Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ......

 

гр. Добрич, 27.04.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публично съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева

 

при участието на секретаря С.П., разгледа докладваното от Съдията АНД № 27 по описа на Добричкия районен съд за 2017 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К.Р.И. ЕГН ********** срещу Наказателно постановление /НП/ № 16-0851-002201, издадено на 01.12.2016 г. от Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД МВР гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 1 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, а на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление. Алтернативно се иска намаляване размера на наложените наказания в минималния им размер, предвиден в закона.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно уведомена не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок от лице притежаващо активна процесуална легитимация. Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен в присъствие на нарушителя и му е надлежно връчен. АУАН съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН, съставен е в присъствие на един свидетел – свидетел при констатиране на нарушението, поради което съдът намира, че същият е редовно съставен. НП е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

С оглед изложеното съдът намира, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на наказателното постановление във формалноправен аспект.

По отношение на приложимия материален закон съдът взе предвид следното:

В съставения АУАН на жалбоподателя е вменено като нарушение това, че на 02.11.2016 г. около 16.20 часа, по главен път III-29+3 на около 200 м. преди кръговото кръстовище с главен път II-29 посока гр. Добрич управлява лек автомобил „Фолксваген Голф” с чужда регистрация PMI № 244 след употреба на алкохол - 1.08 на хиляда, установено с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510” с инв. № АRDN 0078. На жалбоподателя е бил издаден талон за медицинско изследване № 0047337 /л. 8 от делото/, като същият се е възползвал от правото си да не даде кръв за химическо изследване.

АУАН е редовно съставен и се ползва с доказателствена сила съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Направените в него констатации не са опровергани от събраните по делото писмени и гласни доказателства. От събраните в съдебното производство доказателства чрез свидетелските показания се потвърждават констатациите в АУАН. Разпитан в качеството на свидетел актосъставителят К.Г.К. сочи, че на процесната дата съгласно утвърден график на Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Добрич с колегата му В*Г* са били по главен път ІІІ – 293 в тсечката между П******* и Д*, на около 100-200 м. преди кръговото кръстовище. Автомобилът, управляван от жалбоподателя, бил спрян за рутинна проверка. Първо било установено, че няма винетен стикер, за което също бил съставен акт. Когато водачът бил поканен да се запознае с текстовата част на акта, на служителите им замирисало на алкохол. Поради това, жалбоподателят бил изпробван с дрегер, чийто цифров индикатор отчел наличието на концентрация на алкохол в кръвта и му бил съставен АУАН за шофиране след употреба на алкохол. Издаден му бил и талон за кръвна проба, но той отказал да се възползва от това си право.

В хода на разследването е изискана справка от Агенция „Пътна инфраструктура” ОПУ Добрич относно мястото на описаното в АУАН нарушение и видно от отговора /Писмо рег. № 4188/10.03.2017 г. – л. 38/, това е отсечката от републиканския път III-293 между населените места град Добрич /кръгово кръстовище/ и село П*.

Показанията на актосъставителя се подкрепят от събраните в хода на производството доказателства – Протокол от извършена последваща проверка на техническото средство за измерване, видно от която същото е със срок на валидност от 21.05.2016 г. до 12.11.2016г. /л. 24/ и разпечатка от „Дрегер 7510” със сер. № ADN 0078 за 02.11.2016 г. /л. 25/.

Предвид гореизложеното съдът намира, че събраните доказателства потвърждават изцяло описаната фактическа обстановка в АУАН и в НП, поради което намира, че описаното нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин.

В този смисъл съдът намира за неоснователно възражението, наведено в жалбата, че жалбоподателят не е извършил посоченото в акта нарушение.

На следващо място в жалбата се твърди, че е била нарушена процедурата по измерване на концентрацията алкохол чрез техническото средство, като се навеждат доводи, че И. е бил каран от служителя да даде проба няколко пъти. Видно от приобщената към доказателствения материал разпечатка от „Дрегер 7510” със сер. № ADN 0078 за 02.11.2016 г. /л. 25/ обаче се установява, че пробата е отчетена на 02.11.2016 г. в 16:38:14 ч. с техническото средство и резултатът е 1,08 промила. В този смисъл съдът счита и това възражение за неоснователно, още повече, че И. сам се е отказал от правото си да даде кръв за медицинско изследване, ако е считал, че пробата е некачествена или не е съгласен с показанията на техническото средство.

Твърденията на водача, че не му е издаден талон за медицинско изследване също са неоснователни, доколкото такъв е издаден /л. 8/ с подпис на водача, както и е описан в АУАН, където е посочено, че нарушителят е отказал кръвна проба, срещу което отново е положил подпис.

Относно възражението, че не ставало ясно кога и къде е било извършено вмененото нарушение, тези обстоятелства съдът намира за безспорно установени от събраните гласни доказателства и изисканата справка от ОПУ Добрич /л. 38/.

Относно наложеното наказание:

Извършеното нарушение правилно е подведено под нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и законосъобразно на основание съответно чл. 174, ал. 1, пр. 1-во от ЗДвП на водача са наложени административните наказания „глоба” и „лишаване от право да управлява МПС”.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 1, пр. 1-во от ЗДвП „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство....за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лв., който управлява моторно превозно средство...с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух...”.

При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни нарушения.

В настоящия случай, съдът намира, че наложените предвидени от законодателя в нормата на чл. 174 ал. 1 от ЗДвП административни наказания „глоба”, чийто размер е индивидуализиран в размер на максималния и „лишаване от право да управлява МПС”, също в максимален размер, се явяват завишени с оглед на факта, че не са налице вредни последици от извършеното от жалбоподателя нарушение.

Ето защо, настоящият състав намира, че административното наказание „глоба” следва да бъде определено в размер на минималния, а именно: глоба в размер на 500 лв.

Относно „лишаването от право да управлява МПС”, съдът намира, че административно наказание от посочения вид в размер на минималния, предвиден от законодателя би съответствало на тежестта на нарушението и би изпълнило целите на административно наказателната превенция, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

Конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално правна норма обществени отношения. Нарушението, извършено от К.И. се отличава с висока степен на обществена опасност на деянието. Фразата “висока степен на обществена опасност на деянието” е твърде слаба, когато става въпрос за честотата на извършените нарушения от този вид. Особено укорими са нарушенията, при които деецът съзнателно поема управлението на моторно превозно средство, след като е употребил алкохол, пренебрегвайки неблагоприятните последици от алкохолното опиване при осъществяване на една дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци. При това положение и дума не може да става за маловажен случай.

Относно отнетите контролни точки: Отнемането на контролни точки е уредено в Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията при извършването на които, от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, издадена от министъра на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 1 от 4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013 г./.

Съобразно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП и чл. 2, ал. 1 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. тези точки са контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Изхождайки от тази формулировка, следва да се приеме, че законодателят ги е предвидил единствено като средство за отчитане на установените нарушения, без да третира отнемането им като самостоятелно административно наказание или принудителна административна мярка. Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП. В тази насока следва да се приеме, че отнемането на контролни точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна по отношение на водачите и информационно – статистическа от гледна точка на контролните органи функция. Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при отнемане на контролни точки, съответният административнонаказващ орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на административно наказание за извършеното нарушение, т.е. има ли доказано нарушение, има и отнемане на предвидените за съответното нарушение контролни точки.

Законосъобразно на основание чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за нарушението по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП /управление на МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 1.2 на хиляда включително/ са отнети 10 контролни точки.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ НП № 16-0851-002201, издадено на 01.12.2016 г. от Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД МВР гр. Добрич, с което на К.Р.И. ЕГН ********** за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвПр на основание чл. 174, ал. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 1 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца и на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки, като НАМАЛЯВА размера на административното наказание ГЛОБА на 500 /петстотин/ лева, както и срока на наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО на 6 /шест/ месеца.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                                       /Галя Митева/