоба в размер на 100 лв.

Административно наказание от посочения вид в размер на минималния, предвиден от законодателя би ответствало на тежестта на нарушението и би изпълнило целите на административно наказателната превенция, визирани в чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

          

ИЗМЕНЯ НП № 18 – 0851 - 000318 от 09.03.2018г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция Добрич, с което на Ф.М., роден на ***г. в Ш. с лична карта № ******* за нарушение по чл. 150 от ЗДвП на основание чл. 177 ал. 1 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., като:

Намалява размера на наложеното административно наказание глоба по чл. 177 ал. 1 т. 2 от ЗДвП на - глоба 100 лв.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

                 

 

Председател:

/Мариана Момчева/