Р Е Ш Е Н И Е

град Добрич, 07.11.2017 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Добричкият районен съд, наказателна колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на трети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: Данчо Димитров

 

При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа докладваното от съдия Димитров АНД № 1190 по описа на Добричкия районен съд за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ЕВРОКАТ ГРУП” ООД, ЕИК 203922409, със седалище и адрес на управление: гр. Тервел, *, представлявано от М.Г.К.с ЕГН **********, чрез адв. Д.А. – ВАК, кантора с адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 279208/27.07.2017 г., издадено от Директор на офис Добрич при ТД на НАП – Варна, с което на „ЕВРОКАТ ГРУП” ООД, ЕИК 203922409, със седалище и адрес на управление: гр. Тервел, *, представлявано от Б.И.Б. с ЕГН **********, за нарушение по чл. 92, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лв.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен от компетентното длъжностно лице, съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ-1582/23.12.2015 г. на Изпълнителния директор на НАП, съставен е в присъствие на представляващия дружеството, документирано с подписа му и в присъствието на двама свидетели, връчен е на представляващия дружеството и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставяне на АУАН, представляващият дружеството не се е възползвал от правото си на обяснения и възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е депозирано писмено възражение по акта, което е било разгледано от наказващия орган и оставено без уважение, като неоснователно.

Наказателното постановление е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това административнонаказващ орган, съгласно приложената по делото Заповед № ЗЦУ - 1582/23.12.2015 г. на изпълнителния директор на НАП, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице /чл. 92, ал. 2 от ЗКПО/.

За нарушение на тази императивна разпоредба, данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. /чл. 261, ал. 1 от ЗКПО/.

Жалбоподателят е санкциониран за това, че при извършена документална проверка на 05.06.2017 г. е констатирано, че като лице, подлежащо на облагане по реда на ЗКПО не е изпълнил задължението си да подаде годишна данъчна декларация за отчетната 2016 г. в ТД на НАП – гр. Варна, офис Добрич в законоустановения срок - до 31.03.2017 г. включително, с което е осъществил състава на чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО във вр. с чл. 261, ал. 1 от ЗКПО. Декларацията е подадена на 13.06.2017 г. с вх. № 084351700561490, в която задълженото лице декларира, че не е осъществявало дейност през отчетната 2016 г.

В хода на съдебното производство безспорно се установи, че жалбоподателят, като лице, подлежащо на облагане по реда на ЗКПО, действително е извършил констатираното в акта нарушение: не е изпълнил задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО за отчетната 2016 г. в ТД на НАП– Варна, офис Добрич в законоустановения срок - до 31.03.2017 г. включително, като декларацията е подадена на 13.06.2017 г.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на свидетеля М.И.Д., както и от приложеното и прието по делото писмено доказателство – ГДД по чл. 92 от ЗКПО с входящ № 084351700561490/13.06.2017 г.

Така описаната фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя.

С оглед изложеното, съдът намира така описаното нарушение в АУАН и в НП за доказано, поради което законосъобразно административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя. Извършеното от жалбоподателя деяние е съставомерно, т.е. съставлява фактическия състав на визираните в наказателното постановление законови норми и е основание за реализирането на административнонаказателната отговорност, съгласно чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО във вр. с чл. 261, ал. 1 от ЗКПО.

При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ е обективна, безвиновна. Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.

Законосъобразно, на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, административнонаказващият орган е ангажирал имуществената отговорност на търговеца.

По отношение на наложеното наказание: Предвидената имуществена санкция по чл. 261, ал. 1 от ЗКПО е в размер от 500 до 3000 лв. Наложената от административнонаказващия орган имуществена санкция е в минимален размер, а именно – 500.00 /петстотин/ лв. и не подлежи на преразглеждане от съда.

Съдът намира, че нарушението не представлява маловажен случай по следните съображения:

Фактът, че дружеството не е извършвало дейност през годината, в каквато насока са били доказателствата по делото, не може да обоснове извод за малозначителност на случая поради липса на реално настъпила щета за фиска. Такъв подход би довел на практика до неприлагане на закона, а не такава е целта на института за маловажност на нарушението по чл. 28 от ЗАНН. Също така липсата на осъществявана дейност през периода не обуславя наличието на маловажен случай, а представлява основание за неприлагане на годишен финансов отчет към подадената декларация, съгласно чл. 92, ал. 4 от ЗКПО. Съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, който се прилага на основание чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление /респективно нарушение/ с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление /нарушение/ от съответния вид. Т.е. маловажността е конкретна преценка на степента на обществената опасност на нарушението от страна на съда, респективно на административно-наказващия орган, в сравнение с други случаи на нарушения от съответния вид. В случая извършеното нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от този вид. Обстоятелството, че не са налице вредоносни последици за обществените отношения и в частност ощетяване на фиска, не е основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, защото нарушението е формално. От друга страна фактът, че нарушението е първо и дружеството няма извършени други нарушения на данъчното законодателство, е по съществото си смекчаващо вината обстоятелство, което има значение при определяне на наказанието, но не и при преценката за маловажност на случая, и не може да обоснове извода, че деянието не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна и не представлява административно нарушение. Липсват и други обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Напротив, нарушението е извършено като е подадена съответната декларация в един твърде дълъг период от изтичане на срока – повече от два месеца след изтичането му. Определящото в настоящия случай е значимостта на конкретно увредените обществени отношения, които изключват приложението на чл. 28 от ЗАНН.

В светлината на изложеното съдът намира за нужно да отбележи, че в ЗКПО липсва разпоредба, освобождаваща лицата от подаване на годишна данъчна декларация в случаите, когато данъчно задължените лица не са извършвали стопанска дейност, а дружеството – жалбоподател е търговско дружество и данъчно задължено лице по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 1, т. 1 от закона. Ето защо обстоятелството, че дружеството не е осъществявало дейност през отчетната 2016 г. е правно ирелевантно.

В този смисъл становището на административнонаказващия орган, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН е законосъобразно. В тази насока е и константната съдебна практика.

 По горните съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 279208/27.07.2017 г., издадено от Директор на офис Добрич при ТД на НАП – Варна, с което на „ЕВРОКАТ ГРУП” ООД, ЕИК 203922409, със седалище и адрес на управление: гр. Тервел, *, представлявано от Б.И.Б. с ЕГН **********, за нарушение по чл. 92, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 261, ал. 1 от ЗКПО, на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Добрич в 14– дневен срок от уведомяването на страните.

 

                                                                    

Районен съдия:

                                                                                            /Данчо Димитров/