Д О Б Р И Ч К И    Р А Й О Н Е Н  С Ъ Д       

 

Р Е Ш Е Н И Е

№……………..

гр.Добрич, 14.02.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Добрички районен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на

осми февруари две хиляди и осемнадесета година,в състав:    

                      Съдия - Веселин Стефанов Монов  

                   при  участието на съдебен  секретар Теодора Димова,

 разгледа  А.Н.Д.№1455 по описа на ДРС за 2017 г.

 

          Производството е по реда на чл.59,ал.І във вр. с чл.63,ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба на Н.А.С. ***, с ЕГН ********** срещу наказателно постановление №17-0851-001872 от дата 06.10.2017 година на Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – гр.Добрич.

С атакуваното наказателно постановление за извършени административни нарушения на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, чл.6,т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени следните административни наказания:

1/За нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на осн.чл.175, ал.1,т.1 от ЗДвП са наложени наказание „глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец.

2/ За нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП на основание чл.183,ал.5,т.1 от ЗДвП е наложено адм.наказание  „глоба” в размер на 100/ сто/ лева.

3/За нарушение на чл.100,ал.1, т.1 от ЗДвП на осн.чл.183, ал.1, т.1, пр.2-ро от ЗДвП е наложено адм.наказание „глоба” в размер на 10 / десет/ лева.

С депозираната пред съда жалба се моли за отмяна изцяло на атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и немотивирано. В съдебно заседание защитникът – адв.К.И. *** поддържа искането за отмяна на наказателното постановление, за което приема, че е издадено при  неизяснена фактическа обстановка, без да са съобразени определени факти, имащи съществено правно значение за предмета на спора. Счита, че с поведението си жалбоподателят не е осъществил вменените му във вина адм. нарушения , описани в пункт първи и втори на НП. По отношение на описаното в пункт трети на НП адм. нарушение /чл.100,ал.1, т.1 от ЗДвП/ приема, че съставлява „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН, което не е съобразено от наказващия орган, поради което неправилно е приложен материалния закон. 

            Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява от процесуален представител. Изложено е бланкетно становище, с което се моли съдът да остави жалбата без уважение и потвърди изцяло наказателното постановление.

          След като подложи на анализ и преценка събраните по делото доказателства, съобразно обхвата и пределите на въззивната проверка по чл.314, ал.1 от НПК, настоящият съдебен състав намери за установено следното от фактическа страна:     

           На 08.09.2017 година, около 11.30 часа жалбоподателят Н.А.С. управлявал товарен автомобил „Мерцедес 412 Спринтер” в посока на кръстовището на ул.”Отец Паисий” и бул.”Добруджа” , който бил без поставени табели с регистрационен номер на определените за това места. В същото време, в срещуположна посока на автомобила на дееца, се движел патрулен автомобил на Първо РУ на МВР-Добрич. В него се намирали свидетелите Д.Х.Ж. и С.Х.М., които изпълнявали редовно дежурство по наряд. Длъжностните лица веднага забелязали, че движещият се товарен автомобил „Мерцедес” няма поставени рег.номера на определените за целта места, което ги мотивирало веднага да последват да обърнат посоката на движение и последват нарушителя. Преди обаче, същият да бъде застигнат от патрулния автомобил, длъжностните лица установили поредно нарушение от страна на водача, който преминал при светещ червен светлинен сигнал на светофарната уредба, регулираща движението на кръстовището на ул.”Отец Паисий” и бул.”Добруджа”, завивавайки надясно по булеварда, след което продължил в посока на СПП-КАТ. Констатираните нарушения принудили служителите на МВР да последват автомобила на жалбоподателя със подаден светлинен и звуков сигнал. Същият е спрян за проверка в близост до сградата на международния колеж- Добрич. При извършената на място проверка на документите на жалбоподателя е констатирано и друго нарушение. Водачът не могъл да представи КТ към СУМПС пред проверяващите органи.

          Във връзка с констатираните нарушения свидетелите Д.Х.Ж. и С.Х.М. поискали да им се окаже съдействие от дежурен служител на СПП, след което на местонарушението се отзовал св.Я.К.П.. Последният съобразил изложените обстоятелства, отнасящи се за констатираните от свидетелите Ж. и М. нарушения, които в качеството на очевидци, пряко и непосредствено били възприети от тях. Св.П. констатирал факта, че водачът не може да представи КТ към СУМПС, за което бил уведомен преди това от св.Ж. и св.М.

След като съобразил изложените обстоятелства по нарушенията, св.Я.К.П., в качеството на дл.лице,  притежаващо съответните властнически правомощия съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №477957/08.09.2017 година, с който привлякъл отговорността на жалбоподателя за извършени нарушения по 140,ал.1 от ЗДвП,  чл.6,т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. При предявяването на АУАН за запознаване с неговото съдържание жалбоподателял вписал, че има възражения във връзка с вмененените му във вина адм.нарушения, но без да ги излага.

Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от безпротиворечивите и еднопосочни показания на актосъставителя Я.П. и св.Д.Ж. и  С.М. /очевидеци при установяване на нарушенията, присъствали и при съставяне на АУАН/, както и приобщените по надлежния процесуален ред писмени доказателства.

Въз основа на АУАН и в законоустановения срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН на 06.10.2017 година наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление №17-0851-001872, с което ангажирал административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за извършени нарушения по 140, ал.1 от ЗДвП, чл.6, т.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП . Обективираната в АУАН фактическа обстановка на адм.нарушения е отразена изцяло и в поднадзорното наказателно постановление.

 В законоустановеният преклузивен срок по чл.59,ал.2 от ЗАНН жалбоподателят в качеството на легитимирана страна с правен интерес оспорва законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление, при което жалбата му се явява процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, съдът я намира за частично основателна, единствено по отношение размера на наказанието „глоба” наложеното на осн.чл.175,ал.1,т.-1 от ЗДвП.

/ За нарушението по чл.140,ал.1 от ЗДвП/

 Съдът споделя изцяло като правилни и законосъобразни действията на наказващия орган по привличане отговорността на жалбоподателя на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, с оглед наличието на безспорно осъществен състав на административно нарушение по текста на чл.140, ал.1 от ЗДвП. От легалния прочит на цитираната разпоредба от ЗДвП е видно, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В хода на проведеното съдебно следствие бе установено по категоричен и несъмнен начин, че на посочената дата и час в НП /респ.08.09.2017 година, около 11.30/ жалбоподателят е управлявал въпросния товарен автомобил „Мерцедес 412 Спринтер” по път, отворен за обществено ползване /респ.в гр.Добрич, в посока на кръстовището на ул.”Отец Паисий” и бул.”Добруджа”/,като към този момент посоченото МПС е било без поставени табели с регистрационни номера на определините за това места. За обстоятелството, че горепосоченото МПС се е движило по път, отворен за обществено ползване без поставени регистрационни табели на определените за това места, съдим от безпротиворечивите и еднопосочни показания на свидетелите С.М. и Д.Ж., възприели пряко нарушението. Впрочем, по отношение на това релевантно за предмета на спора обстоятелствоне се спори от страна на защитата. Лансира се обаче защитна теза, че макар и да е имало поставени регистрационни табели на определените за целта места, неправилно жалбоподателят е бил привлечен към административнонаказателна отговорност, доколкото въпросните рег.табели са били в купето на МПС, което обстоятелство е възприето от проверяващите органи и е установено в хода на съд.следствие. Съдът не споделя изложените правни аргументи, които намира за неприемливи и несъстоятелни. Обстоятелството, че регистрационните табели са се намирали в купето на автомобила, не води до отпадане на административнонаказателната отговорност на водача. Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по който текст е привлечен да отговаря жалбоподателят ясно очертава въздигнатите в  кумулативна даденост изисквания към МПС и ремаркета, движещи се по отворените за обществено ползване пътища: Същите следва да са регистрирани и с табели с регистрационнен номер, които да са поставени на определените за това места.   За спазването на това изключително важно нормативно изискване, съдим от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. /в редакцията на Закона на  ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г.), с който подзаконов нормативен акт законодателят  урежда начина на регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В разпоредбата на чл.10,ал.5 от Наредбата е указано ясно, че табелите с регистрационен номер се закрепват отпред и отзад (или само отзад) перпендикулярно на средното надлъжно сечение на превозното средство, а когато това е невъзможно - в лявата част, така че да се осигури тяхната видимост и осветеност нощно време. Очевидно е, че в разглеждания случай, след като е управлявал МПС- товарен автомобил „Мерцедес , модел Спринтер” без поставени регистрационни номера на определените за това места, жалбоподателят виновно е нарушил разпоредбата на чл.140,ал.1 от ЗДвП, за което правилно е санкциониран от наказващия орган.

