Р Е Ш Е Н И Е 

гр. Добрич, 18.10.2017 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Д.ЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, четвърти състав, в публично съдебно заседание проведено на деветнадесети септември, две хиляди и седемнадесета година, в следния  състав:

                                                                                  

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ЛЕФТЕРОВА-САВОВА

СЕКРЕТАР:  СИБЕЛ БЕДЕЛ

 

като разгледа докладваното от  съдията  гр. дело № 1087/2017 г.,  по описа на ДРС и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на „П.А.” ООД със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Александровска” № 2, ет.2, ЕИК ***, с която против „А.Б.”АД със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул.”25 септември” № 52, ет.2, ап.9, ЕИК ***, е предявен по реда на чл. 415 от ГПК иск за установяване вземанията, за които е издадена заповед № 233 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 07.02.2017 г. по ч.гр.д. № 420 по описа на ДРС за 2017 г., а именно: сумата от 2946,40 лева, представляваща главница – дължима сума по договор за продажба и доставка на препарати „Пулсар” /42 л/ и „Гардоприм плюс голд” /60 л/, за която е издадена фактура № 2000001804 от 01.07.2015 г. на обща стойност 4946,40 лева, след приспадане на изплатена сума по фактурата в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.02.2017 г. до окончателното ѝ изплащане и сумата от 544 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от 02.07.2015 г. до 02.07.2016 г., за което е издадена фактура №100004176 от 10.09.2016 г. Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

Между страните е налице облигационна обвързаност, като ищецът извършва в полза на ответника доставки на семена, торове и препарати за земеделски нужди, в т.ч. препарат „Пулсар” - 42 литра и „Гардоприм плюс голд” - 60 литра. На 29.05.2014 г. е съставена фактура № 2000000968 за доставка на семена на стойност 1540 лева. Същата не е платена. На 01.07.2015 г. ищецът издава фактура №20000001804 за доставка на препарати на стойност от 4946,40 лева. Към края на 2015 г. ответникът не е заплатил каквато и да е част от дължимите суми по двете фактури, поради което към 31.12.2015 г. ответникът дължи на ищеца сума в размер на 6486,40 лева. На 14.07.2016 г. ответникът заплаща в полза на ищеца сумата от 1040 лева, посочвайки общо основание на плащането си „по фактура”. Това дава основание на ищеца да отнесе плащането за погасяване на задължението на ответника по фактура № 2000000968 от 29.05.2014 г., като същата остава неплатена до размер от 500 лева. На 13.09.2016 г. ответникът заплаща сума в размер на 1500 лева, като вписва основание за плащане - „по фактури №№ 968 и 1804”. Ищецът отнася плащането към пълно погасяване на задължението по първата фактура /до размер от 500 лева/ и до частично погасяване на задължението по втората фактура - №20000001804/01.07.2015 г. - в размер на 1000 лева. Така, според ищеца, към датата на подаване на исковата молба, задължението на ответника произтича само от втората фактура, която става неплатена до размера от 3946,40 лева. Следва плащане от 01.12.2016 г. в размер на 1000 лева, в резултат на което задължението по втората фактура възлиза на сума в размер на 2946,40 лева. След 01.12.2016 г. ответникът не извършва други плащания. На 10.09.2016 г. е издадена фактура № 1000004176, с която на ответника са начислени обезщетителни лихви в размер на 544 лева, поради допуснатата от него забава в плащанията, за периода от 02.07.2015 г. до 02.07.2016 г. Претенцията на ищеца произтича от неплатени фактури, както следва: фактура № 2000001804/01.07.2015 г. на стойност от 4946,40 лева, неплатена до размер от 2946,40 лева; фактура № 100004176/10.09.2016 г. на стойност от 544 лева - изцяло неизплатена.

Въз основа на депозирано от ищеца заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, е образувано ч.гр.д. № 420/2017 г., по описа на ДРС и е издадена и връчена на ответника заповед за изпълнение на парично задължение чл. 410 ГПК  №233/07.02.2017 г.  В полза на заявителя – ищец в настоящото производство, са присъдени и сторените разноски в заповедното производство в размер от 70 лева.

В законоустановения двуседмичен срок длъжникът депозира възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.414 ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. Въз основа на искова молба от „П.А.” ООД е образувано настоящото производство за установяване дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение №233/07.02.2017 г. по гр.д. №420/2017 г. по описа на ДРС.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, на когото, на 22.05.2017 г., е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея, не представя писмен отговор, не заема становище по допустимостта и основателността на ищцовата претенция.

В хода на проведеното съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба, като прави искане за постановяване на неприсъствено съдебно решение. Ответникът, редовно призован, не се явява в открито съдебно заседание, не се представлява, не взема становище по предявения иск.

Налице са предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по спора, т.к. на ответника са връчени редовно исковата молба и доказателствата към нея; същият не е представил в срок писмен отговор, не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание, въпреки редовното му призоваване за това съдебно заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие. С определението за насрочване на делото, на ответника е указано, че в случай на непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено решение.

Същевременно, от твърденията на ищеца и представените от него писмени доказателства може да може да се направи извод за вероятната основателност на предявения иск. От съдържащите се материали в приложеното ч.гр.д. №420/2017 г. на ДРС е видно, че установителният иск по чл.422 ГПК е процесуално допустим.

В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №233 от 07.02.2017 г., като с оглед постъпилото от длъжника възражение, заповедният съд е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване вземането по издадената заповед за изпълнение в едномесечен срок. Указанията са съобщени на заявителя на 16.03.2017 г., който на 30.03.2017 г., в законоустановения срок по чл.415, ал.1 ГПК, е предявил иска, въз основа, на който е образувано настоящото производство.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение. Съгласно чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.

Съгласно т.12 от ТР № 4/2013г., т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе по разноските в заповедното производство. Доколкото ищцовата претенция е основателна по горните съображения, то ответникът дължи и сторените от ищеца разноски в заповедното производство в размер общо на 70 лева за заплатена държавна такса.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените разноски в исковото производство в общ размер на 697,86 лева, за които същият представя списък по чл.80 ГПК, в т.ч. 97,86 лева – държавна такса, 100 лева – депозит за вещо лице и 500 лева – адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, Д.ят районен съд

 

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че ответникът „А.Б.”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „25-ти септември” № 52, ет.2, ап.9, дължи на ищеца „П.А.” ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Александровска” №2, ет.2, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №233 от 07.02.2017 г. по ч. гр. дело №420/2017 г. по описа на ДРС, а именно: сумата от 2946,40 лева, представляваща главница – дължима сума по договор за продажба и доставка на препарати „Пулсар” /42 л/ и „Гардоприм плюс голд” /60 л/, за която е издадена фактура № 2000001804 от 01.07.2015 г. на обща стойност 4946,40 лева, след приспадане на изплатена сума по фактурата в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.02.2017 г. до окончателното ѝ изплащане и сумата от 544 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от 02.07.2015 г. до 02.07.2016 г., за което е издадена фактура №100004176 от 10.09.2016 г.

ОСЪЖДА „А.Б.”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „25-ти септември” № 52, ет.2, ап.9, да заплати на „П.А.” ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Александровска” №2, ет.2, направените разноски по ч. гр. дело № 420/2017 г. по описа на ДРС в размер на 70 лева, както и разноски по гр. дело № 1087/2017 г. по описа на ДРС в размер на 697,86 лева.

 

         РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.

 

         Препис да се връчи на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: