Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Добрич 19.04.2018г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

Добричкият районен съд,  наказателна колегия-ХVІІ състав, в публичното заседание на  двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Председател : Ромео Симеонов

 

 

При участието на секретаря Теодора Димова , разгледа докладваното от Съдията НАХД № 157 по описа на Добричкия районен съд за 2018г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И.С.И. ***-263 от 28.12.2017г., издадено от Министъра на земеделието,храните и горите с което на И.С.И. за нарушение по чл.2 ал.1  от Закона за опазване на земеделските земи и чл.3 ал.2 изр.1 ат Правилника за прилагане на Закона за опазване наземеделските земи   и на осн. чл.33 ал.1 от ЗАНН вр.чл.41 ал.2 вр. чл.44 ал.2 от ЗОЗЗ  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. В жалбата се сочи,че атакуваното НП е постановено при нарушение на материално-правните норми и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

В съдебно заседание жалбоподателя-редовно призован,не се явява, представлява се от адв.В. Г. и изръзява становище за незаконосъобразностна издаденото НП,като моли съда за отмяната му.

 Въззиваемата страна-редовно призована, се представлява от  гл. юрисконсулт М. Д. ,която изразява становище за законосъобразност на издаденото НП и моли съда за потвърждаване на атакуваното НП.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения.

 АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, в присъствието на двама свидетели,съдържа реквизитите по чл.42 от ЗАНН и му е надлежно връчен. НП е издадено в рамките на преклузивния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН , от компетентния административнонаказзващ орган.

От събраните по делото гласни доказателства от се установи,че нарушителя   е депозирал писмени възражения в законоустановения преклузивен срок относно фактите по нарушението,които са обсъдени от АНО.

В хода на производството, съдът събра следния доказателствен материал: : Жалба от И.С.И. с рег.№ 936/12.01.2018г; Наказателно постановление № НП – 263/28.12.2017г., издадено от Министъра на земеделието, храните и водите /заверено копие/; Придружително писмо изх.№ 91-23/04.01.2018г. /заверено копие/; Доклад от Вергиния Кръстева – Заместник-министър на земеделието, храните и горите относно проект на наказателно постановление /заверено копие/; Придружително писмо до Директора на Дирекция „Поземлени отношения и комасация” МЗХГ София с изх.№ РД – 05-712/21.11.2017г. /заверено копие/; Заявление от И.С.И. с вх.№ РД-05-712/28.09.2017г. /копие/; Възражение от И.С.И. с вх.рег.№ РД-05-712/01.11.2017 г. /копие/; Акт за установяване на административно нарушение № 26/24.10.2017 г. /заверено копие/; Писмо изх.№ АС – 939/14.09.2017г. /копие/; Писмо изх. № 944-00-522Н1/28.09.2017г. /копие/; Мотивиращо предложение от И.С.И. от 24.08.2017г. /копие/; Констативен протокол от 17.08.2017г. /копие/; Заповед № 829/12.07.2017г. /копие/; Писмо от Община гр. Добрич с рег. № 94И-00-18/04.07.2017г. /копие/; Писмо изх. № АД – 939/06.06.2017г. от Министерство на земеделието, храните и горите Дирекция „Поземлени отношения и комасация” /копие/; Заявление от И.С.И. от 29.05.2017г. /копие/; Удостоверение изх. № 25-36674/15.05.2017г. от Агенция по геодезия, картография и кадастър /копие/; Скица на поземлен имот № 15-220543-15.05.2017г. /копие/; Удостоверение за поливност изх.№ 203/17.03.2017г. от Напоителни системи ЕАД /копие/; Акт № АР – 35-12 за категоризация на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение от 23.05.2017г. /копие/; Писмо изх.№ 1622/1/ от 30.03.2017г. от Регионална инспекция по околната среда и водите – Варна /копие/; Проект за подробен устройствен план – план за застрояване /ПУП ПЗ/ за ПИ 72624.900.47 в м. „А*” в землището на гр. Д*, фаза: окончателен проект /копие/; Представените в днешно съдебно заседание от процесуалния представител на въззиваемата страна във вид на заверени копия: Заповед № РД46-1129/15.09.2008г. и Заповед № РД46-828/07.12.2009г.,разпити на свидетелите З.Г.Ч.-актосъставител ,К.Т.Д. и В.И.О.-свидетели при съставяне на АУАН.

 

Въз основа на така събрания доказателствен материал, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Поземлен имот-лозе от 550кв.м. в местността „Лозя Алмалии” представляващимот №72624.900.47 по плана на Община Добрич е бил собственост на И. К. П..С Разрешение за стоеж№187/27.04.1990г. на Комисия ТСУС при Изпълнителен комитет на Общински народен съвет гр.Толбухин на И. К. П. му издадено разрешително за строеж,придружен обяснителна записка и скица/л.41-43/ и постройката е изградена.

На 29.08.2016г. имота е закупен от жалбоподателя И.С.И./н.а. л.39/ ведно с построената вече вилна сграда със застроена площ от 29кв.м.

Жалбоподателят е предприел действия за издаване на разрешение за промяна на предназначение на имота,като е представил необходимите документипред МЗХГ.във връзка с получената от МЗХГ преписка за промяната на предназначението на имота е съставен АУАН№26/24.10.2017г. /л.13/ въз основа на кйто е издадено атакуваното НП .

В АУАН и издаденото въз основа на него НП О е указано,че към 28.09.2017г. И.С.И. използва земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението и,като към 27.04.1990г. е извършено строителство на обект,съгласно разрешение за строеж №187/27.04.1990г.:”вилна сграда-еднофамилна” със застроена площ 29кв.м. в имот с идентификатор 72624.900.47 по КККР в землището на гр.Добрич,населено място от първа категория по ЗАТУРБ община Добрич,върху 0.618дка земеделска земя,65 бонитетен бал и четвърта категрия,неполивна,собственост на И.С.И. съгласно изискванията на ЗОЗЗ.

Нарушението е установено на 24.10.2017г.

По отношение на приложимия материален закон, съдът съобрази следното:

Посочените по-горе законови разпоредби ясно определят, че строителство върху земеделска земя е допустимо след успешно проведена процедура по промяна на предназначението на земеделската земя.Разпоредбата на чл. 2, ал.4 от ЗОЗЗ обаче предвижда възможност за осъществяване на строителство в земеделска земя и без промяна на нейното предназначение, но при условия и ред, определени в наредба.Според чл. 2, ал.1, т.1 от Наредба № 19 от 25.10.2012 год., без промяна на предназначението на земеделските земи в тях се разрешава застрояване с обекти, свързано с ползването им, чиито функции са съвместими с предназначението на земята, като при имоти с площ до 10 дка/какъвто е процесния/ е допустимо строителство на едноетажни селскостопански постройки за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар, в това число и помещение за обитаване в тях.

            Безспорно е, а и не се спори, че настоящия кслучай, в процесния поземлен имот е било осъществено строителство.В настоящия случай обаче строителството в посочения по-горе поземлен имот е било извършено след издадено разрешително отсъответния орган.Издадено е било и съответно разрешение за строеж от Комисия ТСУС при Изпълнителен комитет на Общински народен съвет гр.Толбухин .

Съдът следва да отбележи, че в Наредба № 19/2012 г. не се съдържат изисквания за вида на конструкцията.Критерий за преценка дали сградата е свързана с обслужването на земята или не е не може да бъдат конструктивните елементи.

Така направеното описание в акта не съответства на законовото изискване за описание на нарушението, което следва да включва посочване на елементите на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. На практика, в акта липсва описание на конкретно установените факти и обстоятелства, на точното действие или бездействие от страна на нарушителя. В случая, контролните органи е следвало да опишат как, по какъв начин жалбоподателят е използвал земеделската земя за неземеделски нужди, както и в какво се изразяват тези неземеделски нужди.

Липсата на пълно, ясно и точно описание на нарушението в акта, включващо всички фактически признаци на нарушения състав от обективна страна опорочава последния, доколкото нарушава законово изискване за наличие на съществени реквизити, възпрепятства лицето, срещу което актът е съставен да упражни правото си да възрази и да упражни правото си на защита, тъй като една от функциите на акта за установяване на административно нарушение е обвинителната /В тази насока е и Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т.н.д. № 2/2002 г., ОСНК, докладчик зам. - председателят на ВКС Румен Ненков/.

Така описаната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя.

Следва да се установи и фактът явява ли се И. С. И. субект на нарушението, за което е наказан.

В настоящия случай на първо място следва да се отбележи, че липсват каквито и да са доказателства, удостоверяващи, че именно санкционираното лице е извършило вмененото нарушение. Напротив, установено е, че строителството, с което администрацията е приела, че се осъществява състава на нарушението, е било осъществено от друго лице, при това по време, когато жалбоподателят не е бил собственик на имота.

Както вече бе посочено, жалбоподателят  е наказан именно за извършеното строителство, но не и за това, че е използвал земеделската земя за неземеделски нужди, без разрешение за промяна на предназначението й, поради което, същият би могъл да носи наказателна отговорност, но само при положение, че и към датата на строителството е бил собственик на имота, така както повелява § 2, ал. 2 във вр.  с ал. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗОЗЗ.

В НП като дата на извършване на нарушението е посочена датата на подаване на документите за смяната на предназначението на имота-28.09.2017г., но все пак от доказателствата по делото се установява, че строежът е осъществен през далечната 1990 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Относно давността за погасяване на административнонаказателното преследване ЗАНН не съдържа разпоредби, поради което следва да намерят приложение съответните текстове на чл. 80 и 81 от НК. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 112 от 16.ХІІ.1982 г. по н.д. № 96/82 г., ОСНК, докладчик член-съдията Господин Господинов, съгласно което, институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване – чл. 81 от НК, се прилагат и за давността по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания. В тази насока е и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на Върховния административен съд на Република България – ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАК, видно от което, сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания са давностни, като разпоредбата на чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.

В светлината на гореизложеното и съгласно чл. 81, ал. 3 от НК във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, в редакцията, действала към момента на извършване на нарушението, която се явява по-благоприятна и като такава следва да намери приложение, съгласно принципа прокламиран в чл. 2, ал. 2 от НК, всяко едно административнонаказателно преследване се погасява с изтичането на срок от три години от извършване на нарушението, независимо от спирането или прекъсването на давността и независимо от субекта на административнонаказателната отговорност.

В настоящия случай, нарушението е извършено през 1990 г., като от тази година, до настоящия момент е изтекъл визирания в закона давностен срок, в който административните органи са бездействали и това е довело до погасяване на административнонаказателното преследване по давност.

С оглед изложеното, съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 81, ал. 3 от НК във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 2, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН, тъй като изтеклата давност се явява обстоятелство, което изключва административнонаказателната отговорност и правомощието на Държавата да възбуди и води срещу дееца административнонаказателен процес.

Изтичането на посочения давностен срок от три години по чл. 81, ал. 3 от НК във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК има за последица погасяване на административнонаказателната отговорност на наказаното лице, което е и основание за отмяна на наказателното постановление.

При определяне на правната квалификация на вмененото нарушение, наказващият орган не се е съобразил с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, като с оглед извършване на нарушението през 1990 г., същото неправилно е било квалифицирано по нормативни актове, които не са били в сила по време на извършването му, тъй като ЗОЗЗ е приет и обнародван с ДВ, бр. 35 от 24.04.1996 г., а ППЗОЗЗ е приет с ПМС № 240 от 24.09.1996 г., обн. ДВ, бр. 84 от 4.10.1996 г. В настоящия случай, наказващият орган, съобразно правомощията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, не е отчел допуснатите от актосъставителя  процесуални нарушения, а е пристъпил към издаване на НП, допускайки не само същите, но и нови нарушения, което представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

С оглед изложеното, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН

 

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ОТМЕНЯ НП  №НП-263 от 28.12.2017г., издадено от Министъра на земеделието,храните и горите с което на И.С.И. за нарушение по чл.2 ал.1  от Закона за опазване на земеделските земи и чл.3 ал.2 изр.1 ат Правилника за прилагане на Закона за опазване наземеделските земи   и на осн. чл.33 ал.1 от ЗАНН вр.чл.41 ал.2 вр. чл.44 ал.2 от ЗОЗЗ  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПрК пред Добрички административен  съд в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

                                                                                     Районен съдия:

                                                                                                            /Р.Симеонов /