Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

Град Д., 11.06.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Д.КИ РАЙОНЕН СЪД  ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ втори състав в публично заседание на първи юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АННА ВЕЛИКОВА

                                                                                           

секретар : Сибел Бедел

разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 421/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, съобрази следното:

           

Производството по делото е образувано по повод искова молба, подадена от "***, седалище и адрес на управление - ***, представлявано от И.Д.И., с която против „И.М.М." АД, ЕИК ***, седалище и адрес управление: *** представлявано от Е.Н.А., са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на следните суми: - 14176,80 лева с ДДС, представляваща задължение по фактура № ***/30.08.2017г., ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба, както и обезщетение за забава върху същата сума в размер на 430,10 лева, за периода от 13.10.2017г. до 29.01.2018г.

Исковете се основават на се следните обстоятелства:

Във връзка с търговската си дейност "*** е сключило на 20.07.2017г. с ответника - „***, рамков договор за изработка на ишлеме, по силата на който ответникът, в качеството на възложител възлага, а ищецът, като изпълнител, се задължава да произведе определено количество продукция. Конкретните количество, качество, срокове за изпълнение и цени се договарят за всяка поръчка по отделно с анекс, който е неразделна част от договора. По силата на договора, ищецът се е задължил да осигури необходимата надеждна техника, висококвалифициран персонал и условия за работа с оглед безпроблемното изпълнение на договора, а ответникът се е задължил в срок от 25 работни дни след експедицията на съответната поръчка /по анекс/ и получаване на оригинална фактура, да преведе по сметка на „*** договорената сума, ако не са изрично договорени други срокове за разплащане, конкретизиране в анекс към съответната поръчка. Със сключването на рамковия договор е подписан и анекс за изработката на 1075 броя дамски панталони „*** единична цена 11,00 лева без ДДС, като в цената влизат - кроене, конфекция, контрол, крайно гладене - по спецификация и зададена мостра. Срокът на експедиция на произведената продукция е 18.08.2017г. Ищецът е изпълнил стриктно възложената му поръчка с анекса от 20.07.2017г., продукцията е експедирана в срок, съответно е издадена фактура на стойност 14 176,80 лева с ДДС, от които 11 814,00 лева данъчна основа - цената за производство на 1074 броя дамски панталони с единична цена 11,00 лева. Издадената фактура № ***/30.08.2017г. е изпратена и получена от ответното дружество по електронен път на 05.09.2017г. Плащането от страна на бъдещия ответник е следвало да бъде направено по посочената във фактурата банкова сметка *** „**** в „*** уговорените срокове, съгласно рамковия договор, тъй като с анекса не е договорен друг падеж. За просроченото задължение в размер на 14176,80 лева, с ДДС с цел запазване на добрите търговски отношения между страните са отправяни многократно устни покани за доброволно уреждане на спора, както и по електронната поща на бъдещия ответник, но плащане до настоящия момент не е направено. Поради неплащане в срок ответникът дължи и обезщетение за забава в размер от 430,10 лева, за периода от 13.10.2017г. до 29.01.2018г. върху сумата в размер на 14 176,80 лева, представляваща задължение по фактура № ***/30.08.2017г. Претендират се разноските по делото, както и тези, направени за обезпечаване на бъдещия иск по ч.гр.д.№ 267/2018г. по описа на Районен съд – Д. и за налагане на допуснатата обезпечителна мярка по изп. дело № 2019/2018г. по описа на Съдебно – изпълнителната служба при Районен съд - Д..

Ответникът не представя отговор. В съдебно заседание не взема участие.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Договорът за изработка е уреден в разпоредбите на чл. 258 и сл. от ЗЗД. Страните по делото са търговци, поради което приложение намират и разпоредбите на Търговския закон.

Твърденията в исковата молба са за сключен между страните договор за изработка на ишлеме срещу възнаграждение, за пълно изпълнение на задължението по този договор от ищеца, за приемане на извършената работа от ответника и неизпълнение на задължението му по заплащане на уговореното възнаграждение.

Доказателствата по делото установяват обосноваващите исковете фактически обстоятелства.

Представен е писмен договор и анекс към него, които доказват възникналото облигационно отношение с посоченото от ищеца съдържание. Приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза установява, че фактура № 1149/30.08.2017г. е включена в Дневника за продажби на ищцовото дружество за месец август 2017г., както и в Дневника за покупки на ответното дружество за същия период. Ответникът е ползвал данъчен кредит по фактурата. Стойността на сделката – 11814 лева, е отразена в счетоводна сметка 602 – „Разходи за външни услуги“ като услуга от подизпълнител. Счетоводствата на двамата търговци са водени редовно. За периода от 13.10.2017г. до 29.01.2018г. обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главното парично задължение възлиза на 430,07 лева.  

От договора за изработка възникват права и задължения и за двете страни. Основните задължения на изпълнителя са да изработи нещо съгласно поръчка в срок, без отклонения от нея и то така, че то да бъде годно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение и да предаде изработеното на поръчващия, а основните задължения на поръчващия са: да даде на изпълнителя необходимото съдействие за изпълнение на работата, да приеме изработената съобразно договора работа и да плати възнаграждение за приетата работа. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът, като изпълнител, следва да докаже, че е извършил и предал работата, за която се търси заплащане, а възложителят, че е платил цената. По делото не се спори, че не е налице плащане от страна на ответника. Съгласно чл. 264 ал. 1 от ЗЗД възложителят е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на извършената работа следователно е не само право, но и задължение на поръчващия и обхваща по същината си два момента: фактическото получаване на изработеното от поръчващия и признанието, че изработеното съответства на поръчаното. Приемане има само, когато реалното получаване на изработеното се придружава от изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразена с договора. То съставлява не само фактическо действие на поръчващия, но и одобряване на работата. Разпоредбата на чл. 264, ал. 2 от ЗЗД задължава поръчващия при приемането на работата да я прегледа и да направи всички възражения, защото ако те не се направят, работата се счита приета, съгласно оборимата презумпция на чл. 264, ал. 3 от ЗЗД. Следователно по настоящото дело, предвид липсата на възражения и доказателства в тази насока, работата следва да се счита приета, предвид счетоводното отразяване и ползването на данъчен кредит от страна на възложителя по сделката. За предаването, по твърдение на ищеца, документи не са съставени, като изделията са превози с транспорт на възложителя. Показанията на свидетеля Димитър С. установяват факта на приемането на изработеното без забележки, наред с включването на стойността на сделката като разход за външни услуги от ответника. По силата на чл. 266, ал. 1 от ЗЗД с приемането на работата за поръчващия възниква задължението да заплати възнаграждение. Ответникът не е представил доказателства, от които да се установява, че същият е изпълнил реално поетото от него с договорите задължение. Това обстоятелство подлежи на пряко и пълно доказване в процеса, а последното е в тежест на ответника, съобразно разпоредбата на чл. 127 от ГПК.

Съставената от ищеца фактура, надлежно отразена във водените от него счетоводни книги, е изпратена и доставена на ответника по електронен път на дата 05.09.2017г. Съгласно чл. 7, ал. 2 от договора, възложителят се е задължил в срок от 25 работни дни след експедицията на съответната поръчка /по анекс/ и получаване на оригинална фактура, да преведе по сметка на „*** договорената сума, ако не са изрично договорени други срокове за разплащане, конкретизиране в анекс към съответната поръчка. На 13.10.2017г. е настъпил падежът на задължението, доколкото друг срок за плащане не е уговорен в анекса. От този ден длъжникът е в забава и дължи обезщетение за вредите от неточното си във времето изпълнение в  размера, установен от вещото лице.

Предявените обективно съединени искове, черпещи правно основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са основателни. Между страните по делото е възникнало валидно облигационно отношение въз основа договор за изработка по чл. 258 и сл. от ЗЗД. Възложителят е приел извършената от изпълнителя работа, поради което и на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за него е възникнало задължението да заплати уговореното възнаграждение. Налице е пълно неизпълнение от страна на възложителя, поради което същият следва да бъде осъден да престира реално основното си договорно задължение. В този смисъл главният иск е основателен и доказан, и следва да бъде уважен в пълен размер, така както е предявен – за сумата от 14 176,80 лева. По аргумент от чл. 266, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 84, ал. 1 от ЗЗД и чл. 7, ал. 2 от договора, възложителят дължи обезщетение за вредите от неточното си във времето изпълнение, изчислено по размер от законната лихва, за времето от 13.10.2017г. до 29.01.2018г., което възлиза на 430,07 лева. С оглед заключението на вещото лице предявеният иск в размер от 430,10 лева е основателен и доказан до размера от 430,07 лева.

В резултат от изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 2 472,06 лева, съразмерно на уважената част от исковата, в т.ч. разноските по настоящото дело, както и тези, направени в производството по допускане на обезпечение на иска в производството по налагане на обезпечителната мярка.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш    И   :

          

ОСЪЖДА „И.М.М." АД, ЕИК ***, град ***, да заплати на "***, град Д., ул. **, следните суми:

- сумата от 14 176,80 лева с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение по договор за изработка от 20.07.2017г., съгласно фактура № ***/30.08.2017г., ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба – 30.01.2018г., до окончателното изплащане;

- сумата от 430,07 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на сумата от 14 176,80 лева за периода от 13.10.2017г. до 29.01.2018г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата на 430,07 лева до претендираните 430,10 лева.

ОСЪЖДА „И.М.М." АД, ЕИК **, град ***, да заплати на "*** разноски в размер на 2 472,06 лева, съразмерно на уважената част от исковата, в т.ч. разноските по настоящото дело, както и тези, направени в производството по допускане на обезпечение на иска в производството по налагане на обезпечителната мярка.

Присъдените суми ответникът може да преведе по следната банкова сметка ***: ***

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Д.кия окръжен съд.                               

                                                                       

                                                                                СЪДИЯ :