Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ ______

 

 

гр.Д. 24.04. 2017г.

 

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

 

 

Д.КИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, XVII-ти състав, в публично заседание, проведено на 22.03.2017г., в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛРОМЕО СИМЕОНОВ

 

 

 и при участието на секретаря Т.Д., след като разгледа докладваното от съдията АНД  № 1079 по описа на ДРС за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В.Г.В. с ЕГН ********** и адрес: *** срещу Наказателно постановление(НП) № 16-0851-000902 от 15.06.2016г., издадено от Ж. Й. М., на длъжност „Началник сектор“ към Областна дирекция(ОД) на МВР-Д., Сектор „Пътна полиция“(СПП), упълномощен с МЗ-№ 8121з-748/24.06.2015г., въз основа на Акт за съставяне на административно нарушение(АУАН) № Г356088 от 15.05.2016г., с което на жалбоподателя се налага административно наказание за  административно нарушение  на чл.103 от Закон за движение по пътищата(ЗДвП)-административно наказание „глоба“, в размер на 50 /петдесет/ лева  и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП

В жалбата, подадена лично от В. В., се посочва че описаното нарушение не е извършено и моли съда, поради изложените аргументи да отмени така издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, ОД на МВР-СПП не се представлява и не взима отношение по жалбата.

В хода на производството, съдът събра следния доказателствен материал: : Жалба с рег.№ 851002-90/29.07.2016г; НП № 16-0851-000902 от 15.06.2016г; АУАН № 902/15.05.2016г; Писмо с рег.№ 851000-6591 от 30.05.2016г. от Началник на Сектор „Пътна полиция” ОД МВР гр. Д. до В.Г.В.; Докладна записка с рег.№ 851000-6591 от 30.05.2016г. относно извършена проверка; Докладна записка от мл.инсп. М.Б.К. от 26.05.2016г; Възражение от В.Г.В. с рег.№ 851000-5828/16.05.2016г; Справка картон на водача; Справка от ОД на МВР Сектор „Пътна полиция” с рег.№ 19036/15.11.2016г; Справка от МВР Дирекция „Вътрешна сигурност” с рег.№ 179/05.01.2017г.,разпити на свидетелите М.Б.К.-актосъставител,Б. Р. А.-свидетел при констатиране на нарушението и съставяне на АУАН и Н. И. Н.-воден от защитата и допуснатдо разпит с протоколно определение на съда.

 .

Въз основа на така събрания доказателствен материал, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 15.05.2016г., около 09:20 часа,В.В. е управлявал лек автомобил „Тойота Хайлукс“ с рег.№ ТХ 3949ХН в гр.Д. на бул.”Добруджа” преди кръстовището с ул.”Методи Кусевич”. Жалбоподателят  е спрян за проверка от св.М. К. и св.Б. А., които са служители на СПП.При извършване на проверката,жалбоподателят отказал да изпълни указанията на представител на службата за контрол/св.М. К./ да изгаси двигателя на МПС  

На място е съставен и процесният АУАН от св.М. К., а св.Б. АЯндреев се е подписал като свидетел. Възраженията  са правени писмено в АУАН +

Съдът за да установи така посочените факти, направи анализ на всички доказателства, заедно и поотделно. Приема са установено написаното в АУАН, доколкото на същото ЗДвП е придал обвързваща доказателствена сила-арг. чл.189,ал.2, доколкото липсват доказателства, които да установяват противното.

Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетелите М.К. и Б. А., като логични,последователни и непротиворечащи се. Затова и се дава вяра показанията им, с които се и потвърждават констатациите в АУАН.

Съдът не кредитира показанията на св.Н. Н.-воден от защитата и допуснат до разпит от съда,в частта им,вкоято твърди че жалбоподателят веднага щом е бил поканен е изгасил двигателя на автомобила.Съдът счита,че предвид факта,че както към момента на контатиране на нарушението и съставяне на АУАН,така и към момента на разглеждане на делото ,свидетелят работи при жалбоподателя и като такъв го счита за заинтересуван.

Показанията на жалбоподателя къщо са източник на доказателства.В показанията си пред съда,самият той разказва подробно за вербалния спор между него и св.М. К..След като жалбоподателят попитал св.К. къде го пише това/че следва да загаси двигателя/ и св.К. отговорил,че го пише в закона,жалбоподателят В. отговорил,че”в моя закон нищо такова не пише.Щомтой има закон,азсъщо имам закон и вмоя закон нищо не пише.”Жалбоподателят сочи,че едва след идването на втория служител е загасил двигателя на автомобила.С изявлението си пред съда,жалбоподателят В. изцяло потвърждава описаната в АУАН и издаденото въз основа на него НП.

Съдът приема и Справката за нарушенията на жалбоподателя, от СПП към ОД на МВР-гр.Д., доколкото същата е издадена от надлежен орган и няма никакви обективни предпоставки, които пораждат съмнение във фактите, които съдържа и показва изключително многобройни нарушения на ЗДвП от страна на жалбоподателя,за които той е санкциониран.

Въз основа на така установената обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице- В.В., на когото е наложено административно наказание с НП. Същото е връчено на 28.07.2016г., удостоверено с подписа на жалбоподателя. Жалбата е подадена, чрез органите на МВР до Районен съд-гр.Д. на 29.07.2016г., видно от печат за входящ регистрационен номер. Следователно е спазен седемдневния преклузивен срок за атакуване на НП. С оглед направените изводи, жалбата се явява допустима.

След служебна проверка на АУАН, съдът счита че същия е съставен съобразно изискванията на закона. Съставен е от М. Б. К., на длъжност мл. инспектор, което който има съответна компетентност да съставя АУАН за нарушения на ЗДвП. Съставен е веднага при констатиране на нарушението, с което без никакво съмнение са спазени и давностните срокове на чл.34 от ЗАНН.

Съдържат се установените от закона-чл.42 ЗАНН реквизити: т.1-актосъставителя е посочил трите си имена и длъжността, която заема, което позволява на съда да определи неговата компетентност; т.2-посочена е дата на съставяне на акта, което позволява да се прецени дали са спазени съответните срокове; т.3, т.4 -описано е коректно датата, часа и мястото където са извършени нарушенията, обстоятелствата при извършване на деянията, както и самите нарушения; т.5-посочени са законови разпоредби, които са нарушени за всяко извършено нарушение, като те съвпадат със словесното изписване; т.7- акта е подписан от свидетел, който е бил на място при установяването на нарушенията и съставяне на акта; т.8-отразени са възраженията на нарушителя;

След служебна проверка на процесното НП, съдът намира следното:

НП е издадено от компетентен орган- Ж. Й. М., на длъжност „Началник сектор“ към ОД на МВР-гр. Д., чиято компетентност да съставя НП е възложена от закона-чл.189,ал.2 ЗДвП и упълномощено по надлежен ред. Спазен е срока за издаването му по чл.34,ал.3 ЗАНН.

Съдът констатира, че при издаването на постановлението му е допуснато несъответствие. В НП се посочва, че се издава въз основа на АУАН серия Г №356088/15.05.2016г. След като провери акта за нарушение, съдът констатира, че посочения номер серия Г №356088 , не е номера на акта, а посочва от коя серия е процесния АУАН. Номерът на акта е изписан ръчно, в центъра на първата страница на документа, и същия е №902. Съдът констатира това обстоятелство, като нарушение процесуалните правила, което обаче не е основание за отмяна на НП, поради обстоятелството, че чл.57,ал.1,т.3 ЗАНН изисква да се посочи датата на акта, въз основа на който се издава постановлението. Това изискване е с оглед да се прецени дали са спазени сроковете за издаване на НП от контролните инстанции. Безспорно е и, че е необходимо изискване да се индивидуализира и самият АУАН, в НП, но съдът счита че в конкретния случай това изискване не е нарушено и възможността на жалбоподателя да си организира защитата не е ограничена. За да достигне до този извод, съдът отчете че жалбоподателят в жалбата си не се позовава на това обстоятелство, а освен това оспорва посочената в АУАН фактическа обстановка. Фактическата обстановка описана в АУАН е дословно една и съща и в издаденото НП, от което следва несъмнен извод, че жалбоподателят е наясно въз основа на кой АУАН е издадено процесното постановление. Освен вече посоченото, че фактическата обстановка в АУАН и НП съвпадат, то съвпадат актосъставителя, заедно със свидетеля, датата на нарушенията, както и нарушените разпоредби. Съдът отчита и обстоятелството, че при съставяне на АУАН, жалбоподателят е получил препис от него, което е удостоверил с подписа си. Тоест и това е аргумент, който потвърждава извода, че въпреки неточността при посочване на номера на АУАН в НП, то правото на защита на жалбоподателя не е ограничено, следователно нарушението не е от категорията на съществените.

Съдът счита, че са спазени останалите изисквания при съставяне на НП по ЗАНН и ЗДвП.

По същество на нарушението.

1. Съдът намира че описаните фактически обстоятелства представляват нарушение на чл.103 от ЗДвП. Субект на това нарушение е всеки водач на определена категория МПС, каквото качество жалбоподателят е имал-арг.т.25 от Допълнителни разпоредби на ЗДвП. Следователно е извършил съответното нарушение и законосъобразно му е наложено административно наказание, на основание чл.175ал.1 т.4 ЗДвП.

В санкционната норма на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП за такова нарушение са предвидени административни наказания „лишаване от право да управлява” МПС за срок от един до шест месеца и „глоба” от 50лв. до 200лв.

 С оглед обстоятелството, че наказанията са определени в минималните предвидени от закона размери, то съдът няма правомощия да се го променя.

По приложението на чл.28 от ЗАНН. Съдът, счита че не са налице предпоставки за приложението му, с оглед на обстоятелството че нарушението е извършени при превес на отегчаващи обстоятелства, каквото множеството нарушения по този закон, които жалбоподателят е извършил, видно от Справката на МВР. Съдът, отчете че не е налице и маловажен случай, с оглед значимостта на обществените отношения, които защитават правилата на ЗДвП.

 С оглед на това не може да бъде приложен чл.28 ЗАНН.

От преписката е видно, че жалбоподателят  е депозирал възражения, при съставяне на АУАН в срока даден с него. Те са проверени обстойно от АНО и едва след това е издадено атакуваното НП.АНО стриктно е изпълнил задълженията си съгласно чл.52,ал.4 ЗАНН и се е произнесъл съобразно обстоятелствата, които е сметнал за безпротиворечиво установени с АУАН и доказателствата към него.

Съгласно ЗАНН, чл.6-административно нарушение следва да е виновно извършено. Виновно е когато е извършено при форма на вината умисъл или непредпазливост-чл.7,ал.1 ЗАНН.В процесния случай е налице умисъл от страна на нарушителя.

Въпреки,че изисканият от съда запис от монтираната автоматизирана информационна система „видеозапис на пътен контрол” за процесната дата и час не беше предоставена на съда,поради изтгичането на срока за съхранение назаписа,съдът счита,че нарушението е безспорно доказано.Аргумент в тази насока е и обстоятелството,че в с.з. жалбоподателят потвърждава изцяло описаното в АУАН и НП.Това самопризнание не е единственото доказателство,а се подкрепя и от други гласни доказателсвта по делото посочени от съда.

По изложените съображения и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът 

 

                                                                 РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16-0851-000902 от 15.06.2016г., издадено от Ж. Й. М., на длъжност „Началник сектор“ към Областна дирекция(ОД) на МВР-Д., Сектор „Пътна полиция“(СПП), упълномощен с МЗ-№ 8121з-748/24.06.2015г., въз основа на Акт за съставяне на административно нарушение(АУАН) № Г356088 от 15.05.2016г., с което на В.Г.В. с ЕГН ********** се налага административно наказание за  административно нарушение  на чл.103 от Закон за движение по пътищата(ЗДвП)-административно наказание „глоба“, в размер на 50 /петдесет/ лева  и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по  пред Добричкия административен съд в 14 дневен срок от уведомяването на страните. 

                                                                                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                                                                                                                                                                                    /Р.Симеонов /

 

 


 

 

По третото нарушение-Особено мнение.

 

 

 

Факти:

Отбелязано е, че управляваното МПС не е представено за задължителен периодичен технически преглед. Тази констатация обаче не е подкрепено със доказателства. Не е установено, по съответния ред, дали в действителност е извършен съответен задължителен технически преглед на превозното средство-„СЕАТ ИБИЗА“ с рег.№ ТХ9203ХМ, управлявано от Георги В..

Право:

Чл.147,ал.1 от ЗДвП, вменява задължение на да бъде извършен технически преглед на моторните превозни средства. Следователно нарушена ще бъде нарушена разпоредбата, ако такъв преглед не е извършен. Органите на МВР са съставили акта за нарушение, като словесно са описали, че не е представено пътното превозно средство-„СЕАТ ИБИЗА“ с рег.№ ТХ9203ХМ за задължителен периодичен технически преглед, с което се нарушава чл.147,ал.1 ЗДвП. Видно от доказателствата по делото, липсват данни да е извършена проверка дали е извършен технически преглед или не е. Съгласно ал.8 на чл.147 ЗДвП, се поддържа информационна електронна система от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в която се въвеждат резултатите от прегледите, респективно може да се провери дали такъв е извършен или не. Такава проверка може да бъде направена, и ако не е възможно на място от актосъставителя, да се направи последваща и тогава да се санкционира нарушителя по съответния ред.

 И в двата случая, следва да се представят доказателства, че такава е извършена и за резултатите от нея. Такива доказателства, липсват по делото, като и в показанията си св.Димитров и св.И. не свидетелстват за извършена такава.

 С процесното НП също не е правена такава проверка, или липсват данни за извършването и, но въпреки това е наложено наказание за това нарушение, като е посочена разпоредбата на чл.147,ал.1 ЗДвП, а санкцията е наложена на основание чл.181,т.1 от ЗДвП, която по-принцип предвижда да се наложи санкция, за непредставяне моторно превозно средство за технически преглед, в определен от закона срок, без уважителни причини. На практика, при  липса на поставен удостоверителен знак, в левия ъгъл на автомобила и непредставяне на доказателства от жалбоподателя, се презюмира, че преглед не е извършен. Такава презумпция не е допустима, с оглед на това че административното наказване има характера на наказателно преследване[1], по см. на практиката на ЕСПЧ[2]. От това следва и положение на нарушителя на лице, което има съответно право на защита и по отношение на него действа презумпция за невиновност, а съответните органи следва да докажат вината му. На него следва да му се осигури възможност да представя доказателства, с оглед осигуряване на „равенство на оръжията“, но не може да му се вменява задължение за представяне на такива доказателства.

Освен това, приемането на такава презумпция, че щом не носи документите за преглед, то преглед не е извършен, може обективно да постави жалбоподателя в положение, в което не може да докаже че няма вина. Например, ако след като е преминал техническия преглед и са му дадени съответните документи, същите бъдат изгубени. Тогава те няма как да бъдат представени пред наказващ орган/съд, респективно няма как жалбоподателя да докаже че е невинен. Затова и в негова тежест не може да се поставя задължение да доказва невинността си, а това е задължение на съответните органи, които имат значително по-голяма възможност да разкрият обективната истина, напр. да изискат от ИААА справка от регистъра по чл.147,ал.8 ЗДвП, каквото правомощие жалбоподателят няма.

Още повече, че същият има право да не участва в производството, което право е упражнил надлежно, респективно не е бил задължен/не му е било указано че следва да представи доказателства за извършен преглед.

Настоящия съдебен състав, има качеството на въззивна инстанция, който на основание чл.314 от Наказателно-процесуални кодекс(НПК), извършва пълна проверка правилност, дори да на не посочени в жалбата основания. Това обстоятелство не е посочено от жалбоподателя но съдът е длъжен да го констатира и да се произнесе по него.

С оглед служебното начало, заложено в съдебното следствие, провеждано от въззивната инстанция, за изясняване на обективната истина, то считам че следва съдът да извърши допълнителни следствени действия, като изисква[3] от регистъра по чл.147,ал.8 ЗДвП към ИААА, информация за обстоятелството, дали към датата на извършване на нарушението, автомобилът управляван от жалбоподателя е преминал задължителен технически периодичен преглед.

 

 

 

 

 

 

 

 



[1] Виж „Критериите Енгел“(по-конкретно втори критерий) от Engel and Others vs Netherlands

[2] Telfner v. Austria,-относно недопустимост за разместване на доказателствената тежест.

 Lutz vs Germanyztürk vs Germany -относно наказателния характер на производствата при нарушение на правилата за движение по пътищата.

[3] Оставям на страна въпроса, доколко производството по чл.59 ЗАНН, което допуска заседание да се проведе без участието на наказващия орган отговаря на изискванията чл.6 от Конвенцията, доколкото при липса на неговото участие, и служебно задължение на съдът извършва следствени действия за изясняване на обективната истина, може да се получи и се получава често хипотеза, в която съдът е задължен да събира преимуществено обвинителни доказателства, които не са събрани от административно-наказващия орган. Повече по темата виж Ozerov vs Russia, както и посочените по-горе решенията за характера на наказателно преследване, по см. на Конвенцията на административните нарушения.