Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

Град Добрич, 10.10.2017 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав в публично съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и седемнадесета година в следния състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА

 

         при секретаря Христина Христова, като разгледа докладвано от районния съдия гр. дело № 1269 по описа на ДРС за 2017г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по предявен от И.П.А. с ЕГН ********** *** чрез упълномощения адвокат М.Г. против Кооперация „З.К.Ч.С.А.С.”” с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: област Д., община Д., с. С., представлявано от председателя Д. Д. С., иск с правно основание чл. 58, ал. 1 от Закона за кооперациите /ЗК/ за отмяна на взетите на 08.04.2017 г. решения на годишното отчетно-изборно събрание на кооперацията, а именно:

         - приемане на нови член – кооператори;

         - приемане на ГФО за 2016г. на кооперацията;

         - избор на нов управителен съвет на кооперацията;

         - избор на нов контролен съвет на кооперацията;

         - избор на председател на кооперацията;

         Претендират се сторените по делото разноски.

Фактическите обстоятелства, на които се основава искът: ищцът е член–кооператор в Кооперация „З.К.Ч.С.А.С.””, както и член на управителния съвет на кооперацията. На 08.04.2017 г. е проведено годишно отчетно-изборно събрание на член-кооператорите на кооперацията, на което са взети следните решения: приемане на нови член–кооператори; приемане на ГФО за 2016г. на кооперацията; избор на нов управителен съвет на кооперацията; избор на нов контролен съвет на кооперацията и избор на председател на кооперацията. Така взетите решения били незаконосъобразни по следните съображения:

1) Решението за провеждане на отчетното изборно събрание на кооперацията било взето на заседание на управителния и контролния съвет, проведено на 06.02.2017 г., на което обаче не било гласувано какъв да бъде дневният ред на събранието.

2) Броят на член кооператорите бил 190, докато на събранието присъствали 72, т.е. събранието било проведено, без да е налице необходимият кворум /чл. 17, ал.1 от ЗК и чл. 22, т.1 от Устава на кооперацията/. Освен това по списък броят на присъствалите член- кооператори бил 69, докато в протокола, обективиращ взетите решения, било вписано, че техният брой е 72.

3) На събранието били приети 12 нови член-кооператори, за които обаче управителният съвет не бил взел решение за приемането им. Не било ясно колко гласа е събрал всеки един от новите членове, нито дали същите са внесли дължимата според устава встъпителна и дялова вноска.

4) В случая не можело да се направи преценка дали е спазено изискването на чл. 8, ал. 2 от ЗК, предвиждащо кандидатите за член-кооператори да не гласуват. Една част от тези кандидати били вписани в списъка на присъстващите на събранието.

5) На процесното общо събрание било взето решение за провеждане на явно гласуване за членове на управителния и контролния съвет, както и за председател, докато в устава на кооперацията било предвидено тези решения да се вземат с тайно гласуване.

6) Изборът на Любка Донева за член на управителня съвет бил незаконосъобразен поради лиспва на кворум. При присъствали 72 член кооператори, същата получила 35 гласа, т.е. не било спазено изискването на чл. 23, т.1 от Устава решенията на общото събрание да се вземат с мнозинство повече от половината присъстващи членове.

7) Незаконосъобразен бил и изборът за председател на кооперацията – нито един от кандидатите не получил необходимият брой гласове, но въпреки това не бил проведен нов избор между двамата кандидати с най – много гласове /чл. 23, т.3 от Устава/. 

Ответникът, редовно уведомен, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. По основателността на предявения иск излага следните съображения: въпреки че в протокола било отразено, че общото събрание е започнало в 10.00 ч., в действителностост то било проведено от 11.00 ч., т.е. било спазено изискването на чл. 22, ал.2 от Устава, предвиждащо, че ако в обявения час не се явят необходимият брой член кооператори, събранието се провежда един час по-късно независимо от броя на присъстващите. Ирелевантно било всеки от новите член кооператори колко гласа е събрал и дали е платил встъпителна и дялова вноска. Било допустимо провеждането на явно гласуване за избор на членове на управителния и на контролния съвет. Всички решения били взети с мнозинство от присъстващите, поради което били законосъобразни. Претендират се сторените по делото разноски.

С последваща писмена молба от 28.08.2017 г. ответникът е признал иска, като е заявил, че предявеният иск е основателен и атакуваните решения като незаконосъобразни следва да бъдат отменени. Поради това моли дължимите разноски да бъдат намалени наполовина.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът моли съдът да се произнесе с решение при признание на иска.

При така установеното по делото и като взе предвид, че ищецът прави искане съдът да се произнесе съобразно направеното признание на иска, съдът намира следното от правна страна:

Искът черпи правно основание от разпоредбата на чл. 58, ал.1 от ЗК.

По делото не е спорно, че ищецът е член-кооператор, поради което е легитимиран да подаде искова молба в съда срещу решенията на Общото събрание на Кооперация „З.К.Ч.С.А.С.””, проведено на 08.04.2017г. Спазен е и преклузивният двуседмичен срок за сезиране на съда по чл.58, ал.3 от ЗК, доколкото Общото събрание е проведено на 08.04.2017г., а исковата молба е депозирана в съда на 18.04.2017г. С оглед изложеното молбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

Искът за отмяна на решения на общо събрание на корпоративна общност, каквато е кооперацията е конститутивен. С него заинтересуваното лице, в случая член-кооператор, атакува многостранна сделка, с твърдението, че формираната от съответния управителен орган воля противоречи на закона или устава. Възникването на потестативното право по чл.58, ал.1 ЗК е свързано с осъществяването на определени юридически факти, които следва да се въведат от ищеца като твърдения, съдържащи се исковата молба.

Предвид направеното от ответника признание на иска и по искане на ищеца, заявено в съдебно заседание, на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК съдът е прекратил съдебното дирене и следва да се произнесе с решение съобразно признанието, като в този случай достатъчно е в мотивите на решението да се укаже, че то се основава на направеното признание на иска. В случая не са налице пречките по чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК - признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и няма пречки страната да се разпорежда с него.

Относно отговорността за разноски:

На основание чл.78, ал.1 от ГПК основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски за заплащане на държавна такса в размер на 80 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480лв., тъй като с поведението си ответникът е дал повод за завеждането на иска. Принанието на иска не е основание дължимите разноски да бъдат намалени наполовина, при положение че ответникът е дал повод за завеждане на делото.

 

По гореизложените съображения, Добричкият районен съд

 

                                    Р    Е    Ш    И :

        

ОТМЕНЯ на основание чл. 59, ал. 1 от Закона за кооперациите решенията, взети на проведеното на 08.04.2017 г. Общо събрание на кооператорите на „З.К.Ч.С.А.С.”” с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: област Д., община Д., с. С., представлявано от председателя Д. Д. С., обективирани в протокол от общо събрание от 08.04.2017 г., както следва:

1. за приемане на нови член – кооператори;

         2. за приемане на ГФО за 2016г. на кооперацията;

         3. за избор на нов управителен съвет на кооперацията;

         4. за избор на нов контролен съвет на кооперацията;

         5. за избор на председател на кооперацията;

 

ОСЪЖДА „З.К.Ч.С.А.С.”” с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: област Д., община Д., с. С., да заплати на И.П.А. с ЕГН ********** *** сторените по делото разноски в размер на 560 лева, от които: сумата от 80 лева – заплатена държавна такса и сумата от 480 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок, който тече от датата на връчването му на страните.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: