Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ______

 

 

 

гр.Добрич 26

26.02. 2018г.

 

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

 

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, XVII-ти състав, в публично заседание, проведено на 31.01.2018г., в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛРОМЕО СИМЕОНОВ

 

 

 и при участието на секретаря Теодора Димова, след като разгледа докладваното от съдията АНД  № 1381 по описа на ДРС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С.С.Й. с ЕГН ********** и адрес: *** срещу Наказателно постановление(НП) № 16-0851-002080 от 10.11.2016г., издадено от Ж. Й. М., на длъжност „Началник сектор“ към Областна дирекция(ОД) на МВР-Добрич, Сектор „Пътна полиция“(СПП), упълномощен с МЗ-№ 8121з-748/24.06.2015г., въз основа на Акт за съставяне на административно нарушение(АУАН) № 2080 от 14.10.2016г., с което на жалбоподателя се налага административно наказание за административно нарушение  на чл.21 ал.1 и на осн. чл.182 ал.1 т.6  от Закон за движение по пътищата(ЗДвП)-административно наказание „глоба“, в размер на 350 /триста и петдесет/лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

В жалбата,подадена от С.Й. чрез адв. А.А.,  се оспорва изцяло извършването на нарушението и се иска отмяна на НП.

Въззиваемата страна, ОД на МВР-СПП не се представлява и не взима отношение по жалбата.

В хода на производството, съдът събра следния доказателствен материал: жалба от С.С.Й. с рег.№851002-114/05.10.2017г.,Наказателно Постановление №16-0851-002080/10.16.2016г.,АУАН №2080/14.10.2016г.,Справка за нарушител/водач/,Заверено копие от протокол №7-16-16 от проверката на мобилна система за видеоконтрол „TRF-1M”,разпити на свидетелите Г.Л. Д.-актосъставител и Д.Ж.Д.-свидетел при съставяне на АУАН и констатиране на нарушението.

Въз основа на така събрания доказателствен материал, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 14.10.2916г. около 14.52ч. в гр.Добрич на бул.”Добруджа” в посока гр.Силистрра до бензиностанция на Пътно строителство в кв.”Рилци” жалбоподателят управлява л.а.”БМВ 316 И” с рег.№******със скорост 105/км/ч-наказуема скорост 102км/ч,при максимално разрешена в населено място 50км/ч.Скоростта е измерена и заснета със система за видеоконтрол „TRF-1M” №537 видеоклип №12690.Същият ден,докато св.М.В. е бил заел друга местостоянка за упражняване на контрол върху движението-срещу бензиностанция „Марешки”,водачът е установен да зарежда същия автомобил там.След като уведомил дежурния,след потеглянето св.М. В. спрял автомобила за проверка и попитал жалбоподателя дали той е управлявал автомобила  в посочения в АУАН час.След като получил утвърдителен отговор,актосъставителят поканил нарушителя,показал му заснетия видеоклип и установената скорост и съставил процесния АУАН.

На същата дата е съставен и процесният  АУАН №2080/14.10.2016г./л.6/ от св.М.В., а св.Д. Д. се е подписал като свидетел.Пред служителите нарушителят не е вписал писмени възражения,каквито в законоустановения срок и по предвидения ред не са представени .

Съдът за да установи така посочените факти, направи анализ на всички доказателства, заедно и поотделно. Приема са установено написаното в АУАН, доколкото на същото ЗДвП е придал обвързваща доказателствена сила-арг. чл.189,ал.2, доколкото липсват доказателства, които да установяват противното.

Съдът кредитира изцяло  показанията на свидетелите, ,тъй като потвърждават установената фактическа обстановка  отнасяща се до нарушението описано в АУАН и  НП и са в синхрон с приложените по делото писмени доказателства. Затова и се дава вяра показанията им, с които се и потвърждават констатациите в АУАН. Съдът приема и Справката за нарушенията на жалбоподателя, от СПП към ОД на МВР-гр.Добрич, доколкото същата е издадена от надлежен орган и няма никакви обективни предпоставки, които пораждат съмнение във фактите, които съдържа.

Въз основа на така установената обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице- С.С.Й., на когото е наложено административно наказание с НП. Същото е връчено на 29.09.2017г., удостоверено с подписа на жалбоподателя. Жалбата е подадена, чрез органите на МВР до Районен съд-гр.Добрич на 05.10.2017г., видно от печат за входящ регистрационен номер. Следователно е спазен седемдневния преклузивен срок за атакуване на НП. С оглед направените изводи, жалбата се явява допустима.

След служебна проверка на АУАН, съдът счита че същия е съставен съобразно изискванията на закона. Съставен е от М.И.В., на длъжност мл. автоконтрольор, което който има съответна компетентност да съставя АУАН за нарушения на ЗДвП. Съставен е веднага при констатиране на нарушението, с което без никакво съмнение са спазени и давностните срокове на чл.34 от ЗАНН.

