Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр. Добрич, 11.12.2018г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД - ДОБРИЧ, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА

 

         при секретаря Сибел Бедел, като разгледа докладваното от районния съдия гражданско дело № 791 по описа на ДРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по предявени от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД със седалище и адрес на управление: град София, бул.* *” № *, етаж *, ЕИК *, представлявано от управителите * * * и * * *, установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК срещу Д.В.П., ЕГН ********** ***, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №4481/2017г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №2408 от 12.12.2017г., а именно: 1) 438,99 лева (четиристотин тридесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща дължима сума по договор за паричен заем № 2693744 от 30.11.2016г., вземането по който е прехвърлено от „Изи Асет Мениджмънт”АД на заявителя с приложение № 1 от 01.11.2017г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (08.12.2017г.) до окончателното плащане. 2) 38,78 лева (тридесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща договорна лихва за периода 14.12.2016г. до 28.06.2017г. 3) 208,68 лева (двеста и осем лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща начислена неустойка; 4) 24,73 лева (двадесет и четири лева и седемдесет и три стотинки), представляваща законна лихва за периода от 29.06.2017г. до 30.11.2017г. Претендират се разноски.

С влязло в сила определение №909 от 26.04.2018г. производството по делото в частта на предявения от „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД установителен иск за сумата от 24,73 лева (двадесет и четири лева и седемдесет и три стотинки), представляваща законна лихва за периода от 29.06.2017г. до 30.11.2017г., предмет на издадената по ч.гр.д. №4481/2017г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №2408 от 12.12.2017г., е прекратено поради оттегляне на исковата молба в тази част.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                              

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права: На 30.11.2016г. между „Изи Асет Мениджмънт” ООД, като заемодател, и ответника е сключен договор за паричен заем с №2693744, по силата на който на последния като кредитополучател е предоставен паричен заем в размер на 500 лева. Кредитополучателят се е задължил да върне сумата от 555,60 лв., включваща главница и договорна лихва, на 30 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 37,04 лв. Крайният падеж на договора е настъпил на 28.06.2017г. Кредитополучателят е усвоил сумата от 500 лв. веднага след сключването на договора. По договора са постъпили плащания в общ размер от 175 лв.

От страна на ответника е поето задължение за заплащане на неустойка, при непредставяне на надлежно обезпечение на кредитора съгласно клаузите на договора, чийто размер е определен на 208,68 лв.

Вземането по процесния договор било прехвърлено от „Изи Асет Мениджмънт”АД на ищеца с приложение № 1 от 01.11.2017г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017г

Поради неплащане към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, цесионерът претендира реално изпълнение. Ответникът не е изплатил дължимите суми, поради което въз основа заявление на ищеца, е образувано ч.гр.д. №4481/2017 г. на ДРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. В срока по чл.414 от ГПК, ответникът е възразил срещу издадената заповед, а след указание на заповедния съд, ищецът е предявил иск за вземането си в законоустановения едномесечен срок по чл.415 ГПК.

В исковата молба ищецът пояснява, че в заявлението по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №4481/2017г. на ДРС, е допуснал техническа грешка относно дата на сключване на договора – вместо действителната дата 30.11.2016г. е посочил 01.12.2016г., която дата била вписана и в издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, редовно уведомен, не е представил отговор на исковата молба.

            Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове черпят  правното си  основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД, чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 и сл. от ЗЗД. Предявени са като установителни в срока по чл. 422, ал. 1 от ГПК. Производството по ч.гр.д. №4481 по описа на ДРС за 2017г. е образувано по заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД срещу Д.В.П.. Навсякъде в заявлението – в графата, в която е описано вземането, както и в графата, в която са посочени обстоятелствата, от които то произтича,  заявителят е посочвал  договор за паричен заем от 01.12.2016г. В Заповедта по чл. 410 от ГПК - № 2408 от 12.12.2017г. е посочена същата дата, тоест – както е поискано в заявлението. Кредиторът се позовава на изискуемост поради краен падеж, настъпил на 28.06.2017г., т.е. преди подаване на процесното заявление. Предмет на издадената заповед е вземане за следните суми: 1) 438,99 лева (четиристотин тридесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща дължима сума по договор за паричен заем № 2693744 от 30.11.2016г., вземането по който е прехвърлено от „Изи Асет Мениджмънт”АД на заявителя с приложение № 1 от 01.11.2017г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (08.12.2017г.) до окончателното плащане. 2) 38,78 лева (тридесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща договорна лихва за периода 14.12.2016г. до 28.06.2017г. 3) 208,68 лева (двеста и осем лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща начислена неустойка; 4) 24,73 лева (двадесет и четири лева и седемдесет и три стотинки), представляваща законна лихва за периода от 29.06.2017г. до 30.11.2017г. В полза на кредитора са присъдени разноски. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение. С разпореждане от 08.01.2018г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ на 24.01.2018г. и в срока по чл. 422, ал. 1 от ЗЗД дружеството е предявило установителния си иск (на 23.02.2018г.). С оглед изложеното, настоящото производство е допустимо.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, а именно: наличие на облигационна връзка между страните, с твърдяния предмет (вкл. и наличието на валидна клауза за неустойка), от която да е възникнало задължение за ответника за заплащане на търсената сума, както и изпълнение на задълженията си по договора, т. е. че е предоставил дължимата сума. Същият следва да установи и сключването на договор за цесия с твърдяното съдържание, както и факта на съобщаване на процесния договор за цесия на длъжника от страна на цедента. По иска за мораторна лихва в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава. При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на цедирания дълг (по иска за мораторна лихва – плащане на падежа).

Вземането, признато в заповедното производство и чието съществуване следва да се докаже в настоящия исковия процес, е такова, чийто произход се свързва със договор за паричен заем от 01.12.2016г. От приложения към исковата молба договор за паричен заем №2693744 и от допуснатата ССчЕ, се установява, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като кредитодател, и ответника, като кредитополучател, на 30.11.2016г. (не на 01.12.2016г.) е сключен договор за паричен заем, по силата на който на ответника е предадена в заем сумата от 500 лв. Същевременно, ответникът е поел задължението да върне сумата в срок 30 седмици, на 15 погасителни вноски от по 37,04 лв., с изрично посочени падежни дати на всяка от вноските в периода 14.12.2016г. - 28.06.2017 г.; с фиксиран годишен лихвен процент по заема от 35%, лихвен % на ден, приложим при отказ от договора 0,10%; с общ размер на всички плащания 555,60 лв., с ГПР 41,78%. Страните са договорили, че в случай на неизпълнение от заемателя на задължението за предоставяне на обезпечение, чрез поръчител или банкова гаранция - в 3-дневен срок от сключване на договора, каквото неизпълнение в случая не се спори, че е налице - същият дължи и неустойка от 260,85 лв., платима разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка вноска се добавя сумата от 17,39 лв. При забава в плащането на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава.

             По делото е представен сключен на дата 30.01.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД Договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД. В приложение №1 от 01.11.2017г. към договора за цесия, под № 1, е отразено вземането срещу ответника, произтичащо от договор от 01.12.2016г. с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

         С уведомление (л. 6 от делото) упълномощен представител на ищцовото дружество е съобщил на длъжника за извършена цесия. Липсват доказателства уведомлението да е достигнало до длъжника преди подаване на исковата молба.

         Връчването на уведомлението обаче, заедно с пълномощното от стария кредитор (л.18 от делото), ведно с преписа от исковата молба по настоящото дело, следва да се възприеме като надлежно уведомяване, извършено в хода на производството, което съдът следва да вземе предвид на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК (в този смисъл решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на I т.о. на ВКС и решение № 123/24.06.2009 г по т.д. № 12/2009г. на II т.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК). Уведомяването е извършено надлежно, а ответникът не е твърдял да е направил плащания на стария кредитор, чийто погасителен ефект да бъде съобразен от съда.

         Макар и да е валидна и да е породила действието си спрямо длъжника, цесията не е изрично потвърдена от него, поради което Д.В.П. разполага с всички свои възражения срещу първоначалния си кредитор.

         Крайният срок на договора за кредит е 28.06.2017г., т.е. настъпил е преди депозиране на процесното заявление в съда.

Вземането, признато в заповедното производство и чието съществуване следва да се докаже в настоящия исковия процес, е такова, чийто произход се свързва със договор за кредит от 01.12.2016г. Доказателствата, с които ищецът подкрепя твърденията си обаче, установяват ирелевантен юридически факт – сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника договор за кредит, но на друга дата, а именно: 30.11.2016г. Допусната в заявлението по чл. 410 от ГПК техническа грешка относно датата на сключване на договора не е поправена по реда на чл.247 от ГПК. Процесуалният закон изисква субективно и обективно тъждество между заповедното и исковото производство, за да бъде учреден надлежно процесът по чл. 422 от ГПК, каквото в случая не е налице. Заявената в исковото производство претенцията за вземането е основана на друг, а не на този източник, въз основа на който е издадена заповедта по чл. 410 от ГПК (в този смисъл, Решение № 87/14.05.2018г. по в.т.д. №59/2018 г. на ДОС).

Предвид гореизложеното, дължимостта на вземането по издадената заповед за  изпълнение следва да бъде отречена.

За пълнота следва да се посочи, че част от клаузите на процесния договор съдът намира за неравноправни, т.е. за нищожни.  Съдът е длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит, какъвто безспорно е процесният по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, и без да има позоваване на нищожност (така, решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК). В исковата молба и в заявлението по чл. 410 от ГПК, в графата „Допълнителни изявления и допълнителна информация“, ищцовото дружество посочва за дължима неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение сума в размер на 208,68 лв., а неиздължената главница по договора за кредит  е в размер на 438.99 лв. Така размерът на претендираната неустойка, равняващ се на близо 45% от размера на главницата, е необосновано висок, поради което клаузата, от която произтича това задължение се явява неравноправна, съгласно чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Освен това задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на поръчители или банкова гаранция не е определено като предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на информация за тях в предвидения срок - 3 дневен след сключване на договора. Това противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от месечните вноски е включена част от нея - т.е. води до оскъпяване на кредита. Ищецът не твърди, а и не доказа клаузата за неустойка да е била индивидуално уговорена с ответника, за да е приложимо изключението по чл.146, ал.1 от ЗЗП. Напротив, предоставената на длъжника за попълване бланка - предложение за сключване на договора е типова, стандартизирани са и действията по сключване на договора, според описания от ръководството на заемодателя ред за това - л.13 от делото, който ред не предвижда възможност за ответника да влияе на съдържанието на клаузите. При това се налага извод, че сключеният договор е с клаузи, подготвени предварително - типови и стандартно предлагани на клиентите на заемодателя за съответния вид кредит (чл.146 ал.2 от ЗЗП). В този смисъл клаузата за неустойка се явява нищожна като противоречаща на добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето от ЗЗД.

По изложените съображения, предявените обективно съединени искове се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне в цялост.

         Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива не му се следват.

         Така мотивиран, Добричкият районен съд:

 

Р Е Ш И :

 

         ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД със седалище и адрес на управление: град София, бул. „*” № *, етаж *, ЕИК *, представлявано от управителите *****, установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК срещу Д.В.П., ЕГН ********** ***, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №4481/2017г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №2408 от 12.12.2017г., а именно: 1) 438,99 лева (четиристотин тридесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща дължима сума по договор за паричен заем № 2693744 от 30.11.2016г., вземането по който е прехвърлено от „Изи Асет Мениджмънт”АД на заявителя с приложение № 1 от 01.11.2017г. към рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (08.12.2017г.) до окончателното плащане. 2) 38,78 лева (тридесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща договорна лихва за периода 14.12.2016г. до 28.06.2017г. 3) 208,68 лева (двеста и осем лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща начислена неустойка.

 

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред  Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ: