Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Град Добрич, 20.02.2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД                                                         ВТОРИ СЪСТАВ на двадесети януари две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : АННА ВЕЛИКОВА

 

Секретар С.П.

Разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 1750 по описа за 2016г. на ДОБРИЧКИЯ РАЙОНЕН СЪД и за да се произнесе, съобрази следното:

         

Производството по делото е образувано по повод искова молба на ЗАД .... АД с ЕИК ..., град С..., с която против А.Р.В. с ЕГН **********,***, са предявени искове за плащане на:

1) сумата от 903,25 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ...., съгласно договор за застраховка „Бонус Каско” с полица № .... с период на покритие от 26.01.2013г. до 26.01.01.2014г., за причинени имуществени щети по автомобил Мерцедес с рег. № .... в следствие предизвикано от ответника пътно транспортно произшествие на дата 01.09.2013г., в град София, при движение с велосипед ЕКО АV-01-03 по бул. „Цариградско шосе“, в близост до спирка на резиденция „Врана“;

2) сумата от 214,37 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 903,25 лева, определено по размер от законната лихва, за периода от 20.12.2013г. до 20.04.2016г.

Претендира се законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

В исковата молба са изложени следните твърдения: на 01.09.2013г. в град София, при движение по бул. „Цариградско шосе“, в близост до спирка на резиденция „Врана“ със своя велосипед ЕКО АV-01-03, ответникът загубил контрол над пътното превозно средство и допуснал ПТП като нанесъл материални щети по автомобил Мерцедес с рег. № ....., собственост на „Пиреос Лизинг България“ ЕАД. Събитието било удостоверено с протокол за ПТП № ..... от ....г. на ОПП-СДВР, съставен от мл.автоконтрольор ..... Според отразеното в протокола, ответникът, нарушавайки чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чрез сблъсък в задната част на автомобила, увредил задната част на МПС, бомбе, заден ляв стоп и панел, а на своя велосипед – предна капла. След представяне на автомобила за оглед при застрахователя по Каско, ищецът установил три броя увредени елемента, съгласно съставен опис-претенция. Като застраховател по застраховка „Бонус Каско” с полица № .... с период на покритие от 26.01.2013г. до 26.01.01.2014г., и при подадено заявление за изплащане на обезщетение от 02.09.2013г., ищецът изготвил опис по претенция № ....г., съгласно който следвало да се отремонтират заден ляв ъгъл на броня, ляв стоп за смяна, задна лява колона в долна част. С възлагателно писмо от 02.09.2013г. ремонтът бил възложен на автосервиз „Карат С“ АД. С фактура № 2000001337 от 07.10.2013г. била установена стойността на ремонтната услуга – 903,25 лева. С доклад от 19.11.2013г. сумата била одобрена за плащане и на 22.11.2013г. с платежно нареждане реф.№ .... сумата от 903,25 лева била изплатена на сервиза, извършил ремонта. На 20.12.2013г. ответникът бил уведомен за претенцията на застрахователя спрямо него на основание чл. 213 от КЗ, отм. След кореспонденция по електронен път станало ясно, че ответникът отказва да заплати претендираната сума, поради което ищецът иска осъждането му да заплати застрахователното обезщетение и моратирна лихва от датата на поканата.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е представил писмен отговор. Не оспорва допустимостта на иска. Не оспорва настъпването на ПТП в следствие виновното му и противоправно поведение; не оспорва съставения протокол за ПТП, констатиращ същото. Оспорва иска като неоснователен, като противопоставя следните възражения: оспорва ищецът да е изплатил обезщетение за имуществени вреди (в първото съдебно заседание това възражение е оттеглено, като процесуалният представител на ответника изрично е заявил, че не оспорва извършеното плащане, поради което и поисканата от ищеца за установяването му експертиза не е необходима); възразява, че описаните в приложената фактура ремонтни работи не са осъществени в посочения обем и не съответстват на вида и степента на уврежданията, които са установени от застрахователя в опис-заключение (определени като леки). „Карат С“ АД е посочен в полицата като ползвател/лизингополучател, а същевременно е представител и доверен сервиз на ищеца, поради което ответникът счита, че не са достоверно отразени видът, степента и размерът на вредите. Оспорени са представените с исковата молба писмени доказателства като автентичност, съдържание и дата на изготвяне. В първото съдебно заседание е уточнено, че се оспорва само обема и стойността на вложения за ремонта труд. След представяне на цялата преписка по щетата от ищеца и след запознаване със снимковия материал в нея, с писмено становище ответникът е оспорил не само разходите за труд, но и вида, количеството и стойността на необходимите за влагане материали. Регресната покана не е отправена и връчена по надлежния ред, както и не посочва към момента на отправянето й вида, степента на констатираните от застрахователя вреди и начина на определяне на техния размер, нито удостоверява датата на постъпване на сумата по сметката на правоимащия. Оспорва се иска за обезщетение за забава като неоснователен и недоказан. Ответникът счита, че не са спазени процедурите, регламентирани в Правилата на ЗАД .... за дейността по уреждане на претенции по застрахователни договори „каско“. Липсват изискуеми документи по щетата, в това число и снимков материал след извършения ремонт. Оспорват се исковете по размер.

От събраните доказателства се установява следното от фактическа и правна страна:

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 213, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Предявени са от и срещу надлежна страна, доколкото по делото не са спорни фактите по сключен договор за застраховка „Бонус Каско” с полица № .... с период на покритие от 26.01.2013г. до 26.01.01.2014г., за автомобил Мерцедес с рег. № ...., между ищеца като застраховател и .... ЕАД, както и по настъпване следствие виновното и противоправно поведение на ответника като водач на велосипед ЕКО AV-01-03 на дата 01.09.2013г., в град София, по бул. „Цариградско шосе“, в близост до спирка на резиденция „Врана“, пътно – транспортно произшествие (документирано с протокол за ПТП № .... от 01.09.2013г. на ОПП-СДВР, съставен от мл.автоконтрольор ...), при което на застрахования автобус са нанесени материални щети. Според протокола, щети са нанесени по заден ляв стоп; задно ляво бомбе; заден ляв панел.

Подадено е заявление от 02.09.2013г. до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение с избран начин на обезщетяване „в сервиз, посочен от застрахователната компания“. Съгласно възлагателно писмо от 02.09.2013г., ремонтът е възложен на „Карат С“ АД (лизингополучател по договор за лизинг за същия автомобил). Възложен е лек ремонт съгласно приложен опис на щетите (претенция) № ...г., изразяващ се в следното: боядисване на ъгъл на задна лява броня; подмяна на ляв стоп; боядисване на задна лява колона – долна част. Изготвени са снимки на увредите преди отстраняването им.

В съставена фактура № 2000001337/07.10.2013г. са описани по вид, количество, единична цена извършените дейности (вложени материали и труд) за поправяне на щетите, на обща стойност от 903,25 лева с ДДС. С доклад по щета № 475513131308389 от 19.11.2013г. експерт на застрахователя е определил за изплащане на сервиза сумата от 903,25 лева. Тази сума е преведена на дата 22.11.2013г. на извършилия поправянето на щетите сервиз „Карат – С“ АД по посочената във фактура негова банкова сметка – ***. 14 от делото.

