Д О Б Р И Ч К И  Р А Й О Н Е Н  С Ъ Д         

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

№……………..

гр.Добрич, 27.11.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Добрички районен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:    

                Съдия-Веселин Стефанов Монов                  

   при участието на  съдебен  секретар Мария Атанасова,

 разгледа  н.а.х.д.№1346 по описа на ДРС за 2017г.

 

            Производството е по реда на чл.59, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба на А.Н.К., с ЕГН:********** *** срещу наказателно постановление №15-0851-001463 от дата 10.08.2016 година на Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – гр.Добрич.

            С атакуваното наказателно постановление, за извършено административно нарушение по чл.315, ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ на жалбоподателя на осн.чл.315, ал.2, пр.1-во във вр.с чл.315,ал.1,т.1 от КЗ е наложено административно наказание - „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/  лева за това, че повторно , в едногодишен срок от наказването му по адм. ред с влязло в сила НП  за същия вид нарушение, е управлявал МПС – лек автомобил, във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите.

         С депозираната пред съда жалба се моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. Навеждат се оплаквания за несъстоятелност на обвинителната теза, както и за незаконосъобразно и необосновано ангажиране отговорността на жалбоподателя. Аргументира изложеното становище с факта, че автомобилът към момента на проверката е бил управляван от друго лице, а не от жалбоподателя, поради което последният не следва да бъде носи отговорност за описаното в НП адм.нарушение.

          В съдебното заседание жалбоподателят се представлява от процесуален представител - адв.А.А., който пледира за отмяна на наказателното постановление поради изтичане на предвидената в Закона погасителна давност. Не излага позиция по описаната фактическа обстановка на нарушението и развита обвинителна теза.

            Въззиваемата страна редовно призована за съдебното заседание не се представлява от процесуален представител и не взема становище по жалбата.

            След като подложи на анализ и преценка събраните по делото доказателства, съобразявайки обхвата и пределите на правомощията на въззивната инстанция, очертани в разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, настоящият съдебен състав намери за установено следното от фактическа страна :

           На 11.07.2016 година, около 08.00 часа жалбоподателят А.Н.К. управлявал л.а. марка ”****”, с рег.№ *** по второкласен път №71 в посока от гр.Добрич към с.Бранище.  На КПП „Албена” автомобилът е спрян за рутинна проверка от св.Д.Ж.Д.  и св.Т.Г.Г. /двамата са служители на СПП при ОД на МВР-Добрич/, които по същото време изпълнявали редовно дежурство по наряд, като следели за спазване ЗДвП и ППЗДвП на преминаващите превозни средства по пътния участък. В изпълнение на възложените им задачи служителите на СПП-КАТ изискали в хода на проверката от жалбоподателя да представи съответните документи на автомобил. При проверката е констатирано, че жалбоподателят не може да представи договор от сключена задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите за 2015 година на управлявания лек автомобил ”***”, с рег.№ ***

            Мотивиран изложените фактически обстоятелства за наличието на осъществен състав на адм. нарушение по текста на чл.315, ал.1 от КЗ /отм./ св.Д.Ж.Д., с оглед предоставените му властнически правомощия съставил на място на провинилия се водач Акт за установяване на административно нарушение  /АУАН/ с бл.№ 999189/11.07.2015 година. С акта дл.лице вменило във вина на жалбоподателя, че на горепосочената дата в гр.Добрич същият е управлявал л.а.”****”, с рег.№ ****, който към момента на проверката няма сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”.

При съставянето на акта и неговото предявяване жалбоподателят не е  изложил обяснения или възражения във връзка с вмененото му във вина нарушение, а напротив. Вписал, че няма възражения. Препис от акта му е връчен по надлежния ред и при спазване на процесуалните изисквания на чл.43, ал.1 от ЗАНН.

Описаната и възприета от съда фактическа обстановка на административното нарушение се установява по несъмнен и категоричен начин от показанията на актосъставителя Д.Ж.Д. и св. Т.Г.Г. /очевидец, присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта/, както и от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, приобщени от съда по предвидения процесуален ред.

          Въз основа на така съставения АУАН и в законоустановения срок административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление №15-0851-001463 от 10.08.2015, с което на основание чл.315, ал.2, пр.1 във вр. с чл.315, ал.1, т.1 от КЗ ангажирал административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, като му наложил горепосоченото адм.наказание „глоба”. Описаното нарушение в обстоятелствената част на НП е квалифицирано по чл.315, ал.1 от КЗ, като изрично е посочено, че се явява „повторно” извършено в рамките на една календарна година.

            След издаване на НП са предприети съответни действия по връчването му на жалбоподателя, но същият не е бил открит на посочения адрес: ж.к.”***”, бл.№ ***. Адресът е посетен един единствен път от дл.лице на МВР. Съобразявайки изложените обстоятелства в изготвената докладна записка от 20.02.2017 година на мл.полицейски инспектор при ОД на МВР-Добрич, отнасящи се за невръчване на НП на нарушителя, наказващият орган е приел, че в случая следва да приложи процедурата по чл.58, ал.2 НК. В този смисъл, наказващият орган  е направил отбелязване на НП, с което същото се счита за връчено от деня на отбелязването - 20.02.2017 година.

Настоящият съдебен състав не споделя извода на наказващият орган за недопустимост на жалбата, поради просрочието й, като приема, че изложените съображения в тази насока са неприемливи, доколкото са в противоречие с приложимите нормативни разпоредби. Отбелязването на наказателното постановление, че са налице условията на ч.58, ал.2 от ЗАНН е в противоречие с материалния закон по следните съображения:

Съгласно  чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. За административнонаказващият орган лежи задълженито да докаже, че са спазени всички законови изисквания, като направи отбелязване на тези обстоятелства върху наказателното постановление. Направеното отбелязване върху съдържанието на НП обаче, не е в съгласие с нормативните изисквания на Закона за приложение на  чл.58, ал. 2 от ЗАНН. Липсват безспорни доказателства, от които да заключим, че нарушителят е бил издирван и то не еднократно за връчване на НП и същевременно е налице незнание за новия му адрес. Така например, в докладната записка, на която се позовава наказващият орган за прилагане на коментираната разпоредба от ЗАНН е посочено единствено това, че след проведен разговор с лице от съседен апартамент на име „Руска”,  е получена информация, че нарушителят ...”не е живеел от около 2 години на адреса”? В случая липсва  отбелязване на трите имена, точен адрес и данните на посоченото лице, както и това,  дали това лице е пълнолетно или не. По преписката няма приложени никакви доказателства, от които да съдим, че нарушителят е бил издирван от органите на МВР и то не един единствен път, а многократно са извършени посещения. Липсва събрана информация от други живущи на адреса лица, че нарушителят не пребивава там и няма данни за местопребиваването му на новия адрес, респ. че не може да бъде открит. Предвид изложеното, доколкото не са представени доказателства жалбоподателят А.Н.К. да е търсен нееднократно за връчване на наказателното постановление, в съответствие с нормативните изисквания на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, съдът приема, че наказващият орган неправилно е счел, че процесното НП е връчено и респ.влязло в законна сила. За да са налице условията на  чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е необходимо не само лицето да не е открито на съответния адрес, но също така да е променило адреса си и новият такъв, да не е известен. Всичко това е достатъчно основание да се счете, че липсва редовно връчване на НП, поради което настоящият съдебен състав счита, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН.

Основавайки се на гореизложените съображения съдът счита, че жалбата е подадена в законоустановеният седемдневен преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, изхожда от легитимирана страна, с правен интерес да оспорва наказателното постановление и наложеното с него адм.наказание, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, тя е неоснователна по следните съображения:

/ По отношение на приложимия административнонаказателен закон/

Съгласно разпоредбата на чл.249, т.1 от Кодекса на застраховането застраховката /действаща разпоредба на отменения от дата 01.01.2016 година Кодекс за застраховането!/ "Гражданска отговорност" на автомобилисти е задължителна застраховка. В разпоредбата на чл.259, ал. 1, т. 1 от КЗ е предвидено, че договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение, като това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. Нормата на чл.315,ал.1 от КЗ санкционира липсата на сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за автомобилисти, както по отношение на собственика на превозното средство, така и по отношение на лицето, което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за автомобилистите.

От събраните в хода на съдебното следствие безспорни писмени и гласни   доказателства може да се заключи, че към момента на извършване на проверката от контролните органи на СПП-КАТ на 11.07.2015 година, управлявания от въззивника л.а.”***”, с рег.№ **** не е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2015 година. Този извод се налага, след като съобразим обстоятелството, че водачът не е могъл да представи пред проверяващите органи договор за сключена задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите за 2015 година на управлявания от него автомобил. В подкрепа на посоченото релевантно за административнонаказателния спор обстоятелство, че водачът не е могъл да представи такъв договор за сключена застраховка „ГО” на автомобила се явяват и показанията на актосъставителя Д.Д. и св.Т.Г.. Разпитани пред съда двамата заявиха безпротиворечиво, че при извършената проверка водачът не е представил застраховка „ГО” на автомобила. Посочиха и друг правно релевантен факт, а именно, че при съставяне на АУАН място и последващото му предявяване на водача, последният собственоръчно е вписал, че няма възражения по вмененото му във вина нарушение. Същевременно, в хода на съдебното следствие не бяха събрани доказателства, които да компрометират описаната фактическа обстановка на нарушението и развита обвинителна теза, за виновно осъществен състав на адм.нарушение от страна на дееца по текста на чл.315,ал.1 от КЗ. Впрочем, по отношение на коментираното релевантно за спора фактическо обстоятелство, че управлявания от дееца автомобил към момента на проверката не е имал  сключен договор за задължителна застраховка „ГО” не се спори. По изложените съображения съдът приема, че описаното нарушение в НП , квалифицирано по текста на чл.315, ал.1 от КЗ  се явява доказано по безсъмнен и категоричен начин.

Правилно и законосъобразно наказващият орган, съобразявайки наличието на влязло в законна сила на 26.09.2014 година НП №14-1717-000169/12.06.2014 година, с което за извършено нарушение по чл.315,ал.1,т.1 във вр. с 249 т.1 от КЗ жалбоподателят е бил санкциониран по адм. ред и му е било наложено  наказание „глоба” в размер на 400 лева, е достигнал до извод, че процесното деяние осъществява признаците на „повторно нарушение” - по смисъла на §1, т.37 от ДР на КЗ. Съгласно даденото легално дефиниране на това понятие, „повторно нарушение” е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.

 В атакуваното НП макар и наказващият орган да е допуснал несъществено процесуално нарушение, доколкото не е посочил конкретно кое наказателното постановление има предвид, за да приеме, че е налице „повторно нарушение” извършено от водача, само по себе си не това нарушение не води до накърняване правото на защита на субекта на нарушението. Ето защо, допуснатото нарушение не може да бъде отнесено към категорията на онези съществени процесуални нарушения, които по своето ествество засягат в дълбочина правото на защита и поставят в невъзможност дееца да се защити и изгради защитната си теза. А това е така, тъй жалбоподателят не е бил поставен в невъзможност да се брани и да разбере, за какво нарушение е привлечен към административнонаказателна отговорност, по кой текст и от кой административнонаказателен закон. Още повече, че в обстоятелствената част на постановлението наказващият орган е направил подробно, ясно и точно описание на нарушението, посочвайки изрично датата, часа и мястото, където е било установено , както и това, че нарушението се явява повторно за една календарна година. С оглед на изложените правни съображения, съдът приема, че допуснатото процесуално нарушение не е довело до накърняване на правото на защита на жалбоподателя и в този смисъл, същото не може да послужи като основание, за отмяна на наказателното постановление.

 За процесното административно нарушение на основание чл.315, ал.2, пр.1-во , във вр. с ал.1 ,т.1 от КЗ на жалбоподателя е наложено адм. наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева. Цитираната разпоредба се явявя едновременно и приложим материален закон и санкционна норма, доколкото съдържа в себе си диспозиция и санкция. Съдът приема, че наказващият орган законосъобразно и правилно е приложил относимата санкционна норма и определил размера на административното наказание „глоба”, което е с конкретно определен размер по закон и изключва всякаква възможност да се подлага на коментар и дебатира.

А колкото до изнесените от жалбоподателя претенции в насока, че незаконосъобразно е привлечен към отговорност, при условие, че той не е управлявал въпросният автомобил към момента на проверката, съдът намира за несъстоятелни и неприемливи. Отговорността на нарушителя е ангажирана първоначално със съставяне на АУАН на място, при констатиране на нарушението. На жалбоподателя е предоставена възможност още при съставянето на АУАН и неговото предявяване, да се запознае със съдържанието му и да направи възражения или обяснения във връзка с вмененото му във вина адм.нарушение. Такива обаче не е посочил, а напротив. Вписал собственоръчно, че няма възражения. Или с други думи, жалбоподателят сам е изразил ясна позиция, че няма възражения по отношение на описаната фактическа обстгановка на нарушението и вмененото му във вина нарушение. Ето защо, съдът отхвърля изцяло като несъстоятелни и неправдоподобни твърденията в жалбата, че друго лице е управлявало автомобила, поради което жалбоподателят не следва да носи отговорност. Очевидно е, че се касае за голословни твърдения, които не почиват на безспорно установени факти и доказателства. Изложеното формира извод, че наказващият орган правилно и обосновано е ангажирал отговорността на жалбоподателя за извършено адм. нарушение по чл.315,ал.2,пр.1-во ,във вр. с ал.1 т.1 от КЗ, след като е съобразил законосъобразността и обосноваността на АУАН, както и това, че по преписката няма неизяснени и спорни обстоятелства.

При извършената цялостна проверка на наказателното постановление и АУАН, в обхвата и пределите, очертани в разпоредбата на чл.314,ал.1 от НПК констатира, че при съставянето на тези актове не са допуснати съществени нарушения от материално-правен и процесуален характер. В този смисъл, при съставянето на АУАН и при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури, изискуеми от разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както АУАН, така също и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, в кръга на предоставените им властнически правомощия /за нак.орган делегирани правомощия със Заповед №2819/12.09.2012 година на Директора  на ОД на МВР-Добрич/. Съдът приема, че постановлението е обосновано и правилно, а вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя да разбере за какво нарушение е обвинен и по кой текст и от кой закон следва  да се защитава. Мястото и датата на констатираното нарушение, както и други релевантни за административнонаказателния спор обстоятелства са описани точно и ясно от АНО. По изложените съображения съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е било накърнено и ограничено в степен, че той да не може да се защити и изгради защитната си теза, както е сторил с настоящата жалба.

По отношение на претенциите на защитника за изтекла давност, съдът намира за правно неиздържани и несъстоятелни. В тази връзка, следва да се посочи, че в тълкувателната си дейност по ЗАНН  Върховният съд нееднократно е застъпвал тезата, че институтите на „спиране” и „прекъсване” на давността за наказателно преследване – чл.81 от НК, се прилагат и за давността по чл.34 от ЗАНН.Тази позиция е застъпена още с ТР №112/16.12.1982 година по н.д.№96/1982 год. на ОСНК на ВС, а по-късно е изразена и в Тълк.постановление №1/27.02.2015 година на ОСС от НК на  ВКС и ОСС. Съдът, след като съобрази приложените по делото доказателствени източници намира, че по отношение на поднадзорното НП не е изтекъл абсолютния давностен срок, посочен в разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК във вр. с чл.80, ал.1, т.5  от НК , който в настоящия случай е в размер на четири години и шест месеца. При това не е изтекъл и предвидения в чл.82, ал.1, т.5 от НК двугодишен давностен срок на изпълнителската давност, който започва да тече едва от влизане в законна сила на НП. По изложените съображения, съдът отхвърля претенциите на защитата за изтекла абсолютна давност като несъстоятелни.

Воден от гореизложените съображения, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло, като законосъобразно и правилно и издадено в съответствие с нормативните изисквания на ЗАНН.

         Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

           П О Т В Ъ Р Ж Д А В А наказателно постановление №15-0851-001463 от дата 10.08.2015 година на Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР-Добрич.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Добрич по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния  кодекс в 14-дневен срок от уведомяването на страните .

 

 

                                                                                                Съдия :