Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Добрич 24.11.2017г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Добричкият районен съд,  наказателна колегия седемнадесети състав, в публичното заседание на двадесет и пети  октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател : Ромео Симеонов

 

При участието на секретаря Теодора Димова, разгледа докладваното от Съдията АНД №1186  по описа на Добричкия районен съд за 2017г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М.Т.П. срещу НП №28-0000163/02.06.2017г., издадено от С. Д. М.-Началник  Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Добрич, с което на жалбоподателя в качеството му на водач на таксиметров автомобил за това ,че на 03.07.2017г. около 09.00ч. в гр.Д. на таксиметрова стоянка пред *** престоява за изчакване на клиенти с автомобил „Шкода Фабия” с рег.№ ******,оборудван и обозначен за извършване на таксиметров превоз на пътници,с включен  ЕКАФП на режим „свободно”,с попълнен пътен лист №074 от пътна книжка сер.АГ №1308,като в момента на  проверката не представя разрешение за извършване на таксиметрова дейност за Община Добрич.

След изпратено запитване с рег.№07-00-15-429/05.07.2017г. до Община Добрич относно издадено валидно разрешение за извършване нат таксиметрова дейност от л.а. рег.№ ******,на 10.08.2017г. е установено,че към датата на извършване на нарушението 03.07.2017г. посоченият автомобил няма   издадено валидно разрешение за извършване нат таксиметрова дейност.Представено е копие на разрешително за посочения автомобил издадено от Община Добрич на 07.07.2017г. и валидно до 31.12.2017г.

В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно и при допуснати съществени процесуални нарушения и се моли за неговата отмяна.Сочи се,че вмененото нарушение е маловажно по см. на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован,не се явява, представлява се от адв. В. К..

Въззиваемата страна в изоженото в съпроводителното писмо,счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за законосъобразно.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

 АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и му е надлежно връчен. НП е издадено в рамките на преклузивния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН , от компетентния административнонаказващ орган  и е надлежно връчено на нарушителя. Действително АУАН е съставен в присъствие само на един свидетел, но съдът намира, че допуснатото нарушение не е съществено и само по себе си не е основание за отмяна на обжалваното НП.АУАН съдържа всички необходими реквизити съгл. чл.42 от ЗАНН,посочени са пълните идентификационни данни на актосъставителя и свидетеля.

В АУАН в графата за възражения и обяснения жалбоподателят не е вписал такива. По този начин,а и в с.з. процесуалният представител на жалбоподателя не оспорва  установената в АУАН фактическа обстановка и издаденото въз основа на него НП. Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение, изготвен от компетентно длъжностно лице от съответната изпълнителна агенция, което има права да осъществява функции по контрол на автомобилните превози - актът е съставен от св. П.Х.Й. в качеството му на  гл. инспектор при ОО "АА" - Добрич, при спазване разпоредбите на. чл. 37, ал. 1 от ЗАНН.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен при спазване разпоредбата на чл. 42 ЗАНН за извършено на 03.07.2017 г. нарушение по чл. 31, ал. 1, т. 7 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, като в него е посочен и индивидуализиран нарушителят – М.Т.П. с ЕГН**********. Актосъставителят е направил описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Изпълнявайки изискванията на чл. 42 ЗАНН, органът, издал акта за установяване на административно нарушение, е направил пълна идивидуализация на нарушението и нарушителя, обезпечавайки правото на жалбоподателя на активно участие в административнонаказателния процес.

Съдът намира, че посочените факти, за които на жалбоподателя е наложено наказаниe, съставляват административно нарушение и наказващият орган правилно и при спазване на закона е издал наказателното постановление за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Спазена е разпоредбата на чл. 47, ал. 1, б. "б" ЗАНН, според която административни наказания могат да налагат длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ. В настоящия случай атакуваното наказателно постановление е издадено от С. Д. М. в качеството му-Началник  Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Добрич оправомощен със Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на МТИТС – приложена по делото.

Наказателното постановление е издадено при спазване разпоредбата на чл. 57 ЗАНН въз основа на АУАН, съставен от свидетеля П.Х.Й. в качеството му на гл. инспектор при ОО "АА" – Добрич.

По изложените съображения съдът обосновава извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление от формална страна.

При преценка на делото по същество съдът намери следното:

От събраните и приети по делото доказателства- изчерпателно изброени в протоколно определение на съда, се установява по несъмнен и категоричен начин фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление,тя не се оспорва и от защитата, което налага извод за доказаност на деянието предмет на санкциониране в административнонаказателното производство.Показанията на свидетелите ,присъствали при констатиране на нарушението и при съставяне на АУАН,са логични и безпротиворечиви,като фактите са възприети лично и непосредственоот тях.

От обективна страна безспорно се установява, че жалбоподателят на посочената н АУАН и НП дата не е притежавал разрешение за извършване на таксиметрова дейност за Община Добрич.

 

Изпълнителното деяние за това нарушение представлява неизпълнение на задължение за притежаване по време на извършване на аксиметров превоз на пътници. В случая жалбоподателят е притежавал разрешение за извършване натаксиметров превоз №953/25.11.2016г. със срок на валидност 25.11.2019г.

С изменението  на нормативната уредба: ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за допълнение на Закона за местните данъци и такси (ДВ, бр. 32 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.)

§ 7. (1) Разрешенията за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадени по реда на Закона за автомобилните превози до влизането в сила на този закон, запазват действието си до изтичането на срока, за който са издадени, но не по-късно от 31 декември 2016 г.

Предвид това липсата на такъв документ е безспорно установена. Без значение е факта, дали в последствие такова е било издадено ново разрешение.Периодът, през жалбоподателят е извършвал таксиметров превоз на пътници е твърде дълъг-7 месеца.

Същото е правилно квалифицирано по чл. 31 ал. 1, т. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ. При управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да носи:

1. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2004 г.) разрешението за извършване на таксиметров превоз;

            Съдът намира, че административното наказание на жалбоподателя – глоба в размер на 2000 лева - е правилно наложено и е в съответствие с приложимата санкционна норма на чл. 93, ал. 1 т.1 от ЗАвПр/ДВ бр.9 от 2017г./., поради което не се налага нейното изменение.

Изложеното налага извода, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

По отношение на размера на наложената санкция –предвидения размер на глобата по чл.93 ал.2  от ЗАвП е нормативно установен на глоба  2000 лв. за първо нарушение . На жалбоподателя е наложена глоба в законоустановения размер – а именно 2000 лв. Така наложения размер на санкцията съдът намира за законосъобразен.

В процесния случай е осъществен съставът на деянието по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтПр и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача на превозното средство на посоченото в Наказателното постановление основание.

 

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №28-0000163/02.06.2017г., издадено от С. Д. М.-Началник  Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Добрич, с което на М.т.П. с ЕГН **********  в качеството му на водач на таксиметров автомобил за това ,че на 03.07.2017г. около 09.00ч. в гр.Д. на таксиметрова стоянка пред **** престоява за изчакване на клиенти с автомобил „Шкода Фабия” с рег.№ ******,оборудван и обозначен за извършване на таксиметров превоз на пътници,с включен  ЕКАФП на режим „свободно”,с попълнен пътен лист №074 от пътна книжка сер.АГ №1308,като в момента на  проверката не представя разрешение за извършване на таксиметрова дейност за Община Добрич.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПрК пред Административен съд Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

                                                                                     Районен съдия:

                                                                                                            /Р.Симеонов /