Съдържат се установените от закона-чл.42 ЗАНН реквизити: т.1-актосъставителя е посочил трите си имена и длъжността, която заема, което позволява на съда да определи неговата компетентност; т.2-посочена е дата на съставяне на акта, което позволява да се прецени дали са спазени съответните срокове; т.3, т.4 -описано е коректно датата, часа и мястото където е извършено нарушението, обстоятелствата при извършване на деянието, както и самото нарушение; т.5-посочени са законови разпоредби, които са нарушени за  извършеното нарушение,т.7- акта е подписан от двамата свидетели, които са били на място при установяването на нарушенията и съставяне на акта; т.8- отразени са възражения на нарушителя; т.10- описани са писмените доказателства, които са иззети от актосъставителя.

След служебна проверка на процесното НП, съдът намира следното:

НП е издадено от компетентен орган- Ж. Й. М., на длъжност „Началник сектор“ към ОД на МВР-гр. Добрич, чиято компетентност да съставя НП е възложена от закона-чл.189,ал.2 ЗДвП и упълномощено по надлежен ред. Спазен е срока за издаването му по чл.34,ал.3 ЗАНН.

Съдът констатира, че при издаването на постановлението му не са допуснати нарушения,нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.Жалбоподателят е узнал в какво е обвинен и е използвал в пълна мяра правото си на защита пред съда,където се развива същинското административно-наказателно производство.

Съдът счита, че са спазени останалите изисквания при съставяне на НП по ЗАНН и ЗДвП.

Възлажението на защитата за изтекъл давностен срок са неоснователни и не се приемат от съда.

По същество на нарушението.

Съдът намира,  описаните фактически обстоятелства представляват нарушение на чл.21 ал.1  от ЗДвП. Субект на това нарушение е лице,което притежава правоспособност да управлява МПС,придобита по съответния ред.Това е безспорно и категорично установено чрез приложена по делото Справка за нарушител/водач,от която е видно,че на жалбоподателя  е издадено СУМПС.

 Разпоредбата на чл.21 ал.1 ЗДвП императивно установява допустима скорост в населено място от 50км/ч.

               Видно от доказателствата жалбоподателят е управлявал лекия автомобил със скорост от 105км/ч,като наказуемата скорост след корекцията с допустимото техническо отклонение е 102 км/ч.Следователно от обективна и субективна страна е извършил съответното нарушение и законосъобразно му е наложено административно наказание, на основание чл.182 ал.1 т.6  пр.2 ЗДвП в редакцията на нормата действала към момента на нарушението ДВ бр.10 от 2011г. -за превишаване над 50 km/h - с глоба 350 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.

Размерът на наложената глоба,както и срокът на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС” са нормативно установени и не подлежат на преразглеждане от съда..

Единствената възможност е дееца да се освободи от отговорност по силата чл.28 ЗАНН, която възможност съдът също ще обсъди.

По приложението на чл.28 от ЗАНН. Съдът, счита че не са налице предпоставки за приложението му, с оглед на обстоятелството че на жалбоподателя са налагани изключително голям брой наказания за установени нарушения на ЗДвП. Съдът, отчете че не е налице  маловажен случай, с оглед значимостта на обществените отношения, които защитават правилата на ЗДвП.

 С оглед на това не може да бъде приложен чл.28 ЗАНН.

От преписката е видно, че жалбоподателят  не е депозирал възражения при съставяне на АУАН. С оглед на това, за наказващия орган не са били налице спорни обстоятелства, които да разследва, съгласно чл.52,ал.4 ЗАНН и се е произнесъл съобразно обстоятелствата, които е сметнал за безпротиворечиво установени с АУАН и доказателствата към него.

Съгласно ЗАНН, чл.6-административно нарушение следва да е виновно извършено. Виновно е когато е извършено при форма на вината умисъл или непредпазливост-чл.7,ал.1 ЗАНН. Нарушението,за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя може да бъде извършено единствено при пряк умисъл.

 

По изложените съображения и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът 

 

 

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление Наказателно постановление(НП) № 16-0851-002080 от 10.11.2016г., издадено от Ж. Й. М., на длъжност „Началник сектор“ към Областна дирекция(ОД) на МВР-Добрич, Сектор „Пътна полиция“(СПП), упълномощен с МЗ-№ 8121з-748/24.06.2015г., въз основа на Акт за съставяне на административно нарушение(АУАН) № 2080 от 14.10.2016г., с което на С.С.Й. с ЕГН ********** се налага административно наказание за административно нарушение  на чл.21 ал.1 и на осн. чл.182 ал.1 т.6  от Закон за движение по пътищата(ЗДвП)-административно наказание „глоба“, в размер на 350 /триста и петдесет/лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по  пред Добричкия административен съд в 14 дневен срок от уведомяването на страните. 

                                                                                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                                                                                                                                                                                    /Р.Симеонов /