Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр. Добрич, 18.01.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, петнадесети състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

Председател: Мариана Момчева

 

при участието на секретаря Милена Александрова

разгледа докладваното от съдия Момчева н.а.х.д. № 242 по описа на Добричкия районен съд за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И.И.К. ЕГН ********** срещу НП № 18 – 0851 - 000135 от 07.02.2018г., издадено от Началник на сектор ПП при ОД на МВР – гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 50 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 179 ал. 1 т. 5 предл. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

Алтернативно се поддържа искане за изменение на наказателното постановление, като се определи наказание в законоустановения минимум.

 В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа подадената жалба.

Въззиваемата страна редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43 ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление относно свидетелите на нарушението, тъй като съобразно чл. 40 ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели на съставянето на акта, а не на нарушението и не са очевидци на самото нарушение. Нещо повече в чл. 40 ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 04.02.2018г. около 01.10 часа в гр. Д. на ул. „***” в близост до кръстовище с бул. „***” посока ул. „***”, управлявайки лек *** отнема предимството на лек *** и с действията си създава реална опасност за ПТП.

От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред, представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява извършеното нарушение, в каквато насока са и показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН, които са еднопосочни и безпротиворечиви, се кредитират изцяло от съда и които доказателства установяват по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, с оглед на което следва да бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

С посоченото жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 50 ал. 1 от ЗДвП.

Съобразно разпоредбата на чл. 50 ал. 1 от ЗДвП на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.

Съвсем обосновано и законосъобразно наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 179 ал. 1 т. 5 предл. 4 от ЗДвП.

Съгласно чл. 179 ал. 1 т. 5 предл. 4 от ЗДвП, наказва се с глоба в размер на 150 лева, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.

При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни нарушения.

Съдът намира, че така наложеното предвидено от законодателя в нормата на чл. 179 ал. 1 т. 5 предл. 4 от ЗДвП административнио наказание „глоба” е определено по вид и размер на предвиденото в закона. При определяне размера на глобата административнонаказващият орган е отчел както характера и вида на нарушението, така и вината на нарушителя, като е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

В този смисъл чл. 27 ал. 5 от ЗАНН, приложим в случая забранява определяне на наказания под предвидения най – нисък размер на наказанието глоба.

В тази връзка наложеното наказание е справедливо и съответства на извършеното нарушение.

Същите са от естеството да окажат достатъчно превъзпитателно въздействие както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото, в изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред; да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 18 – 0851 - 000135 от 07.02.2018г., издадено от Началник на сектор ПП при ОД на МВР – гр. Добрич, с което на И.И.К. ЕГН ********** за нарушение по чл. 50 ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 179 ал. 1 т. 5 предл. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съдгр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

                 

 

Председател:

/Мариана Момчева/