Д О Б Р И Ч К И     Р А Й О Н Е Н  С Ъ Д     

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ ...

гр.Добрич, 29.03.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Добрички районен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на

двадесет и седми март две хиляди и седемнадесета година, в състав:     

                      Съдия - Веселин Стефанов Монов  

                   при  участието на съдебен  секретар М.А.,

 разгледа  н.а.х.д.№ 92 по описа на ДРС за 2017 г.

 

            Производството е по реда на чл.59, ал.І във вр. с чл.63,ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба на В.Г. ***, с ЕГН ********** срещу наказателно постановление №33/25.08.2016 година на Началника на Гранично полицейско управление – гр.Г.Т..

С атакуваното наказателно постановление за извършено административно нарушение по чл.64, ал.2 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ на жалбоподателя на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР е наложено адм.наказание „глоба” в размер на 100.00 /сто/ лева.

С депозираната пред съда жалба се моли за отмяна на наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно. Релевират се претенции, за допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, които са довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от процесуален представител-адв.В.К. ***, който поддържа искането за отмяна изцяло на НП на посочените в жалбата правни основания и аргументи. Сочи за несъстоятелност на обвинителната теза и описаната фактическа обстановка, за която приема, че е необективна и не отразява действителната фактическа обстановка, съществуваща към момента на спиране на автомобила от полицейските органи на ГПУ-гр.Ген Тошево.

 Въззиваемата страна се представлява от наказващия орган- Началника на ГПУ гр.Г.Т., който намира жалбата за неоснователна и моли същата да бъде  оставена без уважение, а наказателното постановление да се потвърди изцяло, като правилно и законосъобразно.

След анализ и преценка събраните по делото доказателства, съобразно обхвата и пределите на въззивната проверка, посочени в разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, настоящият съдебен състав намери за установено следното от фактическа и правна страна:      

          На 18.08.2016 година през светлата част от денонощието, на входа на с.Паскалево, общ.Добричка свидетелите М.И.Й., Г.Г.Х. и И.М.Й. /полицейски органи от Гранично полицейско управление – гр.Ген Тошево, от които първият е актосъставител/  извършвали полицейска проверка на преминаващите в района автомобили и лица, придвижващи се към държавната граница. В изпълнение на възложените им задачи, около 10.30 часа св.М.Й. /изпълняващ дл.„командир наотделение” в ГПУ/ подал видим знак със стоп палка на приближаващия по пътя лек автомобил „****” , с рег.№ ***.Превозното средство се управлявало от жалбоподателя В.Г.В. и се движело в посока на с.***. Знакът, който бил подаден от дл.лице / същото е било униформено/ със стоп палка бил ясен и подсказвал на водача, да спре автомобила встрани от пътя. Възприемайки добре подадения му сигнал жалбоподателят спрял управлявания от него автомобил не встрани от пътя, а някъде около средата на пътното платно по което се движел, като изчакал идването на контролния орган на МВР. След пристигането си до автомобила св.М.Й. погледнал вътре в купето и възприел лично водача. Последният свалил стъклото на превозното средствои, като се обърнал с въпрос към полицая: „Защо ме спираш”? След като чул че се извършва полицейска проверка на автомобили и лица в района, жалбоподателят потеглил с форсиране на двигателя напред в посока на с.К. Изложеното обстоятелство било възприето пряко от присъстващите в непосредствена близост /на няколко метра от автомобила/ други длъжностни лица на ГПУ –гр.Г.Т. - свидетели Г.Г.Х. и И.М.Й., които останали учудени защо водачът си е тръгнал, без да му бъде извършена проверка на личните документи и автомобила.

            Мотивиран от изложените обстоятелства за това, че водачът не е изчакал на място да му бъде извършена проверка св.М.Й. записал рег.номер и данните на  МПС. Същия обаче не подал сигнал до ОДЧ, за да му бъде оказано съдействие и бъде спрян автомобила. Впоследствие, при извършена проверка в инф.масив на МВР е установено, че превозното средство е било собственост на жалбоподателя В.Г. ***. След установяване на неговия адрес , същият е поканен надленжо да се яви в ГПУ-гр.Ген. Тошево  за съставяне на АУАН с оглед извършено адм.нарушение по чл.64,ал.2 от ЗМВР.

            На 19.08.2016 година св.М.Й. в изпълнение на предоставените му властнически правомощия съставил на жалбоподателя В.Г.В. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл. №920623, с който го привлякъл към административнонаказателна отговорност за извършено административно нарушение по чл.64, ал.2 от ЗМВР. В обстоятелствената част на актоссътавителят изложил кратко описание на адм.нарушение, за което  е прието, че се изразява в не спиране за извършване на проверка на личните документи и автомобила, при подаден ясен сигнал със стоп палка и ръка от орган на полицията.В АУАН изрично са посочени датата, часа и мястото, където е установено нарушението, както и данните на управлявания от жалбоподателя лек автомобил. Като свидетели „очевидеци”, присъствали при установяване на нарушението и  съставянето на АУАН са вписани св. Г.Г.Х. и св.И.М.Й..

Към момента на съставянето на АУАН и неговото предявяване жалбоподателят  се задоволил да впише единствено това, че има възражения.

Описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя М.Й., тези на св.Г.Г.Х. и св.И.М.Й., както и от другите събрани в хода на съдебното дирене писмени доказателства, които съдът приобщи по надлежния процесуален ред. Показанията на актосъставителя Й. и свидетелите Х. и Й. съдът прие за вътрешно непротиворечиви, взаимнодопълващи се и еднопосочни.

Въз основа на АУАН административнонаказващият орган е издал поднадзорното наказателно постановление №33/25.08.2016 година, с което за извършено административно нарушение по чл.64, ал.2 от ЗМВР ангажирал на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР отговорността на жалбоподателя. В обстоятелствената част на НП е посочено като описание на нарушението, , че същото се изразява в това, че лицето не е спезило  полицейско разпореждане.

Така  издаденото НП първоначално не е връчено по надлежния ред от наказващия орган на жалбоподателя и в него абсолютно неправилно е отбелязано, че е влязло в законна сила на 07.10.2016 година. Като аргумент за вписване на соченото обстоятелство е съобразено получено съобщение от куриерска спедиторска фирма от дата 26.08.2016 година /”Стар пост”/ , че лицето не е намерено на адреса, накойто е оставено съобщение. Безспорно, че в случая  връчването на НП на нарушителя не е съобразено с разпоредбите на НПК, към които препраща бланкетната норма на чл.84 от ЗАНН. Ето защо, съдът прие, че преклузивния срок посочен в разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗАНН не е изтекъл, доколкото липсва надлежно връчване на НП на нарушителя, което да удостоверява, че той не го е обжалвал в законоустановения срок на чл.59,ал.2 от ЗАНН.  По изложените съображения съдът прие, че депозираната от жалба от страна на жалбоподателя, с която се оспорва законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление е подадена в преклузивния срок на чл.59, ал.2 от ЗАНН и същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за основателна по следните съображения:

При извършената служебна проверка за законосъобразност на поднадзорното НП, какъвто е обхатът на въззивната инстанционна проверка, регламентиран с разпоредбата на чл.314,ал.1 от НПК, съдът прие, че същото е издадено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните  правила. По своето естество тези нарушения могат да бъдат отнесени към категорията на онези съществени процесуални нарушения, които водят до ограничаване на правото на защита на санкционирания субект в степен, че той да не може да се защити и да изгради в пълен обем защитната си теза. Допуснатите нарушения на материалния закон и процесуалните правила при издаване на нак.постановление не могат да бъдат санирани / преодолени/ в хода на съдебното производство, с последващи изявления от страните. В какво точно се изразяват нарушенията:

На първо място, задължение на наказващия орган, съобразно императива на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН да направи пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като посочи доказателствата, които го потвърждават. В поднадзорното наказателно постановление е допуснато драстично нарушение на цитираната разпоредба, след като наказващият орган в обстоятелствената част се е задоволил да посочи единствено това, че ..”лицето не е спазило полицеско разпореждане”. Така направено описанието на нарушението води до обективна невъзможност да се разбере в какво точно се изразява  това „не спазване на полицейско разпореждане”? Дали се касае за осъществено действие или бездействие от страна на нарушителя, както и какво полицейско разпореждане той не е спазил. Без значение, че има посочена дата,час и място, където е според наказващия орган е било извършено нарушението. Липсата на ясно изложено описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които е извършено води до ограничаване правото на защита на санкционирания субект, тъй като го поставя в невъзможност той да се защити и изгради защитната си теза в пълен обем. Изискването за спазване от наказващия орган на задължението да направи както ясно и точно словестно описание на нарушението, освен цифровото обозначение  на неговата квалификация, както и да изложи обстоятелствата, при които е извършено, се явява съществено процесуално нарушение. Без съмнение,че наличието на пълно и ясно словестно описание на нарушението и неговото цифрово означение като квалификация, очертават рамката на предмета на административнонаказателния спор, в който страните ще доказват своите тези. В този смисъл, недопустимо е при липса на словестно описание на нарушението да съдим за него /вкл. за изпълнителното деяние на нарушението/ по тълкувателен път или чрез индиции от съдържащи се факти, в обстоятелствената част на НП. респ. в какво точно се изразява самото нарушение. Коментираното нарушение, изразяващо се в липса на задължителен реквизит на НП - чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, отнасяме към категорията на онези съществени процесуални нарушения, които винаги водят до ограничаване правото на защита и поставят нарушителя в невъзможност да се защити и да разбере за какво нарушение е привлечен да отговаря.

На следващо място, в насока на развитата от наказващия орган обвинителна теза в НП може да се приеме, че привличането на отговорността на жалбоподателя за извършено адм. нарушение по текста на чл.64, ал.2 от ЗМВР е неправилно и незаконосъобразно.Този правен извод се налага, след като съобразим фактическите обстоятелства изложени пред съда от актосъставителя Й. и  св.Г.Г.Х. и св.И.М.Й.. Последните са присъствали заедно с актосъставителя на място и в качеството си на очевидци,  са възприели пряко начина, по който е бил спрян автомобила на жалбоподателя и действията по проверката. От показанията на свидетелите и актосъставителя черпим безпротиворечива информация, че след като му е бил подаден ясен сигнал със стоп палка от св.Й., жалбоподателя се е подчинил на това разпореждане и е спрял автомобила. В този смисъл, подаденото на водача разпореждане от контролния орган чрез положение на ръцете и със стоп палка е било изпълнено. Последващо разпореждане от проверяващия орган към водача обаче така и не е било издавано, за да е налице извършено нарушение, изразяващо се в „не спазване на полицейско разпореждане”.Съгласно разп. на чл.257,ал.1 от ЗМВР се наказва с наказание „глоба” който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършването не съставлява престъпление. Очевидно , че след като няма издадено последващо разпореждане от страна на  проверяващия орган, в този случай липсва и виновно поведение от страна на жалбоподателя, за да може да се приеме, че е налице неизпълнение на  разпореждане. Съдът не кредитира изложеното от жалбоподателя обяснение, че му е разпоредено да тръгва. Независимо от това, съдът счита, че липсва осъществен състав на адм. нарушение по текста на чл.64,ал.2 от ЗМВР, тъй като няма издавано последващо разпореждане на водача на място от страна на контролния орган. По изложените съображения може да се приеме, че привлечането на отговорността на въззивника за извършено нарушение по чл.64,ал.2 от ЗМВР се явява незаконосъобразно и неправилно, тъй като липсва виновно поведение на нарушитерля, доколкото не е налице неизпълнение на задължително разпореждане на полицейски орган.

На следващо място, съдът намира, че следва да коментира обективно несъответствие между описанието на нарушението, залегнало като фактическа обстановка в обстоятелствената част на АУАН и действителната фактическа обстановка, съществувала към момента на извършване на проверката. Така например, в АУАН като фактическа обстановка на нарушението е посочено, че жалбоподателят не е спрял за извършване на полицейска проверка на личните документи и автомобила. Това релевантно за спора обстоятелство бе коментирано по-горе в настоящите мотиви и бе посочено, че всъщност жалбоподателя е  спрял веднага за кратко време / около 10-15 секунди/, след като му е бил подаден сигнала със стоп палка от контролния орган на МВР. За това обстоятелство безпротиворечиво съдим от показанията актосъставителя и св.Г.Г.Х. и св.И.М.Й., които са присъствали на мястото на проверката и като очевидци са възприели това поведение на водача. Свидетелите сочат обаче, че са били малко встрани и в действителност не са чули дали е имало разговор между актосъставителя и водача, както и дали му е разпоредено да потегли. Очевидно е ,че соченото обективно несъотвествие между действителната фактическа обстановка и изложената в АУАН, не води до извода, че е налице неизпълнение на разпореждане. Тъкмо обратното, че водачът след като е спрял на място след подадения му сигнал и е изпълнил разпореждането, вполедствие е потеглил. Налице е неточно отразяване факти, имащи съществено правно значение за административнонаказателния спор. От друга страна, в НП е изложена изцяло различна фактическа обстановка от тази, обекивирана в АУАН, като е посочено единствено това, че жалбоподателят не е спазил полицейско разпореждане. Безспорно, че така описано изпълнителното деяние на процесното адм.нарушение е напълно неясно и както бе посочено по-горе в мотивите, води до невъзможност деецът да разбере за какво нарушение е привлечен да отговаря и в какво точно се изразява самото нарушение. Още повече, че се касае за неизпълнение на полицейско разпореждане, което словестно описание задължително налага за наказващия орган да опише в какво конкретно действие или бездействие, се изразява това неизпълнение.

В заключение съдът намира за необходимо да посочи, че административно наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Ето защо, от изключително важно значение е за държавните органи, които са овластени с правомощия на „особенна юристдикция” и издават наказателни постановления, да прилагат административно наказателните разпоредби като извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на процедурата и липса на произвол. В конкретния случай, когато държавните органи искат да ангажират административно наказателната отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение, са задължени съобразно чл. 6 от ЗАНН да опишат това нарушение както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които сочат, че то е осъществено. От обективна страна административното нарушение се характеризира и с неговите форми на изпълнителното деяние, така както изисква чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, т. 4 на ЗАНН.  Посочването на този обективен критерий за извършването на административното нарушение е от огромно значение не само за защитата на жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното право.

По изложените правни съждения и мотиви, съдът счита, че с оглед на допуснати особено съществени нарушения на материални закон и процесуалните правила при издаване на наказателното постановление, същото следва да се отмени изцяло като незаконосъобразно и неправилно. При тези обстоятелства за съда не възниква задължението да коментира относно размера на наложеното на въззивника с нак.постановление административно наказание „глоба”.

 Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

 О Т М Е Н Я наказателно постановление  №33 от дата 25.08.2016 година на Началника на Гранично полицейско управление–гр.Г.Т., с което на В.Г. ***, с ЕГН ********** за извършено административно нарушение по чл.64,ал.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, на основание чл.257, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00 /сто/ лева.         

             Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от уведомяването на страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс.

 

                                                                                              Съдия :