Д О Б Р И Ч К И     Р А Й О Н Е Н  С Ъ Д     

 

Р Е Ш Е Н И Е

№……………..

гр.Добрич, 23.11.2017 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Добрички районен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:                         Съдия -Веселин Стефанов Монов 

                    при участието на  съдебен  секретар Мария Атанасова,

 разгледа  А.Н.Д.№ 1245 по описа на ДРС за 2017 г.

 

            Производството е по реда на чл.59, ал.І във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба на Д.И.Д. ***, с ЕГН ********** срещу наказателно постановление № ПИОС 1156/31.08.2017 година на Кмета на Община - гр.Добрич.

             С атакуваното наказателно постановление, за извършено административно нарушение по чл.4, ал.3, т.4 от Наредбата за организацията, безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците  на територията на Община град Добрич /НОБДДВПСП/ на жалбоподателя, на основание чл.49, ал.1, приложение 12 от НОБДДВПСП е наложено административно наказание - „глоба” в размер на 200  /двеста/ лева.

 С депозираната пред съда жалба се моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Навеждат се оплаквания за несъстоятелност на обвинителната теза както и за липсата на виновно осъществен състав на адм. нарушение от страна на жалбоподателя.

 Редовно призован за съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява от процесуален представител.

           Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от свой процесуален представител–гл.юрисконсулт Росица Тодорова. Представляващият намира жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за правилно и законосъобразно. Застъпва позиция, че нарушението се явява безспорно доказано от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Счита, че законосъобразно и правилно наказващият орган е ангажирал отговорността на въззивника по посочения текст от Наредбата на Община-Добрич, поради което пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно, включително и относно размера на наложеното адм. наказание.

            Съдът, след като подложи на анализ и преценка както поотделно така и в тяхната доказателствена съвкупност събраните по делото доказателства, съобразно обхвата и пределите на предоставените му правомощия на въззивна инстанция, очертани в разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, намери за установено следното от фактическа страна :

На 20.06.2017 година, около 11.15 часа свидетелите И.В.М. и Н.З.П. – двамата са служители на Първо РУ на МВР-Добрич изпълнявали дежурство по наряд, при извършване на рутинен обход в района на магазин „Лидъл” в гр.Добрич установили, че на парко-място, определено за хора с трайни увреждания и обозначено с пътен знак и маркировка, има паркирано МПС- л.а. марка ”Пежо-206”, с рег.№ В 35-34 РТ без нужното обозначение за инвалид. След извършена проверка  на водача на автомобила е установена самоличността на жалбоподателя – Д.И.Д., с ЕГН **********. Пред проверяващите органи водачът заявил, че не е лице с трайно увреждане и не притежава съответна  група инвалидност. Не посочил конкретна извинителна причина, която да е обусловила необходимостта да спре именно на обозначеното с пътен знак и маркировка парко-място за хора с трайни увреждания. Съобразявайки изложените обстоятелства проверяващите органи на Първо РУ на МВР -Добрич приели, че липсват оневиняващи обстоятелства за водача, да паркира на място, изрично обозначено, че е предназначено за МПС на  лица с трайни увреждания.

Мотивиран от изложените фактически обстоятелства св.И.М. съставил на място на провинилия се водач АУАН с №1717а-3389/20.06.2017 год.  и бл.№ 504142/20.06.2017год., с който привлякъл административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за административно нарушение по чл.4, ал.3, т.4 от Наредбата за организацията, безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците  на територията на Община град Добрич /НОБДДВПСП/. В обстоятелствената част на АУАН актосъставителят направил кратко и ясно описание на изпълнителното деяние на нарушението, за което е прието, че се изразява паркиране от жалбоподателя на лек автомобил  „Пежо 206”, с рег.№ В 3334 РТ на място, предназначено за хора с трайни увреждания. В акта изрично са посочени датата, часа и мястото, където е установено нарушението.

Към момента на съставяне на АУАН и неговото предявяване жалбоподателят не е посочил конкретни обяснения или възражения във връзка с вмененото му във вина адм. нарушение, а напротив. Вписал собственоръчно, че няма такива.

Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства - показанията на актосъставителя И.В.М. и св.Н.З.П., както и приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда по предвидения процесуален ред. 

          Въз основа на АУАН и в срока по чл.34,ал.3 от ЗАНН наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление № ПИОС 1156/31.08.2017 година, с което ангажирал отговорността на жалбоподателя за извършено  адм.нарушение по текста на чл.4, ал.3, т.4 от НОБДДВПСП на Община гр.Добрич, като на основание чл.49, ал.1, приложение 12 от НОБДДВПСП му наложил адм.наказание „глоба” в размер на 200  /двеста/ лева.

В законоустановеният 7-дневен преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН жалбоподателят, в качеството си на легитимирана страна с правен интерес оспорва наказателното постановление, при което жалбата му се явява процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, тя е неоснователна.

/ По отношение на приложимия административно-наказателен закон /

Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.3, т.4 от Наредбата за организацията, безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците  на територията на Община град Добрич НОБДДВПСП, по който текст е привлечена и отговорността на жалбоподателя е видно, че със силата на императива се забранява паркирането на места, определени за хора с трайни увреждания. В разглеждания случай, жалбоподателят е извършил виновно процесното адм.нарушение от подзаконовия нормативен акт на Община-Добрич, след като е паркирал автомобила си на място на паркинг, определено и обозначено за хора с трайни увреждания. Парко-мястото е било обозначено изрично както с пътен знак, така и с маркировка, което обстоятелство е било известно на водача.Независимо от това, той е нарушил забраната, паркирайки управлявания от него автомобил именно на такова парко-място,предназначено за хора с трайни увреждания.

Съдът не споделя и отхвърля като несъстоятелни релевираните с жалбата претенции, че жалбоподателят не е осъществил състава на вмененото му във вина нарушение, тъй като не е бил „паркирал” автомобила си на обозначеното парко-място, а само го бил „спрял”, без да го напуска, изчаквайки съпругата му да излезе от магазина след пазаруване. Соченият довод, че автомобилът в случая е бил „спрял”, а не е бил „паркиран”,  както е описано в НП е изцяло несъстоятелен и правно неиздържан.

Легално дефиниране на понятието „Паркирано пътно превозно средство" е дадено в допълнителната разпоредба на §1, т.45 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата, където е посочено, че това е спряно пътно превозно средство извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие или в подчинение на правилата за движение. А колкото до понятието „престояващо пътно превозно средство”,  дадено в §1,т.44 на ДР от ППЗДвП следва да се посочи, че това е пътно превозно средство, спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Очевидно е, че в нашия случай жалбоподателят дори и да е бил в автомобила си, и да е изчаквал в него, докато съпругата му  е пазарувала в магазина, може да се приеме, че превозното средство е било „паркирано” - по смисъла на ДР на §1, т.45 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата. И това е така, тъй като са налице признаците, посочени от законодателя и относими към хипотезата „паркирано пътно превозно средство”, доколкото не е налице престояване за качване или слизане на пътници или за извършване на товаро-разтоварни работи в присъствието на водача.

В допълнение към изложените съображения и извода, че автомобилът на жалбоподателя не е бил „спрял”, а е бил „паркиран” на въпросното парко –място, съдим и след като съобразим понятието „спиране”, чиято легална дефиниция се съдържа в разпоредбата на §1, т.43 на ДР от ППЗДвП. Под „спиране” законодателят посочва, че следва да  се разбира привеждане в неподвижно състояние на пътното превозно средство, каквито  обстоятелства в случая не са установени при констатиране на нарушението от проверяващите органи,при условие, че превозното средство е било с изгасен двигател.

 В подкрепа на формирания еднозначен извод, че жалбоподателят е осъществил вмененото му във вина адм.нарушение се явяват изцяло показанията на актосъставителя И.М. и св.Н.П. /очевидец, присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта/. Пред съда същите заявиха недвусмислено, че към момента на установяване на нарушението, автомобилът на жалбоподателя е бил „паркиран” на парко–място, обозначено за хора с трайни увреждания и същият е бил с изгасен двигател, както и в неподвижно състояние. Предвид изминалия период от време до момента и зачестилите нарушения от този род, актосъставителят и св.П. не можаха да отговорят конкретно, дали водачът е бил в превозното средство или не към момента на констатиране на нарушението. Соченото обстоятелство, че жалбоподателят е бил вътре в автомобила при идването на проверяващите органи е ирелевантно за предмета спора, при условие, че по неоспорим и категоричен начин е установено, че са налице признаците, описани в хипотезата „паркирано пътно превозно средство”.

 По отношение на случаите, когато на водачите се налага да спрат за качване или слизане на пътници за кратко време, макар и да са спрели на такова парко-място, обозначено за хора с трайни увреждания, св.М. и св.П. заявиха категорично, че не се предприемат действия по тяхното санкциониране, а им се отпрява устна забележка, веднага да отстранят превозното средство на друго парко-място. В показанията си пред съда двамата посочиха, че действия по ангажиране отговорността на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.4, ал.3, т.4 от НОБДДВПСП са предприели, след като са възприели пряко, че автомобилът е бил „паркиран” по смисъла на ППЗДвП на обозначеното парко-място за инвалиди, тъй като е бил с неработещ двигател и водачът не е могъл да представил документ, удостоверяващ това, че притежава съответна  група инвалидност.  

От изложеното може да се формира еднозначен извод, че с виновното си поведение на посочената в НП дата и час,  въззивникът е осъществил вмененото  му във вина адм.нарушение, след като е паркирал на място, обозначено за хора с трайни увреждания, без да е лице с група инвалидност. По изложените съображения съдът приема, че наказващият орган законосъобразно  и обосновано е пристъпил към привличане наадминистративнонаказателна отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.4, ал.3, т.4 от НОБДДВПСП, след като е осъществил правомощията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН и е съобразил, че по отношение на описания в административнонаказателната преписка казус липсват неизяснени и спорни обстоятелства.

/ По отношение размера на адм. наказание/

   За извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.4, ал.3, т.4 от Наредбата за организацията, безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците  на територията на Община град Добрич /НОБДДВПСП/ на жалбоподателя, на основание чл.49, ал.1, приложение 12 от НОБДДВПСП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200  /двеста/ лева. Съдът намира, че наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил относимата санкционна норма и определил размера на административното наказание „глоба”, което е с конкретно определен размер по закон и изключва всякаква възможност да се подлага на коментар и дебатира по отношение на този въпрос.

Съдът, при извършената цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира, че същите са съставени при спазване на процесуалните правила от компетентни длъжностни лица и в кръга на предоставените им властнически правомощия. В този смисъл, при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури, изискуеми от разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.липсват пороци от външна страна в постановлението, като описаното нарушение кореспондира изцяло с отразените в обстоятелствената част на АУАН фактически обстоятелства. Административното нарушение е индивидуализирано в степен, санкционирания субект да може да разбере за какво е привлечен да отговаря, по който текст и от кой административнонаказателен закон. В този смисъл са посочени конкретно  нарушената материално-правна норма, датата и мястото, където е установено нарушението. Изложеното формира еднозначен извод у съда, че правото на защита на нарушителя не е било ограничено в степен, че той да не може да се защити и изгради защитната си теза в пълен обем, както е сторил това с настоящата жалбата. С оглед на изложените правни съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да се потвърди изцяло, като законосъобразно и обосновано, и издадено в съотвествие с приложимия административнонаказателен закон.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                   Р  Е  Ш  И  :  

 

            П О Т В Ъ Р Ж Д А В А  наказателно постановление № ПИОС 1156/ 31.08.2017 година на Кмета на Община-гр.Добрич.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Добрич, по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния  кодекс в 14-дневен срок от уведомяването на страните .

 

                                                                                                 Съдия :