За разглежданото административно нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя на основание чл.175,ал.1,т.1 от ЗДвП наказващият орган е наложил две административни наказания – „глоба” в размер на 150 лева и „лишаване от правото да управлява МПС” за срок от един месец. Определено в самия законов минимум наказанието „лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец, съдът намира за съответно на ниската степен на обществена опасност на дееца,нали„ните счекчаващи обстоятелства и подбудите, при които е извършено нарушението  /по закон наказанието е „лишавано от право да управлява МПС” за срок от 1 до 6  месеца/. Относно наложеното наказание „глоба” в размер на 150 лева съдът приема, че същото се явява несправедливо завишено и несъответно на степента на обществена опасност на дееца и самата проява. Още повече, че няма логично обяснение - защо наказанието „лишаване от право да управлява е определено в законовия минимум, а наказанието „глоба” е индивидуализирано над средния размер, към максимума! По изложените съображения, съдът приема, че наказанието „глоба” също следва да се намали, като се определи в законовия минимум - 50 лева. Макар и да са определени в минимален размер посочените наказания, съдът счита, че те ще способстват за превъзпитаването и поправянето на нарушителя, а едновременно с това, ще се въдейства и възпиталетно по отношение на останалите граждани - в каквато насока са целите на  чл.12 от ЗАНН.

 / За нарушението на чл.6,т.1 от ЗДвП/

 С разпоредбата на чл.6,т.1 от ЗДвП е видно, че към участниците в движението е въздигнато изискване, да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. От събраните в съдебното следствие гласни доказателства – показанията на св.Д.Ж. и  С.М., съдим по безпротиворечив и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му във вина адм. нарушение по чл.6,т.1 от ЗДвП, след като е преминал с управлявания от него товарен автомобил при светещ червен светлинен сигнал на светофарната уредба, регулираща движението на кръстовището на ул.”Отец Паисий” и бул.”Добруджа”. Направил е завой на надясно и е продължил движението си по булеварда. Лансираната защитна теза, че в случая водачът е преминал леко светофарната уредба, за да даде по този начин  „предимство” на идващия зад него патрулен автомобил, са изцяло несъстоятелни и недостоверни. Тази теза се компрометира изцяло от от безпротиворечивите показания на св.Ж. и св.М., които пред съда заявиха недвусмислено, че нито са подавали светлинен или звуком сигнал, за  да преминат напред с партлуния автомобил, нито водачът им е давал някакво предимство. Напротив. Изчаквали са след жалбоподателя на светофарната уредба и пряко са възприели  виновното поведение на жалбоподателя , който без да съобрази светещия червен светлинен сигнал, е преминал и е продължил движението си напред по булевард „Добрудожа”. От изложеното следва, че при наличието на безспорно установено нарушение и липсата на спорни и неизяснени обстоятелства по преписката, наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на въззивника за извършено адм.нарушение по чл.6,т.1 от ЗДвП.

За процесното административно нарушение по чл.6,т.1 от ЗДвП на правилно и законосъобразно наказващият орган е приложил относимата санкционна норма, като на основание чл.183,ал.5,т.1 от ЗДвП е наложил адм.наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева. Размерът на наказанието е конкретно определен от законодателя и по тази причина не може да се подлага на коментар.

/ За нарушението по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП /

С атакуваното НП за извършено адм. нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че не е носил контролния талон към СУМПС на жалбоподателя на осн.чл.183, ал.1, т.1, пр.2-ро от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 10 /десет/ лева. Ангажирането на отговорността на жалбоподателя по този текст от ЗДвП се явява правилно и законосъобразно, доколкото се касае за безспорно установено адм. нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, за което не се води спор то страните. Съгласно текста на цитираната разпоредба от ЗДвП, на водачът на моторно превозно средство е вменено в задължение да носи конкретен набор от документи, включително свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. С неизпълнение на посоченото задължение от жалбоподателя, наказващият орган правилно е приложил относимата санкционна норма, като  на осн.чл.183, ал.1, т.1, пр.2-ро от ЗДвП е наложил на водача адм.наказание „глоба” в размер на 10 /десет/ лева. Размерът на наказанието е конкретно определен от законодателя и по тази причина не може да се подлага на коментар.

Относно претенциите на защитата в насока, че адм.нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, за което е санкциониран жалбоподателят съставлява „маловажен случай”, поради което неправилно е приложен материалния закон от наказващия орган. Тези правни аргументи съдът отхвърля като неприемливи и несъстоятелни, доколкото самото нарушение не покрива белезите на „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обичайните нарушения от този вид. По своята правна природа нарушението е „формално” и за съставомерността му съдим не от настъпване на конкретен вредоносен резултат, а от това, дали с деянието си деецът е осъществил всички обективни и суб. признаци на състава, посочени от законодателя. Имайки предвид ниската степен на обществена опасност на този род нарушения, законодателят с право е определил и изключително нисък размер на административното наказание. Обстоятелството, че контролният талон към СУМПС е бил представен в СПП-КАТ, заедно със подаденото от водача заявление за първоначална регистрация  на МПС / по арг. от Заявление с рег.№ 017М264 от дата 05.09.2017 година на л.31/, не оневинява извършителя и не налага извод за  това, че нарушението съставлява „маловажен случай”. Ето защо, съдът изцяло отхвърля доводите на защитата в тази насока.

 Съдът приема, че така определени по размер административните наказания наложени на дееца, ще способстват за постигане на заложените в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН цели, респ. постигане на”специалната” и „генерална” превенции на Закона.

При извършената служебна проверка на НП и АУАН, съдът констатира, че тези актове са издадени от длъжностни лица, в кръга на делегираните им властнически правомощия /за наказващия орган по арг. от Заповед МЗ-№8121з-952/20.07.2017 година на Министъра на МВР/. При издаване на НП и съставяне на АУАН  са спазени всички срокове и процедури, изискуеми от разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Залегналите в НП административни нарушения са конкретизирани в степен, позволяваща на нарушителя да разбере за какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Липсват нарушения от материално правен и процесуален характер, доколкото в НП са посочени конкретно нарушените материално-правни норми, датата и мястото на извършване на процесните нарушения, както и други релевантни за предмета на спора фактически обстоятелства. По изложените съображения, съдът счита, че  в случая няма допуснати съществени нарушения от материалноправен и процесуален характер, които да водят до ограничаване на правото на защита на санкционирания субект и да го поставят в обективна невъзможност да се защити, и развие защитната си теза в пълен обем.

Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

И З М Е Н Я В А наказателно постановление №17-0851-001872 от дата 06.10.2017 година на Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – гр.Добрич, с което за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата на основание чл.175, ал.1,т.1 от Закона за движението по пътищата на Н.А.С. ***,ЕГН:**********  са наложени административни наказания - глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и адм.наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един / месец, като н а м а л я в а  размера на наказанието „глоба”  на 50 /петдесет/ лева и потвърждава наказанието „лишаване от правото да управлява МПС” за срок от 1 / един / месец.

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А  наказателното постановление в останалата му част, с което за извършено нарушение по чл.6,т.1 от Закона за движението по пътищата на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено адм.наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева, както и за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата на осн.чл.183, ал.1, т.1, пр.2-ро от ЗДвП е наложено адм.наказание „глоба” в размер на 10 /десет/ лева.

Потвърждава нак.постановление в частта, с която на основание Наредба № N Із-2539 на МВР на водача са отнети общо 8 контролни точки.

          Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от уведомяването на страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс.

 

                                                                                              Съдия :