Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Д. 17.03.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Д.КИЯТ РАЙОНЕН СЪД   ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ , четиринадесети състав ,  в публично заседание на   седемнадесети февруари  през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ТОНЕВА

           

При участието на секретаря Р.Р. , разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 1797/2016 год. по описа на ДРС и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по  гр.д. № 1797/2016 г. по описа на Д.ки районен съд е образувано по предявените  от Д.Я.Г. с ЕГН ********** срещу Е.Д.Е. с ЕГН **********  обективно съединени искове за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 599/05.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1113/2016 г. по описа на Д.ки районен съд за сумите: - 551.00 лева , представляваща дължима наемна цена по договор от 25.09.2014 г. за наем на жилище, находящо се в гр. В., *** за периода 24.07.2015 г. -31.08.2015 г. ;  - 118.67 лева , представляваща неплатени консумативи по същия договор за наем  – задължение за потребена електроенергия в наетия имот за периода от 26.05.2015 г. до 24.06.2015 г.; -  19.10 лева, представляваща неплатени консумативи по същия договор за наем  – задължение за потребени В и К услуги в наетия имот (отчетени по І-ви водомер) за периода от 22.06.2015 г. до 20.08.2015 г.; -11.94лева, представляваща неплатени консумативи по същия договор  за наем – задължение за потребени В и К услуги в наетия имот (отчетени по ІІ-ри водомер) за периода от 22.06.2015 г. до 20.08.2015 г., ведно със законната лихва върху всяка една от сумите ,начиная  29.03.2016 г. до окончателното им изплащане.

Претендират се разноските в заповедното производство и в производството по настоящото гражданско дело .

Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбата на чл. 232, ал. 2 от  ЗЗД,  вр. чл. 415 от ГПК.

Излагат се твърдения,че Е.Д.Е. е бил наемател на недвижим имот  ,представляващ тристаен апартамент в град В. , *** по сключен между страните договор за наем от 25.09.2014 г. Ответникът е останал задължен с плащане на исковите суми  и на 02.09.2015 г. наемодателят сменил ключа от входната врата на жилището и изнесъл багажа на Е. .

Ответникът оспорва ,че дължи процесните суми .Претендира разноски в производството .

По подадено от Д.Я.Г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч. гр.д. 1113/2016г. по описа на Д.ки районен съд .

По делото е издадена заповед  за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под  № 599/05.05.2016 г. , с която съдът е разпоредил длъжникът Е.Д.Е. с ЕГН **********  да заплати на кредитора Д.Я.Г. с ЕГН ********** сумите: - 551.00 лева , представляваща дължима наемна цена по договор от 25.09.2014 г. за наем на жилище, находящо се в гр. В., *** за периода 24.07.2015 г. -31.08.2015 г. ;  - 118.67 лева , представляваща неплатени консумативи по същия договор за наем  – задължение за потребена електроенергия в наетия имот за периода от 26.05.2015 г. до 24.06.2015 г.; -  19.10 лева, представляваща неплатени консумативи по същия договор за наем  – задължение за потребени В и К услуги в наетия имот (отчетени по І-ви водомер) за периода от 22.06.2015 г. до 20.08.2015 г.; -11.94лева, представляваща неплатени консумативи по същия договор  за наем – задължение за потребени В и К услуги в наетия имот (отчетени по ІІ-ри водомер) за периода от 22.06.2015 г. до 20.08.2015 г., ведно със законната лихва върху всяка една от сумите ,начиная  29.03.2016 г. до окончателното им изплащане.

В срока по чл. 414,ал.2 от  ГПК длъжникът е възразил писмено срещу заповедта за изпълнение .Депозирано е възражение с вх. 9231/26.05.2016 г.

С разпореждане от 03.06.2016г.  съдът  е указал на заявителя ,че може да предяви иск  относно вземането си в едномесечен срок . Съобщението за горното е връчено на 14.06.2016 г .

В дадения едномесечен срок Д.Я.Г.  е предявил   исковете по настоящото производство .

Не е спорно между страните ,че с договор от 25.09.2014 г. ищецът Д.Г.  е отдал  на М. С. Д. , И. Д. И. ,Т. В. П. и Е.  Д.Е. за временно и възмездно ползване недвижим имот  -тристаен апартамент в град В. на ***.

Не се оспорва ,че имотът е предоставен  от наемодателя за ползване .

Ищецът излага в исковата молба ,че до средата на лятото един по един наемателите напускали ,апартаментът останал да се ползва от Е.Д.Е. .

Разпитаният по делото свидетел И. Д. И.,един от наемателите по сключения договор за наем , излага пред съда ,че той е напуснал наетия имот през месец април/май 2015 г. , М. С. Д. напуснал имота преди него през зимата  , а Т. П. след него –към юни 2015 г.

Свидетелят сочи още ,че при напускане на жилището са  уговорили с наемодателя,че освобождават имота .

Горното налага извода,че към юни 2015 г. е бил прекратен сключения договор за наем с М. С. Д. , И. Д. И. ,Т. В. П..

В проведеното съдебно заседание  се излага изрично от пълномощника на ищеца ,че не се оспорва размера на дължимия наем за период 24юли2015г. – 31 август 2015 г. , възлизащ на сумата от 551.00 лева.Не се оспорват размерите на дължима ел.енергия за периода 26.05.2015 г. – 24.06.2016 г. – 118.67 лева  , както и размерът на задълженията за консумирана вода за периода 22.06.2015 г. -20.08.2016 г.  -19.10 лева и 119.94 лева съответно за първи и втори водомер .

Твърденията на ответника са ,че не дължи претендираните суми,защото през процесните периоди наемното правоотношение между него и ищцовата страна е било прекратено .

Горното не се установи от показанията на посочените от ищеца свидетели И. Д. И. и Т. В. П. .

Напротив установява се от показанията на разпитания свидетел,че включително и през месец август 2015 г. ответникът Е.Д.Е. е живял в отдадения под наем имот в град В. .

И свидетелката С. Г. Г. установява в показанията си ,че до началото на месец септември 2015 г. , когато ищецът д.Г. е сменил патрона на входната врата , ответникът Е. е живял в наетия имот.

Съдът кредитира показанията на разпитанте свидетели.Същите са непротиворечиви .

 С оглед установеното,че през процесните периоди е било налице валидно облигационно отношение между страните по сключен договор за наем , то предявените искове се явяват основателни и подлежат на уважаване .

Съгласно чл. 232,ал.2 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите , свързани с ползването на вещта .

 

 

 

 

Съгласно т. 12 на ТР № 4/13 съдът следва да се произнесе по разноските в заповедното производствозаповедта за изпълнение са включени разноски в размер на 525.00лева , от които 25.00 лева държавна такса и 500.00 лева адвокатско възнаграждение .

В настоящото производство съдът следва да разгледа възражението на ответника Е. за прекомерност на адвокатското възнаграждение,присъдено в издадената заповед за изпълнение.

Предмет на заповедта са вземания в общ размер на 700.71 лева .

Изплатеното по делото възнаграждение за адвокат  от заявителя е в размер на 500 лева .

Минималният размер на адвокатското възнаграждение , изчислено по реда на чл.7 ал.7 във вр. с чл. 7 , ал.2,т.1 от НАРЕДБА 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения  възлиза на сумата от 300 лева.

Съдът намира,че заплатеното от заявителя адвокатско възнаграждение съобразно правната и фактическа сложност на делото следва да бъде намалено до размер на сумата от 400.00 лева .

След разпределение на отговорността за разноските , ответникът по установителния иск  съобразно изхода на спора следва да заплати на ищеца сумата от 425.00 лева,представляваща разноски в заповедното производство , от които 25.00 лева държавна такса и 400.00 лева  адвокатско възнаграждение .

Ищецът претендира разноски в исковото производство.

Ответникът Е. е направил възражение за  прекомерност на изплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение .

Разпоредбата на чл.78,ал.5 от ГПК предвижда възможност по искане на насрещната страна да бъде присъден по-нисък размер на адвокатско възнаграждение ,но не по-малко от  минимално определения  размер съобразно  чл.36 от Закона за адвокатурата .Съгласно чл. 36 от ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд.Размерът на възнаграждението се определя с договор между него и клиента като размерът следва да бъде обоснован и справедлив и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004г. за определяне на  минималните размери на адвокатските възнаграждения .

Преценката за прекомерност следва да направи във всеки конкретен случай съобразно  действителната правна и фактическа сложност на делото.

Предмет на иска са вземания в общ размер 700.71 лева .

Минималният размер на адвокатското възнаграждение , изчислено по реда на чл.7 , ал.2,т.1 от НАРЕДБА 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения  възлиза на сумата от 300 лева.

 

Изплатеното по делото възнаграждение за адвокат  от ищеца е в размер на 500 лева .

Процесуалният представител на ищеца е изготвил и депозирал по делото искова молба ,не е взел становище по депозирания отговор на исковата молба и не е участвал в проведеното по делото едно съдебно заседание .

Съдът намира,че заплатеното от ищеца  адвокатско възнаграждение съобразно правната и фактическа сложност на делото следва да бъде намалено до размер на сумата от 400.00 лева .

На основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски в настоящото производство в размер на 125.00 лева държавна такса и 400.00 лева адвокатско възнаграждение .

С оглед изхода на спора на ответника не се следват разноски .

Водим от горното , Д.кият районен съд

 

                                    Р Е Ш И  :

 

                        ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  в отношенията между Д.Я.Г. с ЕГН **********  и  Е.Д.Е. с ЕГН **********  , че Е.Д.Е. с ЕГН **********   дължи на Д.Я.Г. с ЕГН **********   по заповед  за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под  № 599/05.05.2016 г. сумите: - 551.00 лева , представляваща дължима наемна цена по договор от 25.09.2014 г. за наем на жилище, находящо се в град В., *** за периода 24.07.2015 г. -31.08.2015 г. ;  - 118.67 лева , представляваща неплатени консумативи по същия договор за наем  – задължение за потребена електроенергия в наетия имот за периода от 26.05.2015 г. до 24.06.2015 г.; -  19.10 лева, представляваща неплатени консумативи по същия договор за наем  – задължение за потребени В и К услуги в наетия имот (отчетени по І-ви водомер) за периода от 22.06.2015 г. до 20.08.2015 г.; -11.94лева, представляваща неплатени консумативи по същия договор  за наем – задължение за потребени В и К услуги в наетия имот (отчетени по ІІ-ри водомер) за периода от 22.06.2015 г. до 20.08.2015 г., ведно със законната лихва върху всяка една от сумите ,начиная  29.03.2016 г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА Е.Д.Е. с ЕГН **********   да заплати на Д.Я.Г. с ЕГН **********   разноски в заповедното производство по ч. гр.д. № 1113/2016 г. по описа на Д.ки районен съд в размер на 25.00 лева държавна такса и 400.00 лева адвокатско възнаграждение .

ОСЪЖДА Е.Д.Е. с ЕГН **********   да заплати на Д.Я.Г. с ЕГН **********   разноски в производството по гр.д. № 1797/2016 г. по описа на Д.ки районен съд в размер на 125.00 лева държавна такса и 400.00 лева адвокатско възнаграждение .

Решението  подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Д.ки окръжен съд .

 

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :