Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………….

 

гр.Добрич 27.02.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Добрички районен съд, наказателна колегия, осемнадесети състав

в публично съдебно заседание на 23.02.2017г, в състав:

Съдия: Веселин Иванов Николов,

при  участието  на  съдебен  секретар  :С.Д. ,

 разгледа  н.а.х.д.№  1530 по описа на ДРС за 2016г.

 

Производството е образувано по жалба на „ПГ Комерс” ЕООД с ЕИК 124049108 с управител А.Г.С.  срещу наказателно постановление № 08-0803058/085 от 08.04.2016 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда „ гр. Добрич .

С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за нарушение на чл. 153 ал.2  във вр. с  чл. 414 ал.1 във вр. с чл.416 ал.5  от Кодекса на труда  е наложено административно наказание   имуществена санкция в размер на 1500 / хиляда и петстотин /  лева.

 По същество жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно и необосновано. Редовно уведомен  не се явява в съдебно заседание ,  а се представлява  от адвокат М.Г. от ДАК  .

Въззиваемата страна   се представлява  от ст.  юрисконсулт Павлова   оспорва депозираната жалба и изразява становище за правилност и законосъобразност на атакуваното наказателно постановление.

Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при което констатира следното:

На 10.03.2016г. е извършена проверка от К.А. и А.П. - инспектори в Дирекция "ИТ' със седалище Добрич на „***" ЕООД, в офиса на дружеството, находящ се в гр.Д., ул."***" №**, изпълняващо обществен превоз на пътници по утвърдена градска транспортна мрежа на гр.Д.. От представените на 15.03.2016 г. пътни листи за маршрутни разписания по градски линии №304 и №306 за месец декември 2015 г. и месец януари 2016 г., касовите бонове за отчитане на дневния оборот в касовите книги за посочените линии за 2015 г. и 2016 г. и от присъствените форми за месец януари и февруари 2016 г. е установено, че шофьорите на автобуси са работили 7 /седем/ поредни дни без прекъсване, както следва: Й. Г. Й. - от 06.12.2015 г. до 12.12.2015 г.; П. Б. - от 02.01.2016 г. до 08.01.2016 г.; В. В. - от 17.01.2016 г. до 23.01.2016 г.; Д. С. - от 24.01.2016 г. до 30.01.2016 г.; М. С. - от 10.01.2016 г. 16.01.2016 г.; В.С. и Р. И. - от 21.02.2016 г. до 27.02.2016 г. и А. И.- от 14.02.2016 г. до 20.02.2016 г., с оглед на което е установено, че „***" ЕООД в качеството си на работодател не е осигурило задължителната непрекъсната седмична почивка, не по-малко от 36 часа за посочените периоди, при сумирано изчисляване на работното време.  На база така описаната фактическа обстановка бил съставен  АУАН № 08-0803058 от 24.03.2016 год. и в последствие било издадено   НП № 08-0803058/085 от 08.04.2016 година.

        Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя- К. А.А. и св.А.Н.П. и Е.К.И., както и от приобщените по делото писмени доказателства- протокол с изх.№ПР1609731 от 16.03.2016 г., пътни листи за линии №304 и №306 за месец декември 2015 г. и за месец януари 2016 г., касови бонове от касова книга за линии №304 и №306 за 2015 г. и 2016 г. и присъствени форми за м.декември 2015 г., за м.януари и м.февруари 2016 г.

Наведените в жалбата основания за отмяна на атакуваното НП не кореспондират с установената в настоящото производство фактическа обстановка както следва:

Настоящият състав не е съгласен с възраженията на жалбоподателя ,че се касае за евентуално нарушение на разпоредбата на  Наредба №3 от 7 април 2009 година за необходимите мерки за изпълнението и прилагането Регламент №165/2014 и др.  -относно тахографите в автомобилния транспорт  ,а не за извършено нарушение на  разпоредбите от Кодекса на Труда и също така е следвало да бъде административно наказващ орган ОО”Автомобилна администрация” гр. Добрич .

В действителност  е нарушена нормата на чл.152, ал.2 от КТ като има специална норма, където изрично се визира кой контролен орган, може да извършва контролна дейност специално за нормите на КТ, ведно със съпътстващите ги разпоредби. В настоящият случая се касае за нарушение на междудневната и междуседмичната почивка на работниците, в качеството на шофьори в дружеството работодател, като жалбоподателя не е организирал така работата си, че същите да почиват достатъчно време, колкото е изискването по КТ, така че пълноценно да могат да извършват своята дейност. По отношение на твърдението, че не „Инспекция по труда” е контролен орган, а Автомобилната администрация е видно ,че  има изрична норма в КТ, където пише, че за нарушени норми на КТ, контролен орган е именно „Инспекция по труда”. Настоящият състав не споделя становище на жалбоподателя , а именно че следва да се приложи разпоредбата на  Наредба Н-3/07.04.2009 г. за прилагане на европейските регламенти, които са изброени от 561/2006 ведно с неговите изменения, но същата наредба не съдържа разпоредби относно сумираното изчисляване, а в случая имаме сумирано изчисляване на работното време на работещите в предприятието, а тази наредба регламентира тахографите в автомобилния транспорт, съгласно прилагането на този европейски регламент 561/2009 г., Тази наредба Н-3/2009 със съответните Регламенти имат за цел да установи следните факти: даден автомобил от коя начална точка тръгва, в коя крайна точка пристига, какъв е времевия диапазон на пътуването на конкретния автомобил. Инспекция по труда като административно наказващ орган, не е потърсила тяхната отговорност за нарушение на изпълнение на някаква разпоредба на тази специална разпоредба по отношение на тахографите, а се твърди че от представените от жалбоподателя документи, които са изрично изброени в наказателното постановление и които са пренесени от АУАН, че определените работници са работили без прекъсване седем поредни дни, което е именно нарушението.

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 416, ал. 1 от Кодекса на труда /изм. ДВ, бр. 108 от 2008 г./ с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 1 от КТ, “ Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв” , а в конкретния случай е извършено нарушение на разпоредбата на чл. 153 ал.2 от Кодекса на труда ,като е установено, че шофьорите на автобуси са работили 7 /седем/ поредни дни без прекъсване, както следва: Й. Г. Й. - от 06.12.2015 г. до 12.12.2015 г.; П. Б. - от 02.01.2016 г. до 08.01.2016 г.; В. В. - от 17.01.2016 г. до 23.01.2016 г.; Д. С. - от 24.01.2016 г. до 30.01.2016 г.; М. С. - от 10.01.2016 г. 16.01.2016 г.; В. С. и Р. И. - от 21.02.2016 г. до 27.02.2016 г. и А. И. - от 14.02.2016 г. до 20.01.2016 г. .

Предвид гореизложеното съдът приема, че законосъобразно, на основание чл. 414, ал.1 във вр. с чл. 416 ал.5 във вр. с чл.153 ал.2 КТ, административнонаказващият орган е ангажирал имуществената отговорност на търговеца.

Споделя се извода, че нарушението е за първи път но правилно и законосъобразно административнонаказващият орган не е приложил хипотезата на чл. 28 от ЗАНН защото  са настъпили неотстраними значителни  вреди за работниците изброени по горе.

Наложената от административнонаказващия орган имуществена санкция е в минимален размер, а именно – 1500 /хиляда и петстотин/ лв., поради което не подлежи на преразглеждане от съда. Съдът намира, че така определеното от наказващия орган наказание се явява справедливо и би изпълнило целите на наказанието – да предупреди и превъзпита  нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани така, както визира чл. 12 от ЗАНН.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р  Е  Ш  И :

 

              ПОТВЪРЖДАВА  НП № 08-0803058/085 от 08.04.2016 год. на  Директора на Дирекция „Инспекция по труда „ гр. Добрич, с което на „***”ЕООД с ЕИК 124049108 с управител А.Г.С.  за нарушение на   чл. 153 ал.2  във вр. с  чл. 414 ал.1 във вр. с чл.416 ал.5  от Кодекса на труда  е наложено административно наказание   имуществена санкция в размер на 1500 / хиляда и петстотин /  лева.

 

Решението подлежи на  обжалване пред Административен съд гр. Добрич в 14 дневен срок от уведомяване на страните  по реда на АПК.

 

Районен съдия:                       .