С оглед оспорването от ответника на необходимите и действително вложените материали и труд и тяхната стойност, по делото е прието заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза. Според експертизата нанесените при ПТП щети се заключават в следното: деформация и охлузване на заден ляв ъгъл на задната броня; счупено стъкло на ляв стоп и драскотини по задна лява колона долна част. Необходими са били: подмяна на стоп комплект; боядисване на ляв ъгъл на задната броня; почистване и полиране на задна лява колона долна част. Експертът е отрекъл необходимостта на боядисване на задна лява колона долна част, предвид вида и степента на повреждането в тази част, като е взел предвид приложените снимки преди отстраняване на увредата. По тази причина не е определил стойност на боядисване на този елемент, а стойност на необходимите дейности – почистване и полиране. Необходимите и действително вложени за този вид ремонт материали вещото лице е определило на стойност 24,80 лева с ДДС, а на необходимия и действително вложен труд – 127,50 лева (определен на база средна работна заплата за отрасъла 741 лева – 7,5 часа по 17,00 лева на час). Цената на подменената част е определена на 185 лева с ДДС. Общата сума, необходима за отстраняване на щетите по автобуса в сервиз към датата на дейността, възлиза според заключението на 337,30 лева. Заключението е обосновано, подкрепено с приложения, извършено от лице с необходимата компетентност, поради което се възприема от съда. Ищецът не е доказал необходимост и действително извършване на операция по боядисване на задна лява колона долна част. Неоснователно е възражението на ответника, че ищецът не е спазил Общите условия и Правилата за дейността по уреждане на претенции по застрахователни договори (Правилата), приети като доказателства по делото на л. 162 – 221. Конкретната щета съставлява „частична повреда“ по смисъла на т. 6 от раздел І, Глава втора на ОУ. Огледът и описанието на щетите на застрахованото МПС е извършен в съответствие с т. 7 от раздел І на Глава четвърта от ОУ и раздел 2 „Извършване на оглед“ от Глава Първа на Правилата. Направени са снимки на увредените зони и отблизо на увредените детайли. Оглед и заснемане след възстановяване на щетите се изисква само при изплащане на обезщетение по калкулация ( т.1 от раздел VІ на Глава Четвърта от ОУ; изготвяне на снимки след отремонтиране в сервиз не е необходимо. В Глава четвърта, раздел ІІІ, т. 2 от ОУ е предвидено ремонтиране на МПС до 5 години (като процесното) в посочен от застрахователя сервиз, с който той има сключен договор. Също и в Правилата, в т.2.2.2 от раздел 3 „Изчисляване на дължимото застрахователно обезщетение“, е предвидено, че обезщетяването за МПС от 3 до 7 години от датата на производството, може да бъде чрез ремонт в сервиз, с който застрахователят има сключен договор (без официален за марката сервиз и по фактурна стойност). Не са налице сочените от ответника нарушения на ОУ и на Правилата на процедурата по обезщетяване на собственика на застрахованото МПС. Въпреки това, с оглед заключението на вещото лице, щетите по МПС са били от естество, което не е изисквало извършване на операцията „боядисване на задна лява колона долна част“, а е било необходимо почистване и полиране на този елемент. Оспорените от ответника опис на претенция и фактура са частни свидетелстващи документи и оспорването им (неподчинено на реда по чл. 193 от ГПК) е изисквало ищецът да ангажира допълнителни доказателства за установяване степента на увреждането и необходимия за отстраняването й ремонт. Като не го е направил и предвид заключението на вещото лице, съдът следва да приеме, че поправянето на щетата по долната част на задната лява колона на автобуса не е изисквало боядисване, а само почистване и полиране. На следващо място съдът следва да възприеме заключението на вещото лице и по отношение на необходимото време за извършване на приетите за необходими операции – 7,5 часа, вместо общо калкулираните 14,5 часа, а също и по отношение на количеството и стойността на необходимите за влагане при ремонта помощни материали – 24,80 лева с ДДС. Доколкото ответникът не е оспорил цената на подменения „стоп ляв конекто“, няма основание да се приеме различна стойност от фактурната – 184,80 лева без ДДС, или 221,76 лева с ДДС. Съдът не възприема заключението на вещото лице в частта му относно цената на вложения труд, защото експертът се е ръководил от правилата на Наредба № 24 от 8.03.2006г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от КЗ и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства (неприложима за застраховки „каско“) и средната работна заплата за отрасъла. В конкретния случай приложими са цените на труда, според сключения между застрахователя и сервиза договор, а ответникът не е навел възражение, че фактурираните цени на труда са в отклонение от договорираните.

По всички изложени съображения размерът на задължението на делинквента за поправяне на щетите възлиза на сумата от 561,66 лева, съставляваща сбор от следните суми: 221,76 лева (цена на подменен стоп); 24,80 лева (стойност на вложени необходими материали); 315 лева (стойност на труд). Отговорността на делинквента при предявен срещу него регрес не е обвързана с обезщетението, платено от застрахователя на увреденото лице, когато то не се равнява (по-голямо е) на стойността на вредите. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие и не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Определено по този начин, следващото се обезщетение възлиза на сумата от 561,66 лева, а платеното в повече, като недължимо, не може да бъде претендирано от отговорния за непозволеното увреждане.

 Искът по чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) подлежи на уважаване до размера от 561,66 лева и на отхвърляне за разликата до претендираните 903,25 лева. В полза на ищеца следва да се присъди и законната лихва върху присъдената главница от 16.06.2016г. (подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на задължението.

По регресния иск по чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) правата на суброгиралия се са обусловени от направеното плащане по договора, поради което за поставянето на длъжника в забава е необходима покана за изпълнение по правилото на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Покана за изпълнение (л. 16) е връчена на ответника на дата 20.12.2013г., съгласно известие за доставяне на л. 15, с изрично изписан в него номер на щетата. Регресната покана поставя длъжника в забава, независимо от това, че към нея не са били приложени описаните документи – протокол за ПТП от 01.09.2013г. и преводно нареждане от 22.11.2013г., или другите документи, съставени в хода на ликвидационното производство. Застрахователят е определил на делинквента 10-дневен срок за плащане, което означава, че след изтичането му същият дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва (така решение № 89 от 30.06.2010г. на ВКС по т.д.№ 985/2009г., І т.о., ТК). Следователно от 31.12.2013г. ответникът е в забава и за периода до 20.04.2016г. следва да заплати на ищеца обезщетение за вредите от същата. Размерът му се определя от съда чрез използване на програма „Лихвен калкулатор“ на 131,61 лева. До този размер искът, като основателен, подлежи на уважаване, а за горницата до претендираните 214,37 лева и за периода от 20.12.2013г. до 31.12.2013г. същият подлежи на отхвърляне.

В резултат от изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК  ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 343,65 лева, съразмерно на уважената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника се следват разноски в размер на 113,91 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Водим от гореизложеното, Добричкият районен съд

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА  А.Р.В. с ЕГН **********,***, да заплати на ... АД с ЕИК ..., град С..., следните суми:

1) сумата от 561,66 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № ..., съгласно договор за застраховка „Бонус Каско” с полица № ..... с период на покритие от 26.01.2013г. до 26.01.01.2014г., за причинени имуществени щети по автобус Мерцедес с рег. № ... в следствие предизвикано от ответника пътно транспортно произшествие на дата 01.09.2013г., в град София, при движение с велосипед ЕКО АV-01-03 по бул. „Цариградско шосе“, в близост до спирка на резиденция „Врана“, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 561,66 лева до претендираните 903,25 лева;

2) сумата от 131,61 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 903,25 лева, определено по размер от законната лихва, за периода от 31.12.2013г. до 20.04.2016г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 131,61 лева до претендираните 214,37 лева и за периода от 20.12.2013г. до 31.12.2013г.

          ОСЪЖДА А.Р.В. с ЕГН **********,***, да заплати на ... АД с ЕИК ...., град С..., разноски по делото в размер на 343,65 лева.

          ОСЪЖДА ... АД с ЕИК ...., град С..., да заплати на А.Р.В. с ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 113,91 лева.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                      

 

                                                                             СЪДИЯ :