Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

17.12.2018 година, град Добрич

 

            ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ СЪСТАВ в проведеното на шестнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА

 

При участието на секретар Геновева Димитрова

разгледа гр. дело № 2047 по описа на съда за 2018г. и, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по повод искова молба на Г.С.Б. с ЕГН ********** с адрес ***, вилна зона „***“, ул.*** № ***, с която против „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД с ЕИК 204219357, град Д., бул. „***“ № ****, е предявен отрицателен установителен иск за установяване недължимостта на сумата от 845,52 лева, представляваща стойност на доставени ВиК услуги – потребена вода в количество от 257 куб.м., неправилно начислена за периода от 12.11.2014г. до 12.12.2014г.

Искът се основава със следните обстоятелства: ищецът е собственик на присъединен към водопроводната мрежа недвижим имот в град Б., вилна зона „****“, ул. *** № ***. Имотът е придобит по наследяване от баща му С. Б. Д. Ответникът претендира заплащане на сумата от 845,52 лева за периода 12.11.2014г. – 12.12.2014г. – стойност на доставена вода в количество от 257 куб.м. Сумата не е дължима, защото ответникът е допуснал нарушения на техническите правила при извършване на монтаж на водомер, които са довели до повреда на водомера и изтичане на вода от 257 куб.м.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор. Оспорва иска с твърдението, че по партидата на ищеца е налице задължение за сума от 10 лева – начислено обезщетение за забава върху вече платени главници. В допълнителна молба, по повод разпореждане на съда, ответникът изрично е заявил, че сумата от 845,52 лева изначално не се дължи от ищеца.

В допълнителна молба от 17.07.2018г., след разпореждане от съда, ишецът е заявил, че е собственик на водоснабдения имот, придобит по наследяване от баща му С. Б. Д. (на името на когото се води партидата при ответника). След смяна на повреден водомер на 13.12.2014г. служител на ответника отчел, че за времето от 08.12.2014г. до 12.12.2014г. са изразходени 257 куб.м. вода и поискал ищецът да заплати на дружеството 619,86 лева главница и 9,52 лева лихва. Оспорил вземането, провел разговори с представителя на ответника. Преди промяна на партидата получил покана за доброволно изпълнение на името на наследодателя му да заплати сумата от 643,68 лева. Писмено е заявено становище на ответника, че стойността на 257 куб.вода е дължима. В предписание от 09.09.2017г. ответникът задължил ищеца да плати 818,01 лева за консумирана вода 257 куб.м. за времето от 16.12.2014г. до 09.09.2017г. Тъй като ответникът извънсъдебно претендира заплащане на стойността на 257 куб.м. вода, ищецът счита, че има интерес от воденето на делото.

В хода на производството ответникът признава недължимостта на сумата, като изтъква, че поради грешка същата е била начислена, както и неправилно на ищеца е била изпратена покана за доброволно плащане, а в последствие задължението е сторнирано поради изтекла давност.

Въз основа събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът черпи правно основание от разпоредбата на чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК.

Не се спори между страните, че между тях съществува облигационно отношение по повод доставяне на ВиК услуги в собствен на ищеца недвижим имот в град Б., вилна зона „***“, ул. *** № ***. Безспорно е също, че средството за търговско измерване на потреблението в имота е било сменено – така констативен протокол № 073114 от 27.05.2014г., в изпълнение на дадено от доставчика предписание № 047061 от 18.07.2013г. Монтираният водомер е бил демонтиран на 13.12.2014г., според констативен протокол № 00082962 от същата дата, като в протокола е отразено, че измервателният уред е спукан и е с показание 00272 куб.м. В протокол от 30.12.2014г. за представяне за експертиза на водомера е записано, че е спукан корпус на изходящата резба. В становище към протокол за рекламация № 9841 от 05.01.2015г. производителят е посочил, че такъв тип счупване на тялото на водомера се дължи на прекомерно напрежение между тръбната система и самия водомер, причинено от изместване на тръбите или водомера, или и двете, като при нормална експлоатация на измервателния уред и пълна изправност на системата  не може да се причини такъв тип счупване, освен ако не е оказано въздействие върху тях; дефектът е причинен от изместване на тръбите.

Ищецът е подал пред доставчика на ВиК услуги жалба с вх.№ АД 389 от 17.03.2015г., с която е оспорил задължението си за отчетената консумация от водомера от 272 куб.м. Според отговора на ответника с изх.№ ГП 582 от 23.04.2015г., консумираната вода от 257 куб.м. действително е преминала през водомера и нейната цена от 632,97 лева следва да бъде заплатена. Същата позиция е заел ответникът и след препратената му от КЕВР жалба на ищеца в писмо с изх.№ ГП 623 от 05.05.2015г. В него е конкретизирано, че преди демонтажа на водомера са направени три отчета – юли 2014г. за 7 куб.м. вода; септември 2014г. за 6 куб.м. вода и октомври 2014г. за 5 куб.м. вода, като тогава теч не е имало и водомерът е бил изправен. На 12.12.2014г. по сигнал на ищеца е бил отстранен теч в шахтата и е извършен демонтаж на водомера. Така, въз основа трите реални отчета (неспорни между страните) и показанието на водомера към момента на неговото демонтиране се установява обема на спорното вземане – 257 куб.м. вода на стойност 632,97 лева, за периода от отчета през октомври 2014г. до 12.12.2014г. В предписание № 003008 от 09.09.2017г. е даден срок на ищеца да смени партидата (която се е водела на починало лице – бащата на ищеца) и да заплати дължимите суми за периода от 16.12.2014г. до 09.09.2017г. в размер на 818,01 лева. Ищецът е подписал протокола, като е заявил, че ще подаде заявление за смяна на партидата, но претендираната сума няма да плати. Ответникът е изпратил на ищеца покана за доброволно изпълнение на задължение в размер на 643,68 лева. Страните не уточниха датата на поканата, но безспорно е, че тя предхожда предявяването на иска.

Ищецът, като условие за допустимост на иска, е доказал, че ответникът е претендирал заплащане на исковата сума. Ответникът изрично признава недължимостта на сумата, като сочи допусната грешка при изпращане на поканата за доброволно изпълнение, както и отписване на задължението на ищеца поради изтекла давност.

Представеният опис на фактури опровергава първоначалното твърдение на ответника, че при изпращане на поканата е допусната грешка – видно е, че и в двата документа клиентският номер е един и същ – 10956 (на праводателя на ищеца – С. Б. Д.). От описа се установява също, че на дата 16.12.2014г. ответникът е издал фактура с № 300705729 за консумирана вода от 257 куб.м. (272 куб.м. – 15 куб.м.) на стойност 619,88 лева, дължима от С. Б.. Към тази фактура е издадено кредитно известие от 07.12.2017г., като на същата дата е издадена фактура с № 300924455 за консумирана вода в периода от 24.11.2014г. до 07.09.2017г. на стойност 690,90 лева със задължено лице новият титуляр на партидата с № 17661, а именно ищеца Г.С.Б.. В стойността на тази фактура е включено и задължението за вода за периода от 24.11.2014г. до 12.12.2014г. от 257 куб.м. вода. Задължението по фактурата е отразено като платено въз основа издадено в хода на процеса – на 14.06.2018г., кредитно известие с номер 300959466. Това действие подкрепя позицията на ответника, че сумата е недължима поради признатия от него факт на изтеклата погасителна давност.

Ответникът не само че не ангажира доказателства за установяване възникването на дълга, но и изрично признава погасяването на притезанието му по давност.

Искът е основателен до размера на сумата от 619,88 лева – стойността на претендираните като дължими до подаване на исковата молба 257 куб.м. вода. Доколкото това е претендираната от ответника сума, за разликата искът е недопустим, като лишен от правен интерес.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски в размер на 256,60 лева, съразмерно на уважената част от иска. Ответникът не е претендирал разноски.

            Водим от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

           

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.С.Б. с ЕГН ********** с адрес ***, вилна зона „****“, ул. ****, не дължи на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД с ЕИК 204219357, град Добрич, бул. „Трети март“ № 59, сумата от 619,88 лева, представляваща стойност на доставени ВиК услуги – потребена вода за имот в град Б., вилна зона „***“, ул. *** № ****, в количество от 257 куб.м за периода от 24.11.2014г. до 12.12.2014г.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта на предявения от Г.С.Б. с ЕГН ********** с адрес ***, вилна зона „***“, ул. *** № *** против „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД с ЕИК 204219357, град Добрич, бул. „Трети март“ № 59, иск за признаване недължимостта на сумата от 225,64 лева като цена на доставени ВиК услуги – потребена вода за имот в град Б., вилна зона „***“, ул. **** № ***, в количество от 257 куб.м за периода от 24.11.2014г. до 12.12.2014г.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД с ЕИК 204219357, град Добрич, бул. „Трети март“ № 59, да заплати на Г.С.Б. с ЕГН ********** с адрес ***, вилна зона „****“, ул. ******, разноски в размер на 256,60 лева.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните. 

                                                                                               

                                                                                                СЪДИЯ :