Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№_______

 

гр.Добрич, 15 юни 2018г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

 

          ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично съдебно заседание на петнадесети май  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                            

       ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА

           

          При участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№3514 по описа на ДРС за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от Р.Г.Й., ЕГН ********** *** против Районна прокуратура Генерал Тошево, ул.”Васил Априлов” №8, ет.4 иск за заплащане на сумата от 2165,24 лева, представляваща част от дължимо обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск – 28 работни дни за 2008г., 40 работни дни за 2009г. и 40 работни дни, за 2016г. Претендира се и законната лихва  върху главното задължение от подаване на исковата молба до окончателното заплащане, както и и сторените по делото разноски.

В исковата молба са  изложени съображения, че ищцата е работила в Районна прокуратура Генерал Тошево в периода от 01.10.1987г. до 15.09.2016г. на длъжност „****” и изпълняващ функциите на *******. Със заповед №РД-08-05/14.09.2016г. на административния ръководител на РП на ищцата е наложено наказание „дисциплинарно уволнение” и от същата дата е прекратено трудовото й правоотношение. В т.1 на диспозитива на заповедта е посочено, че следва да й се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2008г. за 28 работни дни, за 2009г. за 40 работни дни и за 2016г. за 40 дни, или общо за 108 работни дни. Според начисленията в разчетно-платежната ведомост общата сума на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 108 работни дни е в размер на 10162,12 лв. На 25.11.2016г. ответникът превел на ищцата сумата от 6336,15 лв., вместо цялото дължимо обезщетение в размер на 10167,12 лв.  От последната сума е удържан данък по ЗДДФЛ в размер на 1016,71 лв. и изплатено в повече авансово трудово възнаграждение за м.септември  2016г. в размер на 649,02 лв. При това ищцата заявява настоящата претенция за сума в размер на 2165,24 лв., която работодателят без основание е удържал за обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ.  Заповед №РД-08-05/14.09.2016г. на административния ръководител на РП е оспорена от ищцата, като е образувано гр.д.№660/2016г. по описа на РС Балчик. Към настоящия момент делото не е приключило с влязло в сила решение.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба. Заявява се оспорване основателността на исковата претенция и се настоява за нейното отхвърляне. Не се оспорват фактическите твърдения на ищцата по повод размера на изплатените й суми и направените прихващания с нейни задължения, произхождащи от прекратеното трудово правоотношение. Оспорват се правните твърдения на ищцата. Ефектът на заповедта за уволнение настъпва в конкретната хипотеза от връчване на същата. Т.е. от този момент настъпва прекратяването на трудовото правоотношение с всички последици от това. Фактът на обжалване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не води до отлагане на нейния ефект /както е например общото правило при административните актове/. Следователно, последиците от заповедта за уволнение не настъпват след приключване на производството по обжалването й, те не са обусловени от това производство. При прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение работникът дължи обезщетение на работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение, определено по правилата на КТ и подзаконовите нормативни актове. Следователно правилно от общо дължимата сума като обезщетение за неползван платен годишен отпуск е удържана /прихваната/ сумата, дължима на работодателя от ищцата, равняваща се на брутното й трудово възнаграждение. Претендират се и сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Районна прокуратура Генерал Тошево е предявил насрещен иск за заплащане на сумата от 1101,47 лв., представляваща платено без основание на Р.Г.Й. обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2016г. Претендира се и законната лихва  върху главното задължение от подаване на исковата молба до окончателното заплащане. Претендират се и сторените по делото разноски.

Насрещният иск се основава на следните обстоятелства: Със заповед №РД-08-05/14.09.2016г. е прекратено трудовото правоотношение между Районна прокуратура Генерал Тошево и Р.Й.. На основание чл.224, ал.1 от КТ на последната е изплатено обезщетение в размер на 10167,23 лв., след приспадане на нейните задължения към работодателя – обезщетение в размер на едномесечно брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието – 30 дни в размер на 2165,24 лв., възстановяване на сума за работно облекло за 2016г., пропорционално на неотработеното време – за периода от 15.09.2016г. до 31.12.2016г. в размер на 539,00 лв. и възстановяване на авансово изплатената сума от брутното трудово възнаграждение за м.септември 2016г. в размер на 9 работни дни – 110,12. След прихващане на посочените по-горе насрещните задължения на Р.Й. и дължимия ДОД, сумата от 6336,15 лв. й е преведена с преводно нареждане на 24.11.2016 г. Размерът на обезщетението за неползван платен годишен отпуск - 10 167,23 лв. е формиран на база неизползван платен годишен отпуск от ответницата за 2008 г. в размер на 28 работни дни, за неизползван платен годишен отпуск за 2009 г. в размер на 40 работни дни и за неизползван платен годишен отпуск за 2016 г. в размер на 40 работни дни. Трудовото правоотношение на ответницата е прекратено на датата на връчване на заповедта за уволнение. Следователно тя има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2016г. пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, т.е. 27 работни дни. При това положение обезщетението за неползван платен годишен отпуск следва да се изчисли общо за 95 работни дни и е в размер на 8943,40 лв. След приспадане на ДОД лицето е трябвало да получи чиста сума в размер на 8049,06 лв., вместо 9150,51 лв. С оглед горното се налага извода, че ответницата е получила без основание сумата от 1101,47 лв.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по насрещния иск е подал писмен отговор на исковата молба. Заявява се оспорване основателността на насрещната искова претенция. Излага се, че в т.1 от диспозитива на Заповед РД-08-05/14.09.2016г. е посочено, че на Р.Й. следва да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2008 г. в размер на 28 работни дни, за 2009 г. в размер на 40 работни дни и за 2016 г. в размер на 40 работни дни, или общо за 108 работни дни. Според начисленията в разчетно-платежната ведомост общата сума на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за 108 работни дни е в размер на 10 167,12 лв. Няма спор, че на 25.11.2016г. Й. е получила част от тази сума в размер на 6336,15 лв., вместо цялото дължимо обезщетение в размер на 10167,12 лв. или изплатено по-малко обезщетение за неизползван отпуск в размер на 2165,24 лв., което ищеца твърди, че е удържал за срока на неспазеното предизвестие. По силата на императивната разпоредба на чл.272, ал. 1 от КТ, без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за: получени аванси; надвзети суми вследствие на технически грешки; данъци, които по слециални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурени социални рискове; запори, наложени по съответния ред; удръжки в случая по чл.210, ал. 4 от Кодекса на труда. Удържаната от Р.Й. сума в размер на 2 165,24 лв. е за обезщетение за неспазено предизвестие, на основание чл.221, ал.2 от КТ при дисциплинарно уволнение. Доколкото в случая заповедта за дисциплинарно уволнение е оспорена пред съда и е образувано гр. дело № 660/2016 г. по описа на Районен съд - Балчик, което не е приключило, същата не е влязла в законна сила и няма правно основание да се прави удръжка от дължимото обезщетение за неизползван отпуск. На следващо място, претенцията за връщане на получената сума размер на 1101.47 лв., като получена без основание е неоснователна, тъй като по силата на чл.271, ал.1 от КТ, работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно. Всички суми, които Р.Й. е получила по силата на трудовото си правоотношение тя е получила добросъвестно, със съзнанието, че тези суми й се дължат по силата на закона.

Районният съд, след преценка доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: 

Не се спори  по делото и от представените доказателства се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, въз основа на което ищцата Р.Г.Й. е заемала длъжността „*********, изпълняващ функциите на *******” в Районна прокуратура Генерал Тошево. Със заповед №РД-08-05/14.09.2016г., считано от 15.09.2016г. трудовото правоотношение между страните е прекратено поради наложено на ищцата дисциплинарно наказание – уволнение. Със същата заповед е разпоредено на ищцата да се изплати обезщетение на основание чл.224, ал.1 от КТ  за неизползван платен годишен отпуск за 2008 г. в размер на 28 работни дни, за 2009 г. в размер на 40 работни дни и за 2016 г. в размер на 40 работни дни, или общо за 108 работни дни. В заповедта е посочено, че на основание чл.221, ал.2 от КТ ищцата дължи обезщетение в размер на брутно трудово възнаграждение, за срока на предизвестието – 30 дни.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира, като компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че от полагащия се на ищцата за 2008г. платен годишен отпуск от 40 дни /28 дни – основен и 12 дни – допълнителен/, същата е използвала 11 дни и остатъка от неизползвания платен годишен отпуск е 29 дни. За 2009г. на ищцата се полага платен годишен отпуск от 40 дни /28 дни – основен и 12 дни – допълнителен/, който не е използван. За периода от 01.01.2010г. до 31.12.2015г., за общо пет години, ищцата е използвала полагащия й се платен годишен отпуск. За 2016г. полагащия се на ищцата и неизползван платен годишен отпуск е 27 дни, с оглед прекратяването на трудовото й правоотношение на 15.09.2016г. Съответно към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата неизползвания от същата платен годишен отпуск е общо 96 дни, за които на същата се дължи обезщетение в размер на 9037,52 лв. След облагане на обезщетението, представляващо облагаем доход, на основание чл.24 от ЗДДФЛ с 10% данък – 903,75 лв., обезщетението е в дължим нетен размер от 8133,77 лв.

Вещото лица излага, че от справка с ведомостта за работна заплата за м.септември 2016г. е установено, че при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е начислено:  1.брутно трудово възнаграждение в размер на 988,76 лв. (след облагане на възнаграждението, на основание чл.42 от ЗДДФЛ с 10% данък – 99,88 лв., дължимия нетен размер е  889,88  лв.); 2. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 108 дни в размер на 10167,23 лв. ( след облагане на обезщетението  с авансов данък – 1016,72 лв., дължимия нетен размер е  9150,51  лв.). Така работодателят е определил дължима за изплащане на ищцата сума в общ нетен размер от 10040,39 лв.  По банковата сметка на ищцата е изплатена на 24.11.2016г. сумата от 6336,15 лв. От дължимото на ищцата обезщетение са направени следните удръжки: 539,00 лв. – сума за възстановяване за изплатено работно облекло за 2016г., изчислена пропорционално за неотработеното време от 15.09.2016г. до 21.12.2016г. и 2165,24 лв. – обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ. Вещото лице посочва, че сумата от 1687,50 лв. представлява разликата между изплатеното в повече и действително дължимото на ищцата обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.    

По отношение на  първоначалния иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:  

Предявеният първоначален иск е с правно основание чл.224, ал.1 КТ. Ищецът претендира заплащане от ответника на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск въз основа на трудово правоотношение, прекратено на 15.09.2016г.  На основание чл.154 ГПК ищецът следва да докаже, че между него и ответното дружество е съществувало трудово правоотношение, в какъв срок и съответно неговото прекратяване. Също така в тежест на ищеца е да докаже размера на исковите си претенции.

В случая, по предявения първоначален иск ответникът-работодател е противопоставил възражение, че същият е погасен при извършено прихващане на полагащите се на ищцата суми за парично обезщетение срещу негово насрещно вземане за обезщетение по чл.221, ал.2 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение. Спорният между страните  въпрос е възможно ли е да бъде извършено прихващане със вземанията на работника (служителя) за обезщетението по чл.224, ал. 1 КТ със вземанията на работодателя за обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, дължимо при дисциплинарно уволнение.

Според чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. При това следва извода, че ответникът дължи на ищцата обезщетение на посоченото основание за общо 96 дни: за 2008г. - 29 работни дни, за 2009 г. -  40 работни дни и за 2016 г. - 27 работни дни, а не за 108 дни, както неправилно е определил в уволнителната заповед. След като правоотношението е прекратено преди приключване на 2016г., на ищцата се дължи обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на отработеното време.

С императивната разпоредба на чл. 272 КТ изрично и изчерпателно са уредени случаите, при които по изключение могат да се правят удръжки от трудовото възнаграждение на работника или служителя без негово съгласие. Чрез тази разпоредба Кодексът на труда закриля и гарантира изплащането на трудовото възнаграждение в размер, договорен между страните по трудовото правоотношение. С оглед императивната разпоредба на чл. 272 КТ възможността за извършване на компенсация чрез удръжки от трудовото му възнаграждение без изрично съгласие е недопустимо, тъй като обект на закрилата по чл. 272 КТ е трудовото възнаграждение. Извън закрилата на трудовото възнаграждение обаче, остават обезщетенията и други плащания по трудовото правоотношение, които не са срещу положен труд, поради което не е налице пречка за прихващане между дължими обезщетения с насрещни вземания на работодателя. За виновното си поведение дисциплинарно уволненият работник или служител дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието – така чл.221, ал.2 от КТ. Моментът в който за работодателя настъпва правото да получи обезщетението е прекратяването на трудовото правоотношение. Същото се отнася и до правото на работника (служителя) да получи обезщетение за неползван платен годишен отпуск. Това означава, че именно към датата, на която трудовото правоотношение между ищцата и работодателя – ответник е прекратено двете насрещни еднородни (парични) вземания са станали изискуеми и съответно са могли да бъдат прихванати до размера на по-малкото. Съгласно чл. 104, ал. 2 ЗЗД двете насрещни вземания се считат за погасени до размера на по-малкото от тях към деня, в който прихващането е могло да се извърши. В контекста на изложеното съдът намира, че прихващането извършено от ответника е валидно и допустимо, тъй като изхожда от легитимирано лице - носителя на вземането (работодателя по трудовото правоотношение), налице са изискванията за компенсация (наличие на два дълга, две насрещни задължения, идентичност на субектите, еднородност и заместимост на насрещните задължения). И двете вземания са били ликвидни, т.к. размерът им е бил обусловен от един и същ юридически факт, който е размерът на последното брутно трудово възнаграждение, а прекратяването на трудовото правоотношение е основанието на което същите са станали дължими. При това положение с прихващането между вземането на ответника, а именно на обезщетението по чл.221, ал.2 КТ в размер на 2165,24 лв.  с вземането на ищцата за обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск, успешно е погасено до размера на по – малкото от тях, а именно до този на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ. При това искът по чл. 224 КТ, следва да бъде отхвърлен, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, като погасен, чрез прихващане.

          По отношение на насрещния иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1-во ЗЗД:

Ищецът претендира връщане на заплатено на ответника при начална липса на основание за това обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2016г.  В хипотезата на  неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 ЗЗД, пр.1 ЗЗД - начална липса на основание, правопораждащият положителен факт е факта на плащане на сумата, чието връщане се претендира. Поради това в доказателствена тежест на ищеца по този иск е да установи настъпването на факта на плащане, а в доказателствена тежест на ответника - доказването на съществуване на основание да го получи, съответно да задържи извършеното плащане.

Установя се по делото, че на ищцата е начислено и изплатено обезщетение за 108 дни платен годишен отпуск /включително  40 дни за 2016 г./ в нетен размер от 9150,51 лв., вместо за  полагащите й се  96 дни платен годишен отпуск /включително 27 дни за 2016г./ в нетен размер от 8133,77 лв. Разликата между двете суми – 1016,74 лв. /при отчитане на извършеното прихващане на задълженията на ищцата/ представлява начислено при начална липса на основание обезщетение  за неизползван платен годишен отпуск.

Съгласно разпоредбата на чл.271, ал. 1 от КТ работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно. Понятието за добросъвестност е изяснено с Тълкувателно решение  №79 от  1965 г. на ОСГК, според което за преценката за това дали работникът или служителят следва да върне сумите, определящо е субективното отношение на получателя към основанието за получаване на сумите. За да отпадне задължението му за връщане на сумите, достатъчно е той да е имал съзнанието, че за него съществува правото да ги получи. Добросъвестен е този работник или служител, който не е знаел за липсата на правно основание за получаване на съответните суми. Изхожда се от принципа, че добросъвестността е правно начало, което изисква точно и честно отношение, взаимно уважение и изпълнение на правата и задълженията, в съответствие със законовите разпоредби. Съгласно Тълкувателно решение № 135 от 01.12.1965 г. на ОСГК плащането на недължимо възнаграждение е плащане на нещо при начална липса на основание. В конкретния случай е безспорно, че ищцата е знаела и е била със съзнанието, че не й се дължи от работодателя обезщетение за 40 дни платен годишен отпуск, тъй като правоотношението между страните е прекратено преди края на 2016г. – на 15.09.2016г. Още повече, че ответницата по насрещния иск Р.Й. е изпълнявала длъжността главен счетоводител и изпълняващ функциите на административен секретар, при което е следвало да познава нормативната уредба касателно отпуските /вкл.платения годишен отпуск/ и част от трудовата й фукция е била свързана с определянето на техните размери, начин на ползване и пр. Това съзнание изключва възможността да се приложи нормата на разпоредбата на чл.271, ал.1 от КТ и да се приеме, че процесната сума е добросъвестно получена. Налице е първата хипотеза на чл.55, ал.1 от ЗЗД и процесната сума от 1101,47 лв. /заключението на съдебно – икономическата определя размера на полученото при начална липса на основание обезщетение в по-голям размер – 1016,74 лв./,  е получена при начална липса на основание и съгласно ТР № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС подлежи на връщане, тъй като не е приложимо никое от изрично изброените изключения от този принцип. При това насрещният иск следва да бъде уважен, като върху главното парично задължение се присъди и претендираната законната лихва  подаване на исковата молба – 16.11.2017г. до окончателното заплащане.

С оглед изхода на спора на Районна прокуратура Генерал Тошево се дължат разноски в размер на 550 лева (50 лв. – държавна такса; 100 лв. - възнаграждение по ССчЕ и 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение).  

          С оглед гореизложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

          ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.Г.Й., ЕГН ********** *** против Районна прокуратура Генерал Тошево, ул.”Васил Априлов” №8, ет.4 иск за заплащане на сумата от 2165,24 лева, представляваща част от дължимо обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск – 28 работни дни за 2008г., 40 работни дни за 2009г. и 40 работни дни, за 2016г., ведно със законната лихва  върху главното задължение от подаване на исковата молба до окончателното заплащане, като погасен чрез прихващане.

ОСЪЖДА Р.Г.Й., ЕГН ********** *** да плати на Районна прокуратура Генерал Тошево, ул.”Васил Априлов” №8, ет.4 сумата от 1101,47 лв., представляваща платено без основание на Р.Г.Й. обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2016г., ведно със законната лихва  върху главното задължение от подаване на исковата молба – 16.11.2017г. до окончателното заплащане.

ОСЪЖДА Р.Г.Й., ЕГН ********** *** да плати на Районна прокуратура Генерал Тошево, ул.”Васил Априлов” №8, ет.4 сторени по делото разноски в размер на 550 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ДОС, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

 

 

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: