Р Е Ш Е Н И Е

гр. Добрич, 06.02.2017 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на седемнадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

Председател: ГАЛЯ МИТЕВА

 

При участието на секретаря Т.Д., разгледа докладваното от съдия Митева АНД № 1604 по описа на Добричкия районен съд за 2016 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от “***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от М.С.Б., срещу Наказателно постановление № 08-0803241/245 от 07.09.2016 г., издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда” със седалище Добрич, с което на “***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от М.С.Б., в качеството на работодател, за нарушение по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лв.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено, като нищожно, неправилно и незаконосъобразно, като се излагат доводи, че НП не изхожда от лицето, сочено за негов издател, че АУАН е издаден в нарушение на императивната разпоредба на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, както и че не е налице административно нарушение.

В проведеното съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от редовно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и законосъобразно.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН /акт за установяване на административно нарушение/ № 08-0803241/24.08.2016 г. е съставен от компетентното длъжностно лице, в присъствие на двама свидетели и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.

Видно от представените по делото доказателства /л. 32/, представляващият “***” ЕООД, ЕИК *** М.С.Б. е бил поканен да се яви в Дирекция “ИТ” – гр. Добрич лично /или да се яви изрично упълномощено лице/ на 22.08.2016 г. в 13,00 ч. за съставяне на АУАН. Поканата е била получена на 19.08.2016 г. от Б., което обстоятелство е било удостоверено посредством подписа му. Поради неявяването на представляващия или упълномощено от него лице, АУАН е бил съставен в негово отсъствие на 24.08.2016 г., съобразно разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

АУАН № 08-0803241/24.08.2016 г. е бил получен лично от М.Б. на 29.08.2016 г., видно от попълнената разписка на гърба на АУАН /л. 8/.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че АУАН е бил връчен на представляващия търговеца по надлежния ред, съгласно правилата за връчване по КТ, който нормативен акт се явява специален по отношение на ЗАНН и като такъв следва да намери приложение, в която насока е и разпоредбата на чл. 416, ал. 6 от КТ. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения по акта.

В този смисъл съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че АУАН е издаден в нарушение на императивната разпоредба на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

Наказателното постановление /НП/ № 08-0803241/245 от 07.09.2016 г. е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Жалбоподателят твърди, че НП е нищожно, защото не изхожда от лицето, сочено за негов издател. Доколкото представителят на жалбоподателя не доразвива това възражение и предвид, че НП е издадено от компетентния орган и подписано по надлежния ред, то съдът не споделя доводите на жалбоподателя.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че образуването на процесното административнонаказателно производство е законосъобразно.

След анализ на събраните доказателства в настоящото производство съдът установи следното от фактическа страна:

През периода 04.07.2016 г. – 11.08.2016 г. свидетелите А.П. и Е.И. заедно с Е.К. – инспектори в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Добрич са извършили проверка на „***” ЕООД. Били изискани от работодателя с призовка и представени на 05.08.2016 г. трудовите досиета на всички наети и освободени работници през 2016 г., разчетно-платежна ведомост за заплати за 2016 г. и други документи, удостоверяващи изплащането на трудовите възнаграждения. След проверка на представените документи, проверяващите достигнали до извода, че работодателят е начислил, но към 05.08.2016 г. не е изплатил трудовите възнаграждения на Г. Й. Г. и М. Т. Н. за м. юни 2016 г. в общ размер на 189,96 лева. За установеното в хода на проверката бил съставен протокол за извършена проверка изх. № ПР 1631245/11.08.2016 г.

Предвид констатираното, на 24.08.2016 г. св. П. образувал процесното административно-наказателно производство срещу жалбоподателя, като в присъствието на св. И. и на Е.К. съставил АУАН № 08-0803241, с който вменил на „***” ЕООД, в качеството на работодател, че е начислил, но към 05.08.2016 г. не е изплатил трудовите възнаграждения на Г. Й. Г. и М. Т. Н. за м. юни 2016 г. в общ размер на 189,96 лева - административно нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ.

Въз основа на така съставения АУАН, на 07.09.2016 г. било издадено и обжалваното НП № 08-0803241/245 от Директора на Дирекция „ИТ” гр. Добрич, с което за вмененото нарушение по чл. 128, атл. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на ***” ЕООД ЕИК ***, в качеството на работодател била наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1 500 лв.

Описаната фактическа обстановка безспорно се доказа от показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели, както и от горепосочените, приложени и приети по делото писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: известие за доставяне на НП от 15.11.2016г.; Покана за доброволно изпълнение по чл. 182 от ДОПК с изх. № 16223579 от 26.10.2016г.; НП № 08-0803241/245 от 07.09.2016г.; АУАН № 08-0803241/24.08.2016г.; Покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение изх. № 16209821/02.08.2016г.; Призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК; Протокол за извършена проверка от 11.08.2016г.; Разчетно-платежна ведомост на „ГОЛДЪНС ГРУП” ООД за м. юни 2016г.; Молба с вх. рег. № 21634/19.12.2016г. от адв. К.К.; Писмо с вх. рег. № 22281/29.12.2016г. от Дирекция „Инспекция по труда” гр. Добрич с приложен заверен препис от товарителницата, удостоверяваща датата на изпращане на жалбата; Покана за съставяне на актове за административни нарушения, получена на 19.08.2016г.

Предвид гореизложеното съдът приема, че вмененото на жалбоподателя нарушение е съставомерно с описаното в нормата на чл. 128, т. 2 от КТ и безспорно доказано.

При така описаната фактическа обстановка и след анализ на събраните доказателства съдът установи следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на 128, т. 2 от КТ „Работодателят е длъжен в установените срокове: 2. да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа;”, като при установени нарушения чл. 414, ал. 1 от КТ предвижда имуществена санкция в размер от 1 500 до 15 000 лв.

От обективна страна визираната в чл. 128, т. 2 от КТ отговорност е налице, при реализирано бездействие, изразяващо се в неизплащане на уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. По безспорен начин в хода на съдебното производство се установи, че жалбоподателят е начислил, но не е изплатил дължимото трудово възнаграждение на посочените работници в уговорения между страните срок.

Не се спори между страните, че жалбоподателят е годен субект на вмененото му административно нарушение, в качеството на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ.

Законосъобразно, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ, административно-наказващият орган е ангажирал имуществената отговорност на юридическото лице. Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата. Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.

По отношение на наложеното наказание: Предвидената имуществена санкция по чл. 414, ал. 1 от КТ е в размер от 1 500 до 15 000 лв. Наложената от административно-наказващият орган имуществена санкция е в минималния, предвиден в закона размер, а именно – 1 500 лева и не подлежи на преразглеждане от съда.

Процесуалният представител на жалбоподателя излага доводи за това, че при съставянето на АУАН са допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, които са довели до ограничаване правото на защита на санкционирания субект. Като аргумент в насока на застъпената теза се сочи, че видно от приложената по делото преписка и от представените писмени доказателства, в хода на т. нар. проверка е извършена кореспонденция, в която се е стигнало до неколкократно поканване на нарушителя да се яви за съставяне на АУАН, като при последната покана, която е връчена на 19-ти август, в същата изрично е посочено, че проверката е била в ход от 04.07.2016г. до 11.08.2016г. Предвид обстоятелството, че до 11.08.2016г. е извършена проверка на дружеството на нарушителя – жалбоподател в настоящото производство, то същият е поканен на 4-ти август с предходна покана да се яви за съставяне на АУАН и възможно ли е още преди приключване на проверката органът да е приел, че е налице основание за съставяне на акт.

При задълбочен анализ на доказателствата по делото тезата на процесуалния представител на жалбоподателя не намира опора. Представляващият търговското дружество М.С.Б. е бил поканен надлежно да се яви на 06.07.2016 г. в 14,00 часа в ДИТ и да представи конкретни документи във връзка с извършваната проверка на дружеството. Въпреки надлежно отправената покана /л. 10 / до представляващия /чрез дл. лице „управител” в ресторант „***” гр. Добрич/ на указаната дата и час представляващият търговското дружество така и не се явил и не представил исканите документи. Това обстоятелство мотивирало проверяващите да призоват отново представляващия, като този път поканата му е била връчена лично на 03.08.2016 г. В поканата с изх. № 16209821/02.08.2016 г. /л. 9/ са описани предходните действия на държавния орган и неявяването на представляващия, отправена е нова покана и в последния абзац е описано, че ако не се яви и не представи исканите документи в указания срок, настоящото писмо следва да се счита за покана за съставяне на АУАН на основание чл. 415, ал. 2 от КТ – за създаване на пречки на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения. Това е покана за съставяне на АУАН не за установените с протокол за извършена проверка изх. № ПР 1631245/11.08.2016г. нарушения, а за частния случай, предвиден в чл. 415, ал. 2 от КТ. И тъй като на 05.08.2016 г. жалбоподателят е представил исканите документи на вниманието на проверяващите, то не се е стигнало до съставяне на АУАН за нарушението, регламентирано в чл. 415, ал. 2 от КТ.

В последствие на 11.08.2016 г. спрямо жалбоподателя е отправена покана да се яви на 22.08.2016 година в 13:00 часа в ДИТ за съставяне на актове за установени административни нарушения по протокол с изх. № ПР1631245/11.08.2016 година. Въпреки надлежното отправената покана представляващият не се явил, което е мотивирало оправомощетното длъжностно лице - актосъставителят А.П., да състави АУАН в негово отсъствие, при условията на чл. 40,ал. 2 от ЗАНН на 24.08.2016 г.

При тези обстоятелства, съдът счита, че не са налице обстоятелствата, цитирани от процесуалния представител в хода по същество на делото за нарушение на процесуалните правила, което да накърнява правото на защита на санкционирания субект.

Настоящият състав счита, че наличието на специална правна уредба в КТ изключва прилагането на общата такава по ЗАНН, поради което и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима /Виж Решение от 03.07.2014 г. по КАНД № 339/2014 г. на Адм.С – Добрич/.

В случая е неприложима разпоредбата на чл. 415 в, ал. 1 от КТ за квалифицирането на нарушението като маловажно, тъй като е необходимо кумулативното наличие на три предпоставки: извършено нарушение, нарушението да е било отстранено веднага след установяването му и от нарушението да не са произлезли вредни последици. Тъй като нарушението се състои в неизплащане на уговореното трудово възнаграждение, съдът намира, че същото е довело до вредни за работника последици. В случая липсват доказателства, удостоверяващи, че както към датата на издаване на НП, така и към датата на проведеното на 17.12.2016 г. съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, нарушението е било отстранено.

Така мотивиран съдът намери, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 08-0803241/245 от 07.09.2016 г., издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда” със седалище Добрич, с което на “***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от М.С.Б., в качеството на работодател, за нарушение